До просълзяване
Кметът на Дупница инж.Методи Чимев връчи днес призовете за „Будител на годината“ в Дупница. Това стана в кабинета му, където гостуваха номинираните. „Приветствам Ви в днешния ден и благодаря за това което правите. Г-жа Кирова като дългогодишен педагог, а и вече творец, продължавайте все така. На дядо и внук Захаринови…шапка свалям, за това което правите и предавате на всички нас, които ставаме свидетели на вашето творчество. Първият път когато чух ваше изпълнение настръхнах, а същото споделиха мнозина. Убеден съм, че тази приемственост ще продължи. Чест, удоволствие и привилегия е за мен да връча наградите Ви“, обърна се към номинираните инж.Чимев. Антонина Димитрова Кирова, родена в град Самоков. Дългогодишен директор на детска градина „Зора“ в град Дупница и детски градини в Бараково и Кочериново. Носител на наградата „Неофит Рилски“ на Министерство на образованието и науката. Магистър по предучилищна педагогика, 2 клас ПКС, разработила и спечелила много проекти по „Еразъм +“ и много други, свързани с дейността на детската градина. Многобройни участия с разработки в национални и международни научно- практически конференции, свързани с предучилищното образование. Има публикации в сп. „Предучилищно възпитание“ и статии в сборници.През 2021 г. има издадени две стихосбирки с любовна лирика – „Връх е любовта“ и „Живот с маска“, а третата в момента е за печат. Наградена е от кмета на Община Дупница инж. Методи Чимев с плакет „Благодетел“ за направеното от нея дарение на хонорара от продажбата на двете си лирични книжки на дупнишко семейство с репродуктивни проблеми. Георги Захаринов (внук) и Георги Захаринов (дядо) са от дупнишкото село Яхиново. Захаринов-старши е пенсионер, а внукът е ученик в 4 клас в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, село Яхиново. Дядото запалва малкия Георги за рецитирането още от ранна детска възраст. Двамата заедно участват в редица национални конкурси в областта на културата. На Националния конкурс за четене/рецитиране „От Батак съм, чичо…“, посветен на 145 години от Априлското въстание и саможертвата на батачани за свободата на България, двамата вземат Специалната награда за атрактивно представяне, а малкият Георги Захаринов печели първото място в категорията за ученици от I до IV клас. Вземат участие и в тазгодишното издание на предаването „България търси талант“, където впечатлиха журито, като рецитираха своето стихотворение по трогателен начин и преминаха към втория кръг на формата. Вземат активно участие в програмите и честванията в град Дупница и село Яхиново. За своя дядо малкият Георги разказва: „Дядо ми много пъти ми е казвал, още в самото начало когато започнахме да работим с него, че не е толкова важно какво актьора казва, а начина на изпълнение на словото. Няма определен брой, колко ще бъдат репетициите, защото винаги може да се достигне до по-голямо съвършенство в изпълнението в словото. Той казва, че в никое изкуство никой не се е изкачил на върха, а много хора са го доближавали благодарение на заложбите, които имат и на положения труд. Моят дядо се е занимавал със слово от десетгодишна възраст. Завършил е курсове по художествено слово в гр. Кюстендил и по театрално изкуство в гр. Етрополе. Режисирал е театралните постановки на пиесите „Албена и Боряна“ от Йордан Йовков и „Аналфабета“ от Бранислав Нушич. Бил е ръководител на състави по художествено слово към Читалище „Пробуда“ с. Яхиново и ОУ „Георги Муструков“, гр. Дупница. Негови възпитаници са били окръжни и национални първенци по художествено слово. Участвал е в няколко постановки на Градски театър „Марек“, гр. Дупница и Младежки дом – Дупница. Участвал е на много местни и окръжни тържества. Преди три години той си спомни за своята младост и започнахме да работим заедно. Работим и сега макар, че той е на 79 г. С него заедно изпълнихме „Защитата на Перущица“, „Опълченците на Шипка“ и „Мъртвото момиченце“. А аз под негово ръководство подготвих и изпълних следните произведения: „Орел и сврака“ от Банчо Банов, „Възпоминание от Батак“ от Иван Вазов, „Пролет“ и „Вяра“ от Вапцаров, „Убийство“ от Чудомир, „Обесването на Васил Левски“, „Моята Молитва“, „На прощаване“ и „Хаджи Димитър“ от Христо Ботев и „Монолога на Иван Шишман“ от Камен Зидаров“.
Това пишат от Общината. И с право. Навсякъде се привъзнасят будителите. По градове, села и селца дори – техните си, всяко си ги има. Хубаво. Било Ден на будителите. Сега как сме, сега. Пък и самите будители – малко много са канонизирани, което не е добре. Чак такова превъзнасяне… Затова, като че ли по-правилно постъпили в градчето Рила. Три учителки пенсионерки помели градинката около Паметника на загиналите във войните по Рилското корито. После пили кафе. И се прибрали вкъщи.Където по БНТ вървяла програма … на турски език. Толкоз.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *