Що се изговори
Десетки кюстендилци, кметът на Общината инж.Огнян Атанасов, областният управител инж.Александър Пандурски, представители на политически и обществени организации отбелязаха 187 години от рождението на Васил Левски. Пред бюста на Апостола на Ларгото бяха поднесени венци и цветя. Възпитаници на школата за театрално изкуство към Обединения детски комплекс в града изнесоха рецитал за силата и обаянието на Васил Левски, непомръкнали и непокобелани до днес. Що думи, що чудо се чу от микрофоноте. В същото време дам.-кметът на Община Дупница Валентина Караганова също ги нижеше: „Левски ни учи, че свободата и справедливостта са плод не само на смелост и решителност, а и на непоколебима вяра в правдата. Нека следваме неговите завети с твърдост и гордост, защото заветите на Левски са вечни. Защото те са дълбоко вкоренени в нашата национална идентичност и са основа на нашето общество. Нека ги предаваме на идните поколения, за да я има нашата прекрасна България такава, каквато той я мечтаеше – силна, справедлива, демократична и обединена.Някои сайтове просто се позоваха на биографични бележки. „Васил Иванов Кунчев е роден на 6 юли (18 юли нов стил) 1837 година в Карлово. През 1845 година започва образованието си в килийното училище в родния си град, а година по-късно вече учи в местното взаимно училище. Едва на 14 години остава без баща и грижите за младия Васил поема вуйчо му Василий Караиванов. Процесът срещу Левски остава забулен в тайнственост. За него не пише нито турската, нито световната преса. Светът не знае за драмата в софийския конак, където един българин преборва цяла империя с воля и вяра в народното дело. Осъден на смърт и на 6 февруари (18 нов стил) 1873 година Апостола на свободата е обесен на мястото, където днес се издига неговият паметник в столицата. Смъртта му не просто предизвиква потрес и скръб сред революционните среди в България и в Румъния, но бележи началото на криза и сътресения, от които революционното движение никога няма да се възстанови напълно“.
Най-висопорнате думи и тоя път прозвучаха за Апостола. Някои от тях са надути, свистящи, но неверни излишни. Някои пък се питаха дали и рождената му дата се чества .Нали обесването е за венци и слова. И това, повтарящо се като рефрен: „и сега ни трябваш, Апостоле!“. Кафа…
Последни коментари