Освободителят

Освободителят
Преди 148 години, на 23 януари 1878 г., в Кюстендил навлизат руски части и български доброволчески чети, предвождани от Ильо войвода, вървят коментари по социалните медии. Дори тогава бил освободен Кюстендил. Разбира се – нещата не са така. Хронологията е друга. Но дядо Ильо войвода наистина е освободителят. Той е на 73 години по време на Руско-турската освободителна война. Над 50 години от своя живот той се бори срещу поробителите. Той пръв отива при руски ескадрон, разквартируван в Радомир. Казва, че откъм Крива паланка и по Каменичко има над 3 хиляди въоръжени и готови да се бият за освобождението. Докато говорел с руснаците, понеже го ядосвали, повтарял: „Ничево, ничево, да не стане чичево!“…
На 80 години той взима участие и в Сръбско-българската война. След нея продължава да е в помощ на делото и напътства със съвети революционните дейци и войводи на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в борбата им срещу Османската империя. Необикновената храброст на Ильо войвода и подвизите му са възпети в множество народни песни и още приживе му създават легендарна слава.
Дядо Ильо войвода издъхва в Кюстендил през 1898 г. Има предание, че преди да издъхне, наметнал воеводските си одежки, запасал сабята и се „нахвърлил“ срещу турците. „Турци, бе. Че ги избия“… Изпратен е тържествено и с почести от цялото население на града.
А иначе Кюстендил е освободен на 29 януари 1878 год. Без войводата едва ли ще да стане.