Диагноза шивачки
Около 150-200 работници от вече прекратилата дейността си в Дупница италианска фирма „Абонданца“ блокираха за час входа на предприятието, за да протестират за неизплатени заплати, докато са били по договор с нея. Подкрепиха ги и техни колеги, които излизаха от първа смяна в същата сграда. Някои от шивачките на саи имат да взимат по около 1 500-2000 лева. Една от тях, онкоболна, пристигна с такси от Бобов дол, за да се включи в протеста. Дори взе микрофона и наруга на италиански работодателя им изедник Луиджи Каприоти. Без да е нужен преводач. Случаят е класически как чужденци, в случая италианец, лъжат и дори се гаврят с работниците си у нас. Каприоти продал бившата си фирма за 10 лева през ноември м.г. Казал им, че ще ги назначи в новата си фирма – затова да подпишат прекратяване на договорите. Но не спазил към всички обещанието си. Не помогнала и проверката на инспекцията по труда в Кюстендил, която установила, че договорите на шивачките са прекратени с тяхно съгласие. Така или иначе, но италианецът им дължи около 250 хил. лева за заплати. „Тоя е толкова нагъл, толкова нагъл, че не може да се срещне такъв другаде. /Може, може!/ Гледа те в очите и те лъже с усмивка. А днес, а утре, а еди кога си – и парите ни ги няма, нищо не получаваме“, ръсеха от по-задните редици шивачките.
Имаше и такъв български филм – „Шивачки“. Дори го хвалеха и анонсираха преди някои форуми. Не е редно да се гледа. Диагнозата „шивачки“ е пред очите ни, тя е наш феномен. Наивнички, чувстващи се обречени на експлоатация, гневни и ненавистни към чужденците работодатели. Но някои от същото съсловие знаят как се общува с шефа от Апенините. И ставаш шеф, няма да чакаш с месеци заплатата си, да стачкуваш и освиркваш. Секретарка на един от италианците стана собственик на една от фирмите му в същата сграда, станал бастион на работническата експлоатация по Дупница. „По сме сериозни и неудържими и от румънците. Падни ли ни пердето, качи ли ни се кръвта в главата, няма спиране“, заканваха се блокиралите портала на „италианското“ предприятие в Дупница работнички. В същата фирма преди години починаха в рамките на седмица-две две шивачки, сестри. Вдигна се голям медиен шум, проверки, актове на италианеца собственик /към 40 акта за два дни му написаха/. И какво – сега пак протести, пак онкоболни работнички се силят на друг италианец, няма значение дали е Мароки или Каприоти. В същата сграда работеше италианецът Джорджо Д. Убиха го, беше намерен смачкан до неузнаваемост в дере край Земен. После се разкри, че го е затрил даскал от дупнишкото с. Бистрица. От ревност – „Римлянинът жабар“ въртял любов с изгората му. И това е в диагнозата „шивачки“ – и те имат право на любов. А защо шивачки. От две-три години от бюрото по труда – не само в Кюстендил, ами по целия Югозапад, протръбяват, че най-търсените „специалисти“ са шивачките. Защо не уточняват, че ги търсят за без заплати, за флиртове, за любовни перипетии и премеждия с чужденците собственици на някои цехове. Една кюстендилка вече пенсионер изрежда няколко националности при които е работила – при евреин, при грък, при французин, при италианец, дори за сърби и черногорец. Пенсионира се жената. Не казва била ли е и как е при българите.
Юг News
Последни коментари