Какво ги топли българите оттатък
„В България не правим достатъчно за българите извън страната ни“. Това каза пред репортери, преди да се включи в кръгла маса „Българите на Балканите отвъд границата след 1878 г. Кодът на оцеляването“, на която домакин е Кюстендил, вицепрезидентът Илияна Йотова. Имаше представители от Косово, Северна Македония, Сърбия, Румъния, Гърция, Турция. Тя отново повтори, че Президентството не прави разлика между българите, които живеят тук, на територията на страната, и тези извън нейната територия. Йотова даде и конкретен пример със сънародниците ни в Сърбия. „Много стари са част от проблемите, които имаме с българската общност специално в Сърбия. Недостигът на български учебници, избягване на наименованието български език и -забележете, в някои случаи се говори за така наречения шопски език. Аз такъв език не познавам и не зная коя точно езикова номенклатура, световна, международна или европейска, ползват тези, които го употребяват. Недостатъчната реклама на българските училища в добрия смисъл на думата – говоря за училището в Цариброд, двете училища, говоря и за Босилеград“. Тя обобщи: „Винаги съм склонна за това да мисля, че недостатъчно правим и ние, недостатъчно активни сме в България. Стар проблем е и това кой и как най-вече отговаря за правата и интересите на нашите общности. За съжаление при нас този въпрос е разхвърлян в няколко институции, колкото и да се опитваме да се координираме помежду си, трябва специално внимание, естествено то е насочено към изпълнителната власт. А личното ми мнение е, че там има още много какво да се желае в тази област. Аз искам да повторя още веднъж пред всички вас, че за нас в президентската институция няма разлика между българите, които живеят на територията на България и българските общности зад граница. Смятам, че България и като страна член на Европейския съюз е достатъчно силна, има достатъчно силни лостове в ръцете си, за да може да защити правата на всяка една българска общност зад граница, особено в така наречените исторически диаспори, които за съжаление и днес, в 21 век, една част от тях са подложени на поне опити за асимилация“.
И още. „Когато започне истинският преговор за присъединяване към Европейския съюз има една основна първа глава, в клъстера за присъединяване. Тя се нарича „Основни права“. Тези основни права минават през целия преговорен процес. Ако има поне една държава, която смята, че не се спазват човешките права и особено на представителите на различни нации, различни народи – този процес никога няма да приключи“, заяви Илияна Йотова. Вицепрезидентът посочи, че разширяването на Европейския съюз и европейската интеграция да първия жалон, който се поставя в деловата среща в Кюстендил. „Ще споделя не просто националната позиция, но и личното си убеждение, че там където има загуби на човешки права – там Европейският съюз приключва със своите граници. Това е основното правило. Може да говорим за икономика, за финанси, за проекти и перспективи, за сигурност и отбрана, но там където липсват човешките права – Европейски съюз няма“, каза Илияна Йотова. Тя изрази убеденост, че ще дойде един прекрасен момент, в който спокойно ще се говори за спазването на човешките права и на Балканите. Вицепрезидентът посочи, че диалогът е най-важен. Диалог, защото в XXI век не може да има място за омразата и разделението, за неприсъщ език от страна на институциите и това трябва да бъде изкоренено с всички усилия и от всички. Непростима е агресията, не само вербална, когато насилието прикрива една упорита и дълбоко погрешна теза, а още повече неизпълнение на поети вече международни ангажименти.
Йотова е харесвана от сънародниците по Западните покрайнини. Ходенето и в Босилеград неотдавна се запомни – и от властите в Сърбия, и от нашите, които и се оттъжиха за всичко. Но това не ги топли, не им помага. Такива форуми като днешния в Кюстендил – ни най-малко.
Последни коментари