​Игра на стотинки
Липсата на достатъчно монети евроцента са проблем по селата в Кюстендилско, коментират от местните управи. Налага се в отделни случаи по магазините да правят и вересия заради „дребните евромонети“ или да закръглят сметката. Или, като допазаруват още стока. Докато преди Нова година имаше насъбрани доста български монети по 1,2 и 5 стотинки, които трудно се реализираха, то сега монетите в евроцента не достигат, коментира общинският съветник от Бобошево Георги Мичов, който живее в с.Скрино. Все мъка, та мъка. Помежду си  възрастните хора си услужвали с някой и друг цент. „Абе, странна работа.Някога едната стотинка не я искаха, имаха я за нищо – сега 1 цент е ценен и търсен“, впечатлява се съветникът.
Какви ти центове и стотинки. Точно в Бобошевска община имало случаи клиенти по магазините да платят с банкнота от 200 евро и им е отказвано, стана ясно на заседанието преди дни на областния координационен щаб по въвеждане на евровалутата. Явно са някои гурбетчии, които познавят еврото отдавна и безпроблемно. На бензиностанция в Кюстендилско клиент искал да плати с 500 евро. Отказали му. Коментира се, че по Запада на много места слагат табели, че не приемат 500 евро банкнота. Да не излезе фалшива.
Но е явно, че нашенецът борави и с едри пари, в евра. А за масовия нашенец са центовете и стотинките. Някога, при бедния соц, децата играеха на стотинки. Хвърляш към една стена. Най-близко падналата до стената стотинка е водач. Нейният хвърляч бърка останалите стотинки, като ги тръска в шепи. И ги пуска. Колкото са „ези“ – ги прибира. Така беше.По  големите батковци минаваха и събираха всичко- брутално! Играта на стотинки не е безобидно нещо, дори е приятно. Но си е сиромашия…