Манипулацията 4.2.1997-а
Някаква годишнина се пада днес – 4 февруари 1997-а, т.е. 28 години от барикадите. При Дупница, най-вече, но и при подстъпите към Кюстендил и на други места. В Дупница кръстиха тоя пообрасъл терен до жп линията и Е-79 „Нашето Оборище“. Пълни наивности. Като се сещат живите още участници, че всичко е било режисура, планирано и контролирано. Та, и ромите бяха включени, та и боъ с палки ядоха от ядосанте и измръзнали ченгета. А поне едно 80% от стеклите се на барикадите си бяха чисти комунисти и номенклатурчици. А, па в София червените били върнали мандата, иначе щяло да стане – не змам к,во си. Нищо нямаше да стане. Па и Петър Стоянов бил изиграл историческа роля и намеса тогава. Нищо не е изиграл.
Ами легендите за Панчо Панайотов, бил си изкарал бюрото на пътя, при протестиращите. Той тогава се бил изнесъл по Германия… Или д-р Стойчо Кацаров, комендант и пр. Нищо такова, манипулация и режисура. И догодина вероятно и по-малкото отколкото днес ще дойдат да уважат датата. Защото всичко е било постановка на служби, задкулисието, след което стана по-тъпо и безсперспективно. Иван Костов и ОДС имаха пълно болшинство в парламента. И какво, като го имаха. Това лустрация, търсене на сметка, БСП да се изнини, да си признае терора и режима и да изчезне завинаги от историческата сцена и тежненията на народа. Ами. червените и сага са в кабинета – на Росен Желязков. Който дали изобщо знае нещо за барикадите….

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *