Беден хумор
По повод Международния ден на хумора и шегата – 1 април, във фоайето на централното кюстендилско читалище „Братство“ беше подредена изложба с карикатури на автори от града, София, Бобов дол и др. Включените композиции интерпретират актуални и общочовешки теми от ежедневието, пречупени през погледа на авторите по умел и забавен начин. Творбите са на Теменуга Джурова от София, Иван Реджовски от Кюстендил, вече покойник, Тодор Парчев от Бобов дол и др. Любителите на хумора от региона с носталгия си спомнят за недалечното минало, когато в Кюстендилско се изявяваха редица хумористи, признати и на национално ниво. Димитър Янакиев, Георги Тихолов, Йордан Станков, Васил Гьошев, Богомил Евтимов, Милети Николов, Благой Ранов,та дори – Велин Георгиев, който не е кюстендилец…Карикатуристът Иван Реджовски. В Дупница – Влади Миров /Васил Пигов/, Богомил Бояджиев, Eмил Измирлиев, Аспарух Бошов, карикатуристът Борислав Георгиев /перфектен/…Румен Тренев от Рила… А в местни издания редовно вървеха рубрики и страници с хумор и сатира, вицове, излизаха и специални сборници.
В по-ново време хумористичният жанр обаче е в явно отстъпление и няма имена от Кюстендил и региона, които да предизвикат интерес, дори в редовната рубрика на БНР „Законите на Мърфи“ много рядко някой местен автор да регистрира участие и запомнящо се попадение. Пълна бедност.Е, хуморът преди 40-50 години беше марксически издържан и решен, но разсмиваше. Някои си останаха червени до последно /Реджовски и др./ Но разсмиваха, хващаха злободневието, имаше и умен хумор по това време /един Златан Христов, родом от Троянско, но заселил се в Дупница и Благоевград/. Сегашното време е нехумористично, бедно е. Хората са втрещени, озлобени, сринати. Трудно се ражда хумор. А и чувство за хумор, каквото малцина притежават и изявават. Уви!!