Черна забрадка
Покрай Деня на Западните покрайнини и Деня на подписването на Ньойския договор босилеградчанинът Димитър Димитров слага символа – черната забрадка на фона на българското знаме върху паметника на Левски в Босилеград. Сутрин го слага, вечер го прибира. Поради наложените мерки за защита от КОВИД-19 и невъзможността да се проведат други събития, с които да отбележат тези тъжни за босилеградчани исторически дати. Димитров отново сложил този символ на паметника на Левски и няколко скромни афиша, с които искал да припомня за 100 години от окупацията на Босилеград. „След няколко дена съседите дойдоха да ми кажат, че лично кметът на Босилеград /Владимир Захариев/ е ходил да къса афишите“, казва бай Димитър. Ето разказа му. „На 27 ноември 2020г се навършиха 101 години от подписването на Ньойския договор и аз пак сложих черната забрадка на фона на българското знаме с датата 27. 11. 1919г и цветя пред паметника на Левски. След няколко часа в къщи дойде комуналният инспектор и доста стестнително ми каза, че му се обадили от полицията да ме предупреди, че по нареждане на прокуратурата трябвало да сваля черната забрадка с българското знаме от паметника на Левски. Попитах го за някаква писмена заповед, а той ми каза,  че нямал такава, но просто така устно му наредили да ми предаде да махна черната забрадка. Казах му, че ще я сваля след малко и така и направих. Вероятно по примера на македонските и босилеградските управници много се дразнят, когато им се припомнят срамните дати от историята. Защото окупацията на Босилеград и подписването на Ньойския договор безспорно са срамни дати не само в българската но и в сръбската история. Удиви ме само малодушието на управниците, които нямат сили да погледнат една черна забрадка. Затова пък ние години наред по сръбските вестници, социалните мрежи и телевизиите, поне по два пъти месечно, сме длъжни да четем и слушаме колко сме лоши ние, българите, за 30 000 Сурдулишките мъченици, избити от сръбската армия, за Топлишкото въстание, за българската окупация на Южна Сърбия и Македония и т.н.“
Черната забрадка нямат сили да я гледат не само управниците в Босилеград и Сърбия. Стана така, че по-новите поколения не искат и да я виждат. А децата плачат от нея. Само по реторалбумите и черно-белите снимки могат да се видят черните забрадки. Които наистина е страшен символ. Вече неразбиран. И дано да не се налага – никому.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *