Спасяването – пак
С поклонение пред паметника на Димитър Пешев и шествие до къщата с паметна плоча на неговия сподвижник Иван Момчилов в Кюстендил отбелязаха 82 години от спасяването на българските евреи. Пак. Участваха кметът на града инж. Огнян Атанасов, областният управител инж. Александър Пандурски, представители на политически и обществени организации, граждани. Беше припомнена ролята на петимата кюстендилци – Димитър Пешев (през март 1942 г., зам.-председател на НС), Асен Суйчмезов, Иван Момчилов, Атанас Куртев и Петър Михалев, както и че акцията по спасяването на българските евреи е започнала точно от Кюстендил.
Не мина без патос и силни думи от микрофоните. С пълен преглед как е визнакнала и какво е представлявала еврейската общност в Кюстендил. Преобладавала е беднотията. Може пък и точно от състрадание да е тръгнала акцията по спасяването им. Макар, че вървят и коментари, че имало и богати евреи, които си платили и оцелели… Принос за успешните резултати от акцията имат тогавашният кмет Георги Ефремов и околийският управител Любен Милтенов. Заслугата на кюстендилци за спасяването на евреите си от лагерите на смъртта е най-героичната страница не само в новата, но и в неговата многовековна история. ”Спасяването на българските евреи е смел акт на противопоставяне на германската политика по осъществяването на „окончателното решение,то е резултат от взаимодействието на представители на държавни институции и обществени организации, отделни групи и личности. Този синхрон в акцията определя трайния характер на отказа на България да изпрати своите евреи в лагерите на смъртта… Девети март е знакова дата в българската държавна история. Дата, която преобръща историята на цивилизования свят. Дата, чрез която българският народ се утвърждава като пример за всички народи, защото поставя хуманизма и гражданското съзнание над антисемитизма, расизма и ксенофобията, над геноцида и жестокостта! … И т.н. Историкът доц. д-р Ангел Джонев казва,че Кюстендил е един от основните лъча, откъдето тръгват събитията по спасяването на българските евреи, че Кюстендил е мястото, където получават първата новина, може би като носител се явява Владимир Куртев, защото някъде в началото март 1943 година той идва с тази стряскаща новина, запознавайки с нея своите приятели евреи.За разлика от другите места в нашето Отечество в Кюстендил не бездействат. Напротив, оказват се много активни. Започват да търсят помощ. Ако не е легенда, че се събират 44 души, а тръгват четирима с готовност за 400, както се изразява Суичмезов, то явно има отклик сред кюстендилското гражданство.Самата администрация тогава в Кюстендил, в лицето на кмета и на околийския управител тогава, не са привърженици на действията на режима. Те са склонни да си сътрудничат с местната еврейска общност. Те са едни от хората, които съобщават на евреите какво предстои, че те ще бъдат депортирани.Имаме гражданското начало, което е категорично кюстендилско, с акцията на тримата кюстендилци – Асен Суичмезов, Владимир Куртев и Иван Момчилов, присъединилият се към тях народен представител Петър Михалев, който отдава вече другият наклон – към държавната власт. И вече оглавяването на 9 март сутринта от Димитър Пешев, който дава пълна представителност на тази акция. Последвалите действия в парламента, а именно събирането на още няколко народни представители-Божко Ковачевски, Димитър Икономов, Сотир Янев, Иван Василев Петров и Цвятко Петков.Те отиват в кабинета на Петър Габровски и те чукат по неговото бюро. Те му казват, че няма да вдигне евреите от Кюстендил, Дупница и откъдето и да е от довоенните предели на Царството.Привечер идва вестта, че наистина няма да бъдат вдигнати. Вестта идва и в Кюстендил“, обяснява историкът Джонев.
На 9 и 10 март 1944 година вместо признание на участниците в кюстендиската акция по спасяването на българските евреи -те биват преследвани от народната власт, петима народни представители са убити по нареждане на народния съд, Димитър Пешев е осъден на 15 години, строг, тъмничен, затвор, лежи 15 месеца и излиза без никакви права, Петър Михалев е осъден на доживотен затвор, Владимир Куртев е убит-безследно изчезнал.
И какво става. Милион въпросителни, неясноти, противоречия, дори – измислици, по това спасяване. Някои приписват всичко на Дънов и на цар Бъорис III. На митрополит Стефан… За кюстенсилци не се казва нищо или много малко. Ама, кой да каже!?
Последни коментари