Пак бъдваме

Отново я докарахме до Бъдни Вечер. Семейства и близки се събират на постна трапеза, за да посрещнат Рождество Христово. Според традициите Бъдни вечер е време, наситено с очаквания и надежди за по-добри бъднини. „В тишината на тази свята нощ трябва да посрещнем Господа в нашите сърца и да поспрем от житейските грижи. Христос идва на земята и това е най-голямата радост, той ни възвърна достойнството. И да бъдем такива, каквито трябва да бъдем – истински хора“. Нарича се Бъдни вечер, защото в рождественската нощ се сбъдват древните пророчества за появата на Божия син, който е спасител на човечеството. „Бъдни вечер е наистина предвестник на всичко добро, което ни предстои – мирно и красиво очакване, в което знаем, че отново се ражда надеждата, така се възражда у нас ентусиазмът, че всичко добро и всичко хубаво тепърва предстои“. Празничната трапеза е постна, с нечетен брой ястия: „Понеже е последният ден на поста и се прави всичко постно. Питката задължителна с късмет, постни сармички, сушени плодове“. Според народните обичаи от днес започва коледуването: „Няма по-голям дар от това да дойде в дома ти на Бъдни вечер цялата коледарска дружина, да потропа с шиниците и да ти изпее благословия“.
Абе, всеки 24-25 декември все бъдваме. И все сме доникъде. А в кюстендилските храмове, откакто кмет не е Петър Паунов, има серизен отлив от миряни и богомолци. И молитвиет са като че ли по-малко. Няма живец в службите, самите свещеници нещо са непукис…А реставратор иконописец отново излезе на неговото си място да продава икони и кандилца /светилници/. И тамян за прекаждане на Бъдната трапеза. По 3 лева пликчето. В самия храм е 1 лев…