И дядо Ильо е бил съединист

Ситията около Съединението се случват на други места, в Пловдив, на 6 септември 1885 година, но Кюстендил е на своя пост. Тук Съединението намира големи и предани поддръжници и сериозен отзвук, каза историкът доц. д-р Ангел Джонев. Жще на следващия ден, на 7 септември 1885 година, в Кюстендил е организиран митинг на който присъстват около 2000 души. Той е проведен в подкрепа на Съединението, а два дни по-късно в Кюстендил е създаден Централен опълченски комитет. Комитетът е оглавен от Агапи Войнов, възрожденец, народен учител и проповедник. Този опълченски комитет организира няколко доброволчески формирования. „Това са четите на Стоян Богданцалиев и на Димитър Юруков, а целта е да се проникне в Македония и да се извърши не само съединението на Княжество България и Източна Румелия, а и на Македония“, разказа историкът. С,упер едия. От София обаче нареждат „лудите глави“ да се укротят- А ако им се воюва, да отиват на източната граница, където се чака война с Турция. Става въпрос за над 100 – 150 души доброволци, които заминават тогава за турската граница.
В Кюстендил се формира и още една доброволческа чета, по време на Сръбско-българската война, оглавявана е четата от Димитър Попгеоргиев Беровски. Това става в началото на 14 ноември 1885 година. Самото формирование е наречено Ильовата чета, защото старият поборник Ильо войвода също се строява в редиците на четата. „Довеждат коня му, той се качва на него на големия мост. Провеждат съответния парад. Тази чета след това се сражава в Сръбско-българската война“, разказа Ангел Джонев. Заради съединистките му изави и участието му в Сръбско-Българската война на дядо Ильо сърите му отнемат … пенсията. Според Джонев Кюстендил участва във военната защита на Съединението по подобаващ начин, защото в града са съсредоточени сериозни бойни формации от известния Западен отряд, който първо трябва да прикрива границата с Османската империя, а след обявяването на Сръбско-българската война да възпира проникването на сърбите. „Те проникват в Босилеградско, завземат седем села и в стремежа да се защити Съединението тези селища, на 15 ноември 1885 година, са освободени именно от този отряд, предвождан от Димитър Попгеоргиев Беровски. Тогава доброволците са съсредоточени в Кюстендил и Долна Любата. Така сърбите са отхвърлени от българската територия и военно е защитено Съединението, без тогава да се загуби и един сантиметър българска територия“, допълни разказа доц. д-р Джонев.
Абе, и съединистите и в Кюстендил не са малко. Според доц. Джонев. И Слава, Богу!!