Грипно
Грипна епидемия е обявена в Кюстендилска област от 5 януари, казаха от регионалната инспекция по здравеопазване. Оттам не уточниха какъв е точният брой на заболелите и на тези с остри респираторни заболявания, но окачествиха ситуацията като „нормална“. Регистрираната заболяемост в последните дни се е покачила на 370.59 на 10 000 души за страната, стана ясно на 4 януари. Създадено е звено, което осъществява контрола по наложените мерки и ограничения при епидемията – указанията са дадени още от есента и всички си ги знаят, каза д-р Илиана Кръстева, завеждащ инфекциозния отдел в дирекцията. Занятията във всички учебни заведения в региона се прекратяват от 5 до 10 януари включително. Заповедта за епидемията е изпратена и до 9-те общини в региона. В болниците се спират плановите операции, забраняват се свижданията, детските и женските консултации, няма да се извършват ваксинации по лекарските кабинети. Детските градини и ясли обаче ще си работят и ще функционират по график, като там ще се прави скрининг на децата, поясни шефът на здравната инспекция д-р Христо Кознички.
Така-а. Някой помни ли да е имало зима без грип. Последните години – и без „птичи грип“. Няма пропуск. Има и летен грип, добре си го знаем и него. И най-непросветеният ще се сети и че през 2020-а, и през 2025-а, ще кара грип. Става задължително. И ваксинирането – и то, лека-полека. И джипитата с рецептите и аптеките с техните антибиотици и пр. Гълташ и гълташ хапчета. Уж го прогнозират рано-рано, дават препоръки, пък – всички грипясват. Най-много училищата които – у-ха, веднага са в грипна ваканция. никой от военните белетристи не и описвал грипа „като състояние на наличния военен състав“. Писали са за „Холера“-та /Людмил Стоянов/. Ето откъс от романа.
Какви са тия хора?
– Болни, господин старши.
– Какво си ги повлякъл? Чунким нашите са малко!
– Комендантът ги праща, господин старши.
– Кажи му да си ги търка о главата!
Този разговор се водеше между войника, наведен до входа на палатката, и човека, който стоеше вътре пред слаб, опушен фенер и се ровеше в някакви книжа.
– Видиш ли ги тия списъци – обади се пак гласът, – вътре са общо живи и умрели, но кои са живи и кои умрели и дяволът не би познал.
– Благодарение, че се намери тая кола, та ни докара – каза войникът. – Ето ги, оставям ги на вашите грижи.
Той ни помага да слезем. Седнали на земята, ние чакаме благоволението на старшия.
Сухата земя е топла, приятна. Ние лежим по гръб срещу небето, дето звездите изскачат една по една…
Но фронта епидемии не минават. На фронта не можеш да си дадеш ваканция. В днешните училища, болници, ведомства и пр. става. За един грип – всяка зима става. Никому господ да са разболее. в дупнишкото с. Дяково на един доста неприятен и несговорчив бивш електротехник местните сложили прякора „Грипо“. Не е никак приятно – но по-мъжки да се държим и да не си даваме ваканция след ваканция.
Юг News
Последни коментари