Кабинетът одобри проект на Споразумение между Република България и Република Северна Македония за изграждане и експлоатация на трансграничния жп тунел „Деве баир“. Целта е да бъдат поети ясни ангажименти и срокове за изграждането на железопътната връзка между България и Северна Македония. Министерството на транспорта и съобщенията, като страна на споразумението, предлага двете страни да пристъпят към реални действия за реализацията на железопътното тунелно съоръжение. Което е железопътната връзка между двете съседни държави. Изграждането на стратегическия транспортен Коридор VIII е предпоставка за търговски и индустриален обмен. Както на двустранна основа между България и Северна Македония, така и за страните от региона. В Споразумението се предвижда създаване на Смесен комитет, който да координира всички дейности, свързани с изграждането, и експлоатацията на тунел „Деве баир“. Предстои Министерството на транспорта и съобщенията да проведе разговори с Република Северна Македония по текста на споразумение.
Пак с македонците, пак „Деве баир“. Та нали няма и месец откак водените от председателя на ОбС-Дупница Костадин Костадинов общинари от Кюстендилско четоха декларации на перона на олющената жп гара-Гюешево, отправяха се пожелания, чертаеха перспективи. Поне се снимаха за спомен. А, че не тяхната декларация е предизвикала проекта за споразумение на кабинета „Главчев“, е повече от сигурно. Както е повече от сигурно и че няма нито един от Каменичкия край местен да вярва, че нещо ще стане. Няма да стане колкото е да се ръчка по темата! То, по времето на кабинета „Костов“ с вицепремиер Александър Божков и министър на транспорта Вилхелм Краус, в палатна „тип -МНО“ има среща при същата жп гара Гюешево. Тогава ке каза, че гранизата с Македония ще се отвори и ще отпадне през 2005 год. Сега сме 2025 г.Отваряме границата, но с Гърция и с Румъния /Шенген/. На Гюешево нищо не мърда…

  Копиловските старостилци
С решението на ВКС на Република България се дава възможност за регистриране на паралелна „православна църква“. Вече може да ес впише в съда „Българска православна старостилна църква“ в регистъра на вероизповеданията към Софийския градски съд- Това беше заклеймено и анатемосано от Св-Синод. То „съдът винаги е прав!“ – нали така!
Така, че – братята от манастира „Благовещение“ в кюстендилското с.Копиловци могат само да се радват. Непризнавани, гонени, хулени от секегирегия. А се скъсват от мобитви и физически, къпрсик труд. Намат нищо общо с лежляците по другите манастири, които и дарения, и заплати и едно друго. То „Благовещетие“ е и затворен със заповед на предишния кмет на Кюстендил П.Паунов… Спряха им тока, изнесоха се на фургони . А на Църковно народния събор в Рилския манастир /2012г-/ тогавашният игумен на „Благовещение“ Касиян изобщо не беше и допуснат в залата, параклиса Рождество Христово, къдуето вървеше форумът.
Вече могат да се узаконят. Касиян е все по-немощен, коментират по Копиловци. Игумен е отец Висарион. И той не се спира – бачка като за последно. Защо да не са канонични тези хора. С какво обиждат вярата, Бога, Християнството…

Траурът
Със заповед на кмета на Кюстендил инж. Огнян Атанасов, 30 декември (понеделник) 2024 год. е обявен за ден на траур на територията на общината – в знак на съпричастност към смъртта на 18-годишната Андреа Андонова и загиналия при друг инцидент, сакатлът – при лов, 48-годишен кюстендилец Николай Георгиев. В рамките на траурния ден знамената на всички общински сгради и на обществените места ще бъдат свалени наполовина. Отменя се и провеждането на публичните тържества и развлекателни мероприятия планирани за същия ден от Общината. Препоръчва се предварително организираните събития, които не могат да бъдат отменени, да бъдат съобразени с обявения траур и да започнат с минута мълчание в памет на Андреа Андонова и Николай Георгиев, коментират от общината. След жестокото ПТП на лек автомобил и стадо безстопанствни коне на пътя Кюстендил-Ябълково, когато загина 18-годишното момиче, а две нейни връстнички са ранени, в града тръгнаха протести. Кюстендилци, а и пътуващи в този участък, насотяват за спешни и трайни мерки и нова логистика – така, че да бъдат предотвратени подобни инциденти, които стават почти всяка година и така е от десетилетия.
Траурът си е траур – така се прави! Но тоя случай при Ябълково отприщи гняв и справедливи претенции и искания. И първи по-сериозни нападки, дори и обиди, към градоначалника инж.Огнян Атанасов. До сълзи го докараха с думи „право куме у очи!“. Нещо на му провървя за тия празници на Атанасов. Траур. Но пък фермер от споменатото Ябъбково добре го напомни – „И това ще мине. За три дни. И циганите пак ще са си цигани, и конете пак ще са си тука. Нема страшно!“….

Зимно запасяване
Тежка техника проби 6-километровия път между кюстендилските села Ломница и Гурбановци, откъснати при снеговалежа в сряда. В Гурбановци живее само един жител, който работи в Кюстендил, наложило му се да се придвижва пеша. Утре пък ще започне пробиване и почистване на пътя към с.Церовица – около 1 километър, до жп гарата при много трудно трасе и доста завойчета, каза експертът при управление при кризи Ивайло Чалъков. Второ денонощие без ток и днес Ново село, Слокощица, което на 1 км. от областния град – е, как може, над 1500 население три дни на тъмно!/ и граничните Сажданик, Савойски и Червена ябълка. До края на днешния ден се очакваше електроподаването до тези населени места да се възстанови, добави Чалъков. Дай, Боже!
Та с тоците и с пътищата при сняг – трагедията е пълна. За тоя жител на Гурбановци пък – мани-мани! Затова по-възрастните се сетиха как е било при соца. Правело се задължително зимно запасяване. Задържително в селския магазин се докарва овреме кибрит, светилна газ, брашно, свещи и пр. И няма бездващи. Е, не е имало мобилни апарати и мрежи, ама на никому не идвало и на ум за такова нещо. Сега – капризи, претенции, гняв и закани към Енергото, Пътното, Общината. Какво ти зимно запасяване. Ако падне непроходим сняг, ще се праща на откъснатите необходимото с … дрон. Дронът може всичко. Да воюва, пожари да гаси, та и хляб да носи…

Иван Николов пак в битки: „НС или СНС!“
Иван Николов, директорът на Куртурноинформационния център в Босилеград, носител на орден „Стара планина“, човек на Европа-2015г отново е в битки. Дал е интервю за агенция Юг прес-Лесковац. При това в дни, когато Сърбия се раздира от протести, стотици хиляди /предимно студенти и тийнейджъри/ са по улиците и площадите. Ами така е, Иван не спира. Ето анотация от интервюто, публикувано на сръбски

Иван Николов, академик и председател на Културно-информационния център в Босилеград, в интервю за ОИА ЮГпрес поставя дилема, която не е: Националният съвет на българите орган на тази национална общност ли е или на Сръбската прогресивна партия!? „По дефиниция Националните съвети на националните малцинства се избират на демократични избори, съгласно специален избирателен списък, като им се възлагат определени публични правомощия да решават самостоятелно в областта на културата, официалното използване на езиците и буквите, образованието, реализирането на колективните права на националните малцинства на самоуправление и въпреки всички недостатъци, те прилагат конституционните разпоредби, които гарантират колективните и индивидуалните права на националните малцинства, забраната на дискриминацията, равенството в управлението на общественото дела, забрана за асимилация, сдружаване и контакти със сънародници в родните им страни, развитие на духа толерантност и междукултурен диалог, което се отнася и за Националния съвет на българите в Сърбия. На практика всичко изглежда различно, Националният съвет на българското национално малцинство представлява не българите, а СНС и общинските събрания в Босилеград и Цариброд (Димитровград)”, смята Николов.
Събеседникът на JUGpress обяснява твърденията си, че Националният съвет на българите в Сърбия не е представител на това национално малцинство. „Общински съветници от СНС или частната организация „То сме ми” на Владимир Захариев са и членове на НСБ, а Захариев е бил и председател на НС и председател на община Босилеград, което представлява конфликт на интереси. . Сега тази роля е поета от неговия заместник Стефан Стойков, който отново идва при него. Те, като представители на Националния съвет, трябва да защитават правата на малцинството от собствените си решения, които вземат във властта!? И като страстни членове на СНС влязоха в някакви спорове с дипломатическите – събеседникът на ЮГпрес обяснява твърденията си, че Националният съвет на българите в Сърбия не е представителство на консулските представителства на Република България в Сърбия и по този начин се изолира. себе си от родината”, обяснява Николов.

Председателят на КИЦ в Босилеград предупреждава, че в Българския национален съвет седят само членове на СНС!
„Симптоматично е, че в Националния съвет на България никога не са заседавали членове на партии на българското малцинство, представители на български културно-просветни дружества, писатели, независими интелектуалци, журналисти, поети. Активистите на СНС са с предимство пред тях, въпреки че Националният съвет не трябва да бъде адвокат на никоя политическа партия”, отбелязва Иван Николов.

Николов посочва дългосрочните негативни последици от влиянието на партията СНС върху положението на членовете на българската национална общност в Сърбия и техните гарантирани права. „Така се случи, че заседанията на Националния съвет на българите, който трябва да осигури използването на българския език пред държавните органи, се водеха на сръбски, а преводът на учебниците от сръбски на български не беше завършен дори след две десетилетия. В областта на културата тази есен БНС се самоопроверга, финансира книга, в която българите вече не са българи, а т.нар. „Shopee“!? Сега остава само да се преименува на Шопски национален съвет”, казва Николов./виж факсимилето на въпросната книга/. Събеседникът на JUGpress предупреждава и за наличието на идеологически различия между управляващата партия в Сърбия и позицията не само на българската национална общност в страната.

„Да не говорим за идеологическата пропаст. Програмата на SNS се основава на консервативния сръбски национализъм, който представя идеята за етнически чиста Сърбия от втората половина на 19 и началото на 20 век, а не идеята за европейска гражданска Сърбия. Знаем и историческите възгледи на Сръбската прогресивна (радикална) партия за българите. Според тях те винаги са били в конфликт с българите, особено след Освобождението от турците, и са воювали, за да не откъснат още едно парче българска територия. Пресилено би било да се очаква, че такава и такава партия с подобни възгледи представлява българското национално малцинство!? Това се вижда от резултатите, от 63 000 българи паднаха на 12 918 според преброяването от 2022 г.!? А общините с българско население са в дъното на най-изостаналите общини в Сърбия”, заключава Николов.
В крайна сметка Иван Николов предупреждава, че „тази политика на СНС противоречи на добросъседските отношения между Сърбия и България и Вучич не трябва да се учудва, че България гласува за Сърбия в Европейския съюз“. (Край) SK/MS

Рождество е
Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение“ (Лука 2:14)
Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,
Дивната вест за Христовото Рождество, всеки път поновому възприемана и преживявана, ни припомня за най-дълбоката дадена на човеците радост. Откъсва ни от всичко, което е злободневно и преходно, и ни насочва към началата и най-дълбоките тайни на битието, видени в светлината на събитието, което веднъж и завинаги променя и осмисля цялата история на човечеството. Помирява ни с небесата и повторно отваря за всекиго от нас дверите на Царството Божие – Царство на светлината и любовта, на мира и радостта.
Благовестено от ангелите, явено на пастирите и безсловесните животни, почетено с поклон от човешката мъдрост, чудото на Христовото Рождество ни помага да търсим и откриваме истинския смисъл на нашето съществуване; да надмогваме всяка безутешност и безнадеждност, да живеем свободни от суетата на нашия свят и да гледаме нагоре: към Божията слава и небесното ни Отечество, като знаем, че „имаме от Бога дом на небесата, жилище неръкотворно, вечно“ (2 Кор. 5:1).
В света на болката и страданието, на тлението и смъртта – свят, който често забравя висшия смисъл на своето съществуване и се е насочил изцяло към земното и преходното, празникът на Христовото Рождество отново ни припомня, че „Бог примири света със Себе Си чрез Христа, … и ни вложи в нас словото на примирението“ (2 Кор. 5:19). Мирът, донесен на земята от Божия Син с Неговото Въплъщение, е онова благодатно състояние, което се възцарява в сърцето и душата на човека, познал в Христа дългоочаквания Месия и Спасител на света и цялото творение.
Отците и учителите на Църквата от всички времена в забележително единодушие говорят за Въплъщението на Божия Син като за ново творение – пресътворяване на света, създаден в началото от Бога, ала паднал в греха – поради непослушанието на праотците, който обаче не е бил изоставен от Бога, нито Бог е променил Своя първоначален замисъл за Своето творение. Библейското откровение започва с основополагащата истина, че: „В начало Бог сътвори небето и земята“ (Бит. 1:1). От Новия Завет ние разбираме и начина, по който Бог е сътворил света и всичко съществуващо – чрез Своя Син и творческо Слово, Който е Един от Пресветата, Животворяща и Богоначална Троица. И ето, че боговидецът Йоан започва своето забележително Благовестие в пълно съзвучие с онова, което е било открито още на Битиеписателя, и изповядва: „В начало беше Словото“ (Йоан. 1:1). За да благовести и новото откровение в Христа Иисуса, което е откровение за обновяването на Божието творение с Въплъщението на Единородния Син Божий: „И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина“ (Йоан 1:14).
Следователно не е случайно, че Христовото Рождество полага за християнския свят началото на Ново летоброене, което продължава и до днес. Защото с идването в света на Този, чрез Когото всичко е станало, започва наистина Нова епоха: епоха на помирението ни с Небесата, на обновяването на Божия Завет с човечеството. Епоха, в която Творецът Бог потвърждава Своя изначален замисъл, предоставяйки възможността „на всички ония, които Го приеха, – на вярващите в Неговото име…, да станат чеда Божии“ (Йоан 1:12). В тази епоха на помирението, на любовта и благодатта, човеците са отново „Свои“ на Бога, защото Синът и Слово Божие „Дойде у Своите Си“ – независимо от това, че „Своите Го не приеха“ (Йоан 1:11). Новото Божие откровение в Христа не отменя свободата, която е била дарувана на човека още при неговото сътворяване: свобода дори дотам, че да може да отхвърля своя Творец. А затова и участието на човеците в тайнството на обновяването на света е отново въпрос на личен избор и свободен плод от свободната човешка воля.
Ако в нашия свят ние продължаваме да сме свидетели на богоборчеството и греха, на трагедията на тлението и смъртта, на разрушителното действие на силите на мрака и ада, това е така, защото човекът продължава да бъде свободен със същата свобода, която са имали и нашите прародители. С Христовото Рождество обаче, след като Сам Бог живя в света като един от нас – подобен нам във всичко, освен в греха, – пред човека е открита и перспективата на обновлението: „… когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението“ (Гал. 4:4-5). Казано на езика на Отците на Църквата, това означава, че наистина „Бог стана човек, за да може човекът да стане бог“ (св. Атанасий Велики). Защото такъв именно е и най-дълбокият смисъл, такова е значението на Боговъплъщението и на дошлото чрез него осиновение на човеците: в предоставената ни възможност по благодат да се уподобяваме на Самия наш Творец и Спасител.
Празникът на Христовото Рождество е празник на светлината и новата надежда. От деня, в който Бог влезе в човешката история, живя между нас и обнови нашата природа, ние живеем в епохата на любовта и благодатта, епохата, в която Бог отново ни призовава „от тъмнина в чудната Своя светлина“ (1 Петр. 2:9). И затова – заедно с богопросветения Роман Сладкопевец – в единомислие и с неизказана радост и благодарност изповядваме и свидетелстваме заедно с цялата света Църква, че „Девата днес ражда Свръхестествения и земята принася пещера на Непристъпния, ангелите заедно с пастирите славословят, а мъдреците пътуват със звездата, защото заради нас се роди Младенец: предвечният Бог“ (Кондак, глас 3).
Нека мирът и благоволението, които Ангелското войнство възвести на целия свят в пресветлата нощ на Рождението на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, да бъдат с всички нас!
Отечески поздравяваме с празника на Христовото Рождество всички чеда на светата ни Църква – в пределите на Родината ни и далече от нея, с всесърдечни благопожелания за светлина и радост в душите и сърцата.
Честито Рождество Христово!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД
† ДАНИИЛ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ
ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:
† На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ
† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ
† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ
† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ
† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ
† Западно- и Средноевропейски митрополит АНТОНИЙ
† Варненски и Великопреславски митрополит ЙОАН
† Неврокопски митрополит СЕРАФИМ
† Русенски митрополит НАУМ
† Старозагорски митрополит КИПРИАН
† Врачански митрополит ГРИГОРИЙ,
Наместник на овакантения Видински епархийски престол
† Доростолски митрополит ЯКОВ
† Сливенски митрополит АРСЕНИЙuf.eod
Но кой да чуе и чете! Патриархът го представи на два-три пъти и по медиите. На много българи им се вижда отегчително. Камо ли да вникнат, повярват, са приемат посланието.
Но… Коледа е!

Да бъдем бъдни! Да мислим за бъдното!! Сегашното го знаем!!!

Свръхблаготворителност
Храни, ваучери и внимание за десетки нуждаещи се осигури кампанията „Подай ръка за Рождество Христово“ в Кюстендил. Начинанието преди Коледата е с благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и патриарх Български Даниил, с подкрепата на Негово Преосвещенство Велбъждския епископ Исаак- втори викарий на Софийския митрополит и Архиерейски наместник на Кюстендилска духовна околия, енориашите при храм „Св. вмчк Димитър Солунски“ в Кюстендил.В кампанията се включиха десетки доброволци, млади хора, над 200 ученици от местните учебни заведения, които и дариха и помагаха. Роми безцеремонно се навъртаха наблизо да вземат първи от пакетите и каквното им падне…
Същевременно след Дупница и в Кюстендил се реализира кампанията “Деца помагат на деца“, инициирана от Окръжен съд – Кюстендил и районните съдилища в двта града. В центъра за обществена подкрепа „Св. Петка“ в Кюстендил магистратите подариха Коледни пакети с играчка и лакомства на потребители от центъра. Средства са събрани от благотворителната продажба на картини, отличени в Областния ученически конкурс „В страната на Справедливостта 2024 г.“, Коледни подаръци получиха 15 деца, на възраст от 4- 11 години. Както и в Регионалния граничен сектор-Кюстендил. И там – сувенирите и сладкарските експонати за благотворителния базар са изработени от децата, семействата им и работещите в детско заведение. Коледния базар е под мотото Деца помагат на деца!
И къде ли не, и къде ли не. Полицаи, пожарникари, общинари, магистрати, футболни фенове /“Синя Коледа/, от кучешкия приют край Радловци … Свръхблаготворителност. Добре. Само да не са тия афиширания. Даваш нещо и веднага викаш телевизиите и заставаш пред микрофоните. Давай и не се хвали, даже и не казвай. По е истинско!

Кучешките работи
Таксата куче за Община-Кюстендил от 1 стотинка, както беше години наред, се вдига на 30 лева за година, решиха общинските съветници. С добавката, че таза такса ще се плаща за некастрираните домашни любимци.За вдигането на таксата „куче“ настояли на няколко работни срещи в Община представители на местните организации за защита на животните и на природозащитниците. Такса от 1 стотинка е аномалия, несириозен размер, смятат те. Презумпцията досега била да могат повече стопани да регистрират кучетата си и да има реална представа какъв е техният брой в общината. От „Местни приходи“ казаха, че предишни години, при кметуването на П.Паунов, таксата от 1 стотинка е платена от около 150 собственици на кучета. За Димитър Велинов, председател на ОбС в Кюстендил, по-високата такса от догодина означава промени в „практиката“ с регистрираните и неригистрираните четириноги. Имало бонуси за регистрация като една година без данък например. И т.н.
Същевременно от Общината обявиха началото на благотворителния базар в подкрепа на общинския приют за кучета и бездомните животни, който ще продължи до 29 декември. Коледно благотворителен базар организираха и реализираха и доброволци от общинския приют за кучета в село Радловци.Шатрата се намира до общинската сграда под елхата.Предлагат се ръчно изработени подаръци и сувенири, изработени от местни и от творци от страната.Има и календар със снимки на кучета от приюта, както и касичка. Капацитет от 100 кучета в приюта е запълнен.Подумите й осиновените през 2024 година кучета са под 20.
Кучешките неща и рабати са доста сложни, че и нерешими. Никой не ги знае колко са, защо са, чии са… Пък и тая мания да имаш куче и да го влачиш из улиците на принципа „как дойде“. И който може и който не може – завъртял куче. Подражава се и на софиянци донякъде. А от какъв зор. Куче!

10 закъснели дупничани
10 изявени личности в 10 категории удостои с приза „Личности на годината“ кметът на Дупница Първан Дангов. 21 години след първото връчване на наградата „Личности на годината“ градоначалникът възроди идеята, имаща за цел да покаже личности – лидери, които с труда, постиженията или ангажираността си към обществото са примери за подражание. Няма паричен израз този приз, но пък какво е общественото признание… И – с уговорката, че нещата закъсняха. И че още десетки и десетки са достойни да бъдат в тая … „класация“ Eто я:
Личност на годината в областта на здравеопазването – д-р Матей Матеев Попниколов, потомствен лекар, по примера на своето семейство. По време на пандемията е доброволец в ковид-отделението на МБАЛ „Св. Иван Рилски 2003“, където работи и към момента. Светла да е паметта на бащата хирург – д-р Матей Попниколов.
Личност на годината в областта на образованието – тук фокусът е върху Ученика, тъй като Приза за Учител на годината се връчва на 24 май. Наградата се връчва на двама младежи, които са гордост за Дупница със своите постижения – Екатерина Спасова Чечева, ученичка в 12 клас в СЕУ „Св. Паисий Хилендарски“, участничка в редица конкурси, състезания и олимпиади. Вторият награден е Андрей Лумбев, ученик от 11 клас в ПГ „Христо Ботев“. Младежът е с множество призови места на различни олемпиади по Български език, История и цивилизация, Философия, География и икономика и др. Първо място в конкурса „Млад писател“ за 2022г. Хвала!
Принос към децата. Съвременният будител – г-жа Живка Мантаркова. Тя е завършила Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, работи като екскурзовод към Рилския манастир, където по-късно става Главен уредник на музеен комплекс „Рилски манастир“. Изключителна важна и заслужаваща възхищение е нейната изследователска дейност, свързана с живота и делото на св. Йоан Рилски. Преподавател и до днес по Религия в ОУ „Евлоги Георгиев“ и СЕУ „Св. Паисий Хилендарски“. Поклон!
Личност на годината в областта на спорта – Борислав Кьосев. Извън многобройните си спортни постижения, които нямат нужда от изброяване, през 2024г. г-н Кьосев пое ръководството на ВК „Марек“ – ново предизвикателство в неговата кариера и визитка. Гардото Баланово…
Личност на годината – социални дейности – Красимира Йорданова Александрова, посветила цялата си кариера на социалните услуги на територията на гр. Дупница. От 1995г. до 2022г. работи в Дом за деца лишени от родителска грижа „Олга Стоянова“, като през по-голяма част от тези години е негов директор. Към момента г-жа Александрова е ръководител на три социални услуги на територията на община Дупница за деца и младежи в риск. Повече от достойно!
Дарителите на 2024г. – Сдружение „Рила – обединени за доброто“. Това е сдружение с нестопанска цел, учредено през м. март 2024г. в гр. Дупница, участващи в дарителски акции, като последната най-голяма и успешна е кампанията за набиране на средства за закупуването на моторна шейна, съпътстваща екипировка и помощни средства за ПСС Дупница. Наградата получи Анастасия Давкова. Дерзайте и все така!!
Личност на годината в областта на културата – Йорданка Михайлова Василиева, хормайстор и корепетитор на смесен хор „Рилски звуци“, диригент. От 1978г. е преподавател по пиано при НЧ „Зора 1858“, а от 1989г. е директор на музикалната школа към Читалището. Години наред тя е неизменна част от музикалния живот на Дупница. При такава конкуренция – Честито!
Предприемач на годината. Бизнес,икономика,предприемачество – Христо Илиев, основател на фирма „Булиновации“ ЕООД. Слоганът на фирмата е „Здраве от природата“ и дейността е фокусирана в производството на висококачествени български натурални и био продукти.???? „Христо Илиев е насочен към назначаване на служители с трайни увреждания, заради което спечели нашето уважение“, каза кметът Първан Дангов.
И ние сме дали нещо на света! Пътят на успеха! – Алисия Бойкова Сусанина, Европейската ни шампионка по кикбокс, част от СК „Патриот-Дупница“, с треньори Кирил Чакъров и Анна Минкова. В спортната си визитка има две европейски, балканска и световна титли. Трикратна носителка на Световна купа, 16-кратна републиканска шампионка. Носител на отличието „Почетен знак на Община Дупница“ за 2022г. за изключителни заслуги в спортния живот и изключителен принос в популяризирането името на града и общината. Шампионско!
Смело сърце! – Мотоциклетен спортен клуб „Булдог Рокетс“. Клубът е създаден в началото на 2024г. и цели да популяризира и развива един от най-интересните спортове – ендуро. Тази година имат шампиони в трите най-трудни класове. Но определено ще ги запомним с гасенето на пожара в Рила планина! Благодарение на уменията им за преодоляване на екстремни участъци, бяха доставени ранцеви пожарогасители на мястото на пожара. Съвместно с РС „Пожарна безопастност и защита на населението“ – Дупница, както и всички доброволци, станаха героите на планината! Наградата получи Станислав Кирилов – председател на Клуба. Спортът си е спорт!
Казано пао дупнишки – Да илядите!!