Ден: 18.02.2024

Два дни обесване

Два дни обесване
И в с.Самораново, което отстои само на километър от Дупница, тази вечер отбелязаха 151 години от гибелта на Апостола. По иницатива на местен художник преди 7 години в селото е издигнат и паметник на Васил Левски.Десетки от местните хора, сред тях и деца, дупничани, дойдоха на поклонението пред паметната композиция в Самораново. Сред тях беше и зам.-кметът по духовните дейности на Общината Валентина Караганова. „Идвам редовно в тази вечер, от 5-6 години. На 18-и“, отбелязва тя. Но на, както и организаторите, не обясняват защо – 18-и февруари. Затова пък в малкото бобовдолско с.Новоселяне организират утре, 19 февруари, поклонение пред паметника на Апостола. И те си имат паметник. Подготвена е културна програма с участието на самодейни състави, които ще изпълнят революционни песни. „Искахме да ушием и въстанически униформи за това ни участие, но ателиетата и в Дупница, в Кюстендил и в Благоевград казваха, че имат много поръчки и не могат да изпълнят нашата“, разказа един от участниците. Започнаха възпоменателните прояви по повод на 151-годишнината от гибелта на Апостола на българската свобода Васил Левски. В родния му град – Карлово, в церемонията на пл. „Васил Левски“ участва председателят на Народното събрание Росен Желязков, който прие строя на представителните роти от Карловския гарнизон. Кулминацията на възпоменателните чествания по повод 151-годишнината от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски е утре в София – пред паметника, издигнат на мястото, където Апостолът е обесен от османските власти на 18 февруари 1873 година. Това пък е по официалните медии.
И става тя. Два дни обесване. Така е, като няма единност по отношение на календарите и историческите дати. И другото – крайно време е да има критерий кой кога и на какво основание следва да вдига паметник на Левски, паметна плоча или да слага неговото име. Или портрет да окача по прашлясали и грозни стени и кътчета. Не може на който му скимне. И да се ограничат празните думи за него. Ботев е написал всичко преди век и половина – „О, майко моя…“ . Достатъчно е. Другото са надувки, престаравяния, които вече омръзват.