Месец: януари 2025

Дядо Исаак отново е резерва

Дядо Исаак отново е резерва

dav

На 14 януари 2025 г. на своето редовно заседание Св. Синод на БПЦ – БП разгледа внесеното писмо от Негово Високопреосвещенство Врачански митрополит Григорий, наместник на овакантения Видински епархийски престол и на основание чл. 85, ал. 1 от Устава на БПЦ – БП определи следната листа от достоизбираеми епископи – кандидати за предстоящия избор за нов Видински митрополит:
Велички епископ Сионий
Мелнишки епископ Герасим
Смоленски епископ Висарион
Константийски епископ Михаил
Браницки епископ Пахомий
Главиницки епископ Макарий
Велбъждски епископ Исаак
Знеполски епископ Мелетий
Предстои, съгласно Устава на БПЦ – БП, чл. 85, наместникът на овакантения Видински епархийски престол – Врачански митрополит Григорий – да разпрати с окръжно писмо листата с достоизбираемите епископи до всички епархийски избиратели.
Изборът на двамата кандидати за нов Видински митрополит ще се проведе на 2 февруари 2025 г. в гр. Видин.
Каноническият избор на нов Видински митрополит ще се проведе на 9 февруари 2025 г. в сградата на Св. Синод в София.
Т.е. Дядо Исаак отново, както беше и при избора на Сливенски митрополит, отново е дълбока резерва. Но пък е постоянно номиниран. Какво ли може да е обяснението. Или е амбициозен да направи бърза и зашеметяваща кариера, или притежава качествата на висш духовник – въпреки младостта си. По-вероятно е първото.
На 10 април 2009 година в манастира „Успение Богородично“ във Видин е постриган в монашество от митрополит Дометиан Видински под духовното наставничество на епископ Сионий Велички. На 27 юли същата година в храма „Свети Пантелеймон“ е ръкоположен за йеродякон. На 10 януари 2010 година в храма „Свети Николай“ е ръкоположен за Йеромонах. Продължава да работи в Софийската семинария като секретар и възпитател на обучаващите се в нея етнически българи от чужбина.[1]На 1 февруари 2011 година, с благословението на митрополит Дометиан и с решение на Епархийския съвет на Видинската епархия, е назначен за архиерейски наместник на Ломската духовна околия и председател на църковното настоятелство на катедралния храм „Успение Богородично“ в Лом. На 15 август 2012 година в същия храм е възведен в архимандритско достойнство.[1]През октомври 2012 година се обучава в Общоцърковната аспирантура и докторантура „Св. равноапостолни Кирил и Методий“ в Москва.[1]От 1 август 2014 година е назначен от митрополит Дометиан за духовен надзорник на Видинската епархия и ефимерий при катедралния храм „Свети Димитър Солунски“.[1]
На 22 декември 2015 година в Общоцърковната аспирантура и докторантура „Св. равноапостолни Кирил и Методий“ защитава дисертация „Патриаршество на Българската православна църква“ с научен ръководител свещеник доктор Арсений Черникин и получава научна степен „магистьр на богословието“.[2]
На 1 юли 2020 година преминава на служение в Софийската епархия и е назначен за архиерейски наместник на Кюстендилската духовна околия.[1]
На 7 юни 2023 година Светият синод единодушно решава архимандрит Исаак да бъде ръкоположен за епископ с титлата „Велбъждски“ и да бъде назначен за втори викарий на софийския митрополит.[3]
На 10 юни 2023 година, по решение на Светия синод в митрополитската катедрала „Света Неделя“ в София е ръкоположен за велбъждски епископ. Ръкополагането е извършено, в молитвеното присъствие на патриарх Неофит Български, от митрополит Григорий Великотърновски в съслужение със синодалните архиереи митрополитите Николай Пловдивски, Серафим Неврокопски, Яков Доростолски и епископите епископ Евлогий Адрианополски, игумен на Рилския манастир, епископ Тихон Тивериополски, патриаршески викарий, Сионий Велички, игумен на Бачковския и Троянския манастир, Арсений Знеполски, първи викарий на пловдивския митрополит, Поликарп Белоградчишки, викарий на софийския митрополит, Висарион Смоленски, втори викарий на Пловдивския митрополит и Макарий Главиницки, викарий на русенския митрополит.
Какво пък – оказва се свързан с Видинска митрополия, във Видин е и подстриган. Няма ли да му отива митрополитско достойнство в дунавския град. Май не се чувства много уютно в Кюстендил. А и кюстендилци го определят като немалко терсенит! Така че…

Биньо на 86

Биньо на 86lit.k2025
Днес поетът от Бараково Биньо Ивнов щеше да направи 86г. Резонно читалището „Братство“ му посвети неизбежната фотоизложба вътре на витрините до входа. Все същата – на всеки 16-и януари последните години. И обяви
Литературен конкурс „Биньо Иванов” 2025
Читалище „Братство 1869” гр. Кюстендил обявява старта на деветнадесетото издание на Националния литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов” 2025. Целта на конкурса е да продължи ярката литературна традиция на гр. Кюстендил, за чието обогатяване и развитие има безспорен принос творчеството на Биньо Иванов – поетът, свързал трайно съдбата си с този град. Националният литературен конкурс е ежегоден и се провежда през месец май, под патронажа на кмета на Община Кюстендил – инж. Огнян Атанасов. За жури се канят утвърдени имена в българската литература. Право на участие имат български автори от страната и чужбина. Творбите /до три непубликувани стихотворения/ трябва да бъдат изпратени най-късно до 26 април 2025 г. на електронната поща на читалището: chitalishte@bratstvokn.org или на адрес: гр. Кюстендил, ул. “Патриарх Евтимий” 18, читалище „Братство 1869”/за литературния конкурс/Регламентът можете да намерите на сайта на читалището www.bratstvokn.org – ТУК.
И този текст се повтаря – всяка година. Как па не промениха нещо. И защо ли „Братство“ го е обсебило така непоклатимо Биньо Иванов. Той едва ли се връзва с читалищните начинания, по никакъв начин. Ама кой да мисли. А може нещата да се поразгърнат. Защо да няма празници на поезията на негово име. Стипендия за студенти българска филалогия. Ами! То и паметникът му беше сврян в ъгъла на градинката между читалището и ХГ „Владимир Димитров Майстора“. Децата играят футбол наблизо, а и запикават. Както и кучетата. В родното му Бараково нещата заглъхнаха, читалище се прави, но… Методи Панайотов спря изявите, посветени на автора на „До другата трева“, „Навярно вечно“. Биньо можеше да е жив и днес. Какво ли би казал за всичкото, което му посвещеват читалищего, Общината, Бараково. Просто щеше да отиде до близкото заведение и да си поръча… една ракия…

 

След неспирната чалга

След неспирната чалга
41-годишен мъж от ромския кв.Изток в Кюстендил е привлечен като обвиняем и е задържан за срок до 72 часа за блудство с малолетно дете. Предстои да бъде внесено в съда искане за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо него, казаха от Районната прокуратура. По първоначални данни престъпното деяние е извършено спрямо 5-годишно дете от страна на баща му. Провеждат се разпити на свидетели, освидетелстване на извършителя и пострадалата, която е изслушана в специално приспособено помещение – Синя стая, пред съдия, психолог, психиатър и родител. Деянието е извършено в разгара на ромските прознииц по посрещането на Нова година – Банго Васил, коментират в квартала.
Що за гнусотия и падение. Дни наред върви неспирна чалга по махалата. Независимо какъв празник е, какъв повод са си харесали. Сватбите им продължават 100 часа. Само преди десетина дни отворило ново завадение в центъра за … минимум 700 места и посетители. Откриването било повече от пищно. Маркови тоалети и питиета, певица от София, която си тръгнала с бакшиш от … 15 хил. лева. То и досега в бившия завод за прежди „Велбъжд“ има един „салон“, откъдето децибелите все са нагоре и нагоре. Чалга до припадък, купони, простотии. Никой не ги спира и вразумява. Затова е това с 41-годишния и 5-годишната му дъщеря. Отвратително, ама кой да ги спре тия …мангали!

Шопите не са виновни

Шопите не са виновни
Най-остро осъждаме спекулациите, с които се оспорва националната идентичност на българите в Сърбия и се създава изкуствена етническа граница със сънародниците ни в Родината. Това се казва в открито писмо до президента на Сърбия Александър Вучич, омбудсмана на Сърбия Зоран Пашалич, до Делегация на Съвета на Европа – Белград, Мисията на ОССЕ – Белград до посолства на страните членки на Европейския съюз в Белград, на сънародниите ни от Запданите покрайнини чрез Културноинформационния център в Босилеград, сдружения, неправителствени организации, активисти.
Зачестилите опити за популяризиране на т.нар „шопска нация“ в районите, в които традиционно живеят българи, изнасяне на неверни исторически факти и създаване на изкуствени разделения, е в противоречие с разпоредбите и духа на Конституцията на Република Сърбия и законите, които защитават правата на националните малцинства. Изразяваме загрижеността си, че в поредица от телевизионни предавания и медийни съдържания за шопите и т.нар „шопска нация“ по редица медии „Кои са шопите и как са станали част от нашия народ“, представяне на книги, в изложби, изявления на официални лица и др., в сръбската общественост се популяризират някакви квазинаучни теории, които противоречат на научно установените факти и застрашават националната идентичност и правата на българите в Република Сърбия. Ние сме особено обезпокоени, че Народната библиотека „Христо Ботев” в Босилеград като издател, Община Босилеград и Националният съвет на българското национално малцинство финансираха издаването на „Книга за Босилеград – бележки от миналото” от автор Иван Митич и се включиха в кампанията за популяризиране на „шопската нация“, пише в писмото. „То преди 100 години не се е говорело и за македонска нация, амо виждаме днес как нещката придобиват гротескна форма. Така, че – „шопска нация“, възмущава се и историкът доц. д-р Ангел Джонев, автор на книги и публикации, свързани с драмата и миналото и настощето на сънароднициет от Западните покрайнини.
Шопите са си шопи. Те не са виновни в нищо и са достойна етнографска, диалектна и фолклорна важна област на България. Само да споменем Елин Пелин. Или Антон Страшимиров с неговия роман „Вихър. С шопите към Цариград“. Какво са виновни и „защо ги закачат“ щопите.тъпнитеу са по Сръбско. Брутално откъдето и да го гледаш и мислиш. Ама, това си е Сърбия. Не става с тях.

Вкукерианчване

Вкукерианчване
С кукерски игри и огньове тази вечер – 13 януари, в кюстендилдското с. Пиперков чифлик гонят злото. Празникът се прави за осми път и събира стотици от целия район. Продължава с часове. Организатори на „Сурвакарски огън“ са кукерската група в Пиперков чифлик и местното читалище.Участват групи и състави от Кюстендилско, лауреати на фистивали в страната. Според традицията съществена роля има пречистващата сила на огъня. Основната функция на кукерските игри е за пречистване и ново начало настъпващо с идващата година. Начало, което да донесе здраве и плодородие, предпазване на засетите вече посеви и потомства на човека от природни бедствия и зли сили, както и да дадат по-голяма живителна сила на земята. „Колкото по-силен и висок е огънят, толкова по-надалеч се гони злото. И колкото по-силен е знукът от кукерските игри, толкова повече злото бяга“, мотивира нещата кметът на Пиперков чифлик Христо Христов
Хубаво – огнаве. Думкане. Ама то вече май не остана село ли празник без кукери. Пълно вкукерианчване. А изследователи и етнографи казнат, че кукерството не е характерно за Кюстендилско. Кой ги пита. На Игнажден – кукери. На 1 януари – кукери. На 13 ануяари – пак. Следват фестивал след фестивал. И в Кюстендил – дажмалджийски форум предстои. И взеха някои да подхвърлят, че Пернишко взело да завижда. Дори се канело да заведе дело за патента си. Че празникът „Сурва“ е техен и само техен. В дупнишкото с.Джерман лани настръхнаха, след като техният кукерски фестивал беше дублиран по същото време и насред Кюстендил /на 10 фенруари 2024-а/. Сега парите не се спират, технологиите са напред, желанието да се извявяваш като мъжествен, силен и … така де. И ето ти кукерство. От момченца на годинка се почва. Лум-лум-лум-лум…

ВМРО-истът Г.Петров

ВМРО-истът Г.Петров
Малко българи отдали почит на Мара Бунева в центъра на Скопие, което се случва за пръв път като присъствие, каза областният лидер на ВМРО в Кюстендил Георги Петров. Той самият имал забрана да влиза в Северна Македония за две години след посещение в македонската столица за поклонение пред гроба на Гоце Делчев преди повече от година, но успял да стигне до Скопие. На 13 януари 1928 година, на Каменния мост над река Вардар, в центъра на Скопие родената в Тетово българка Мара Бунева разстрелва сръбския управник Велимир Прелич, наричан Касапина. Прелич е юридически съветник на Скопска Бановина и като такъв е отговорен за Студентския процес срещу дейците на Македонската младежка тайна организация. За което Бунева го разсрелва, а след това се опатва да се самоубие. Почти всяка година на мястото българия отсам и оттатък гранизата и отдават почит, като обикновено това съпътствано с инциденти, с проблеми с органите на реда. Беше отслужена панахида в църквата „Св. Димитър „и положени цветя на паметната плоча на кея на р. Вардар, където преди 97 г. великата българка извършва своя подвиг.
„Малко, много малко хора. Десетина местни, от Скопие, и аз – единствен като политическо лице“, сподели на връщане от Северна Македония лидерът на ВМРО в Кюстендил. Брал ядове със самото пътуване, на спускане под Деве баир се завъртял два пъти с колата си. Но стигнал. Абе, ВМРО-ист. Осея Кюстендилско с паметни плочи и знакове, свързани с воеводската кауза. Съветник е за пореден мандат. Е, не стана депутат, ама неизменно оглавява листата за 10 МИР и плакатите му надничат отвсякъде. Активист.А за Скопие – малцина биха тръгнали. При забрана, в отвратиелния зимен ден, и сам!

​Гольовец пред законите

​Гольовец пред законите
Районният съд в Кюстендил постанови мярка за неотклонение „домашен арест“ за 69-годишния Стоян Игов, чиито безстопанствени коне причиниха ПТП на пътя при с.Ябълково, при което загина 18-годишната Андреа, а две други момичета бяпа ранени. Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил.Окръжна прокуратура беше внесла искане за вземане на най- тежката мярка за неотклонение – „задържане под стража“, но в съдебната зала обвинителят пледира за по-лека мярка за неотклонение, предвид влошеното здравословно състояние на обвиняемия и фактът, че се е явил вчера доброволно пред следователя. Ей, гоя момент се обсъжда оживено и от самиет магистрати. Кое е наложило в залата да има нова „прокурорска постановка“… Защитата пледира за мярка „парична гаранция“ или „подписка“, като посочи, че срещу подзащитния му не се водят други досъдебни производства и няма опасност да се укрие. Налице е и реална опасност същият да извърши друго престъпление, предвид завишената степен на обществена опасност на осъщественото деяние, пише в определението. Обвинението срещу Игов е за престъпление по чл. 325в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, който предвижда наказание „лишаване от свобода“ до 5 години и глоба до 10 000 лв.
Игов е от известна ромска фамилия в Кюстендил – Гольовците. Излежавал е ефективна присъда, заедно с други представители на семейството. От години се занимава с фермерсто – коне и крави, непосредствено до пътя Кюстендил-Ябълково и за София. И никой не го закачаше и проверяваше. Сега, като го водеха към съдебната зала, приличаше на потомък на Йов, като излязъл от библейска притча. С изразителна бяла брада, с перчик, както си е от десетилетия. И много много не му пука. От какво да му пука. Гольовец пред законите – изглежда като с предрешен финал. Може да се отърве с някаква символична глоба. Която „може вече да я е платил“, подмятат кюстендилци…

Смут в Бобошевско

Смут в Бобошевско
В Бобошевско недоволството нараства заради готвен център за бежанци момчета – предложението е спуснато централно, като за целта ще се ремонтира бившото училище в с.Сопово, казаха общинари. Утре, петък, по казуса ще заседава извънредно Общинският съвет в Бобошево. Писмото до местната управа дошло преди две седмици, като подробности ще бъдат обявени на заседанието на съветниците. Все пак местните коментират, че в бъдещия център ще бъдат настанени момчета от Сирия, до 18-годишни, като ще им бъдат създадени всички условия за пребиваване и обучение, ако искат да учат.“Те са воювали по фронтовете, обиграни са. Това са си войници. Щеу искат българско гражданство, ще могат за гласуват – мани-мани! Ще се възползват от Шенгена, нали сме в Шенген“, вайкат се бобошевци. Не се знае каква ще е позицията на 11-те общински съветници и дали те ще гласуват с „да“. Но недоволството сред хората е открито.
Откъде ли му дойде това на Бобошево на главата. Подозира се един хиперактивен депутат, който върви от село на село, от човек на човек, прави се на благодетел, а си е истински … помияр. Та той съдействал пред Общината да приеме бежанци в Сопово. Пък и ремонт ще има, ще паднат и пари! Сега съветниците са на ход! Дали ще съберат сили да кажат „не“? Това чакат в градчето, както и във всички села и селца – без изключение…

Простотии на Рибарци

Простотии на Рибарци
400 бр. новогодишни календари, дарение от Столична голяма община за сънародниците ни в Босилеград и Цариброд, са спрени от сръбските митничари на пункта „Рибарци“, казаха босилеградчани. Това е пореден случай на задържани или за въпрепятствани материали и издания да стигнат до културния център в Босилеград. На 8 ноември 2023г, в деня на Западните покрайнини, четирима български граждани бяха спрени отново на границата, сред тях беше и бившият ни консул в Ниш Едвин Сугарев. Същия ден в КИЦ „Босилеград“ нахлуха хора надържавна сигурност конфискуваха доставените в ценръта неговата книга „Елегия за Краището“. Историята е позната и банална.
Дупничанинът Красимир Велиновски взел календарите от Общината в София, за да ги занесе на българските културни организации в Западните покрайнини. Той е спрян от сръбските гранични власти на КПП „Рибарци-Олтоманци“, задържан е за кратко време, след което е пуснат. Обяснението на сръбските власти е било, че съдържанието на календарите е „провокативно“. Акцентът в съдържанвието му е 140-годишнината от Съединението на България, което предстои през септември т.г. На каледарите е изобразен указът на княз Александър І Батенберг за Съединението. това се сторило на сръбките капепейци провокативно. Те също така, че календарите били твърде много и се пренасяли с цел търговия /Ти да видиш – при Югоембаргото през същия пункт минаваха хиляди тонове контрабандно гориво и никого не връщаха, с тупи и еприветки се караше!/. Календарите са върнати обратно. Те ще бъдат изпратени отново, но не наведнаж – на единичин партиди, като личен багаж, казаха наши сънародници оттатък границата, изхитрили се да се справят с всякакви зли сръбски митничари.За случая ще бъдат информирани българският посланик в Белград и консула ни в Ниш. И нищо – дотам! „Това да не ви е Шенген“, изрепчили се капепейците на Рибарци.
Добре го казва босилеградчанинът Сашо Деимитров. „Пълин простотии, с проттотии почнахме годината, с простотии изпратихме старата“. Ами – така си е. Връщани са тетрадки и моливчета за децата в Босоелград, учебни помагала, пластелини. Но и камбана, дарена от пловдивска фирма за босилеградското с.Паралово. Простията няма край. И злобата балканска – също.

Раваншът на Касиян

Раваншът на Касиян

С решението на ВКС за регистриране на Правславна старостилна църква изграденият за последните 25 години манастир „Благовещение“ край кюстендилското с.Копиловци може да получи статут, казва епископ Касиян, започнал да строи светата обител през 2000 год., като е дарил и около 100 декара лична земя. Самият манастир е върху 10 декара засторена площ – нещо мащабно! Братята от „Благовещение“ са наричани в района старостилци – те не признават смяната на календара през 1968 год. и следват светогорския канон. Известни са и като земеделдски производители и фермери животновъди, имаха сергии за продажна на произведени от тях зеленчуци, мед, мблчни и месни продукти и в столицата. Преди две години тогавашният кмет на Кюстендил Петър Паунов издаде заповед за затваряне на манастира, защото нямал издаден акт-16. Беше спрян и токът им. Същевременно между монасите настана разрив – епископ Касиян беше отлъчен, избраха си нов игумен. Водеха се съдебни дела, които бившият имуге спечелил.
Това е добра крачка, казва дядо Касиян /удостоен е с епископски сан в Гърция/ за решението на ВКС. Не може да има монопол при църквите. И в една Русия, с такъв отявлен режим, има регистрирани няколок църкви, тълкува нещата той. Така, че – Касаян е пред реванш. Спечелил съдебвните дела, манастирът му може да бъде узаконен и регистриран в Православна старостилна църква. Това е животът му. При соца е бил по пещери в Земенско. После в Жабляно, докато полага първи камък на Благовещение при Копиловци! Достойно за епископа, който от година-две живее усамотен в къща в Копиловци. „Добре съм“, споделя епископът…