Пак за Людмил Янков
Паметта на алпиниста Людмил Янков и последната му свръзка Стоян Наков почетоха кюстендилци. На улицата,която носи неговото име, и пред паметника на алпинизма наблизо / то има и музей на алпиниста, ама… /. 38 години от трагичната им гибел под връх Камилатаа в Рила. Минута мълчание, цветя пред паметника. Кметът инж. Огнян Атанасов, областният управител Кристиян Иванчов, бившият областен инж.Александър Пандурски. Даже и от Архиерейското наместничество И кандидат-депутати /и  те/. Синът Людмил младши, внуците, които Людмил не видя, роднини, близки, граждани, деца и ученици. Беше припомнен животът на Людмил Янков – алпинист, поет, художник и човек, живял в пълно съответствие между мечти и дела. Човек, за когото върховете не са били само географски висини, а символ на вътрешна свобода, смелост и вярност към себе си и към другите. Думите му от книгата „Мечта отвъд долините“: „Само мечтите могат да бъдат бели. А те искат смели мисли и чисти сърца…“ – думи, които и днес звучат като послание към всички, които търсят своя път.
Разбира се – беше припомнена и една от най-драматичните страници в историята на българския алпинизъм – участието на Людмил Янков в експедицията до връх Еверест през 1984 г., когато в опит да спаси своя приятел Христо Проданов той извършва подвиг без аналог – изкачване от над 1300 метра денивелация в зоната на смъртта, на височина над 8500 метра. Подвиг, който отнема част от физическите му сили, но разкрива величието на човешкия дух.
Изпълнения на туристическия хор – „Песен за Людмил“ и „Мечтата на алпиниста“. Е, това е. Доста се повтарят тия отбелязвания, и в детайлите. Така е при поклонението в Рила, през август, за датата на рождението му. И тогава пак.
„Човек губи цял живот по нещо. Не е жалко, че накрая ще загуби и живота си, стига да запази вярата в смисъла на това, което прави всеки ден.“ Доколко е бил прав. Явно и той си отиде скептик, макар и горе, по планините. Добре е, че повечето кюстендилци /Людмил е роден в Перник/ го признават, искрено. Лошото е, че в тоя град вече няма и един алпинист, който да е във веруюто на Людмил Янков. Освен, може би Тодор Григоров, заедно са били по лагери, в национания отбор, и вече с напредваща възраст. Който – разбираемо, не идва на поклоненията, организ ирани по тоя, познатия, начин…