Тонус и при дъновистите

Стотици от Бялото братство – въпреки прогнозите за влошаване на времето, се качиха на Седемте езера, за да участват в ритуала танца Паневритмия, а сутринта, на изгрев слънце, да посрещнат Божествената Нова година.Привържениците на Бялото братство са в лагера от дни и седмици, а десетки – и на палатка, по циркуса. Рано сутринта на 19 август посрещат Божествената Нова година, на така нар. молитвен хълм. Следва танцът Паневритмия. Облечени в бяло, участниците обикалят в кръг под звуците на музика на поляната. Някои и пеят или изговарят молитва. Правят го от лятото на 1929 г. тази традиция се запазва с изключение на определени периоди, в които е забранена от властите – при соца, и преди това. На 19-ти август, Преображение Господне по стар стил, енергиите на Слънцето са най-силни, затова и Учителят Петър Дънов дава заръка на този ден всички да се приготвят като за Великден. Ежедневието в лагера се използва за посрещане на Слънцето, молитвен Наряд, четене на беседа, малка закуска и игра на Паневритмия. Следват планински преходи или време за работа – физическа и духовна. Паневритмията на езерото Бъбрека се превръща в радостно тържество на братя и сестри в бяло, които влизайки в „космическия ритъм“ на Паневритмията намират хармония между ума, духа и тялото- И всичкото това, като си и бос на поляната…, разказва за неповторимото преживяване и магия Ивелина Елмазава, една от лагерниците в Духовната школа и т.г.
Да, ама и при дъновистите май има спад, някакъв особен тонус. И при тях – като при всички. Дори разслонеия, отлъчени, самоотлъчени. Минаха времената, когато водач беше Андрей Грива, после – Слав Славов. Всичко вървеше гладко, перфектно… Сега са други, някаква йерархия и при тях е съведена и трябва да се спазва. Едни са по, други по-малко по дъновиски – сякаш…