Чистият Людмил
Десетки дойдоха на в Музея на алпиниста в Кюстендил за честването на 70-годишнината на Людмил Янков, един от героите на експедицията ни „Еверест-84“.Загинал на 17 април 1988-а прИ тренировъчно изкачване на връх Камилата в Рила. То при нас е така – загинеш ли, „значи си нещо“ Уредена е изложба с фотоси, с лични вещи и от планинарските пособия, ползвани от Янков при

експедициите, в които е участвал в Хималаите, Памир, Алпите. Напрмер – фотоапаратът му, с които е неправил страхотни снимки по Хималаите, чернобели макар. Людмил Янков, който удиви света с безпримерния си подвиг, като тръгна да търси загиналия на Еверест наш алпинист Христо Проданов на 20 април 1984 г, прекара часове на височина над 8500 м, загуби част от пръстите на ръцете си, е роден е на 11 август 1953 год. в Перник, но живееше в Кюстендил. Той е автор на книги за алпинизма и участията си в експедиции, сасно ои с поезия и есета. Кюстендилци не крият възхищениято си от неговата личност и обаяние. За Янков е създадена и песен, станала нещо като планинарски химн, изпълни я я кюстендилският хор „Осоговско ехо“. Беше и синът му – Людмил младши. Дъщерята Светлина е по Кипър, казаха добре информирани.
Но стана подобаващо истинска за човек като Людмил Янков. С възможно най-малко баналности и простотии. Дори и кетърингът си беше на място, с италианско вино. С височайше и предизборно присъствие – кандидат-кметове. Но което и да се видеше вътре в изложбата разкриваше чистотата на Людмил. Още от детството му, та до предфаталните фотоси, преди да полети със свръзката си Стоян Наков под Камилата. Чист. И в написанато, и в сниманото, и в оставеното, видяно в музея. Как ли неловко щеше да се чувства, ако можеше да види това честване в негова чест. Щеше да поостане, с наведена глава. А после ще се усмихне. И усмивката – и тя чиста!