Людмил Янков

Людмил Янков

 
Десетки кюстендилци, приятели, активисти от туристическото дружество „Осогово“, кметът на общината Петър Паунов, зам.-областните управители Катерина Янчева и инж. Людмил Стоянов почетоха паметта на алпиниста Людмил Янков, един от героите на експедицията ни Еверест-84, и младият Стоян Наков, загинали на 17 април през 1988 година под връх Камилата в Рила. Пред паметника им на ул. „Людмил Янков“ бяха положени венци и цветя. Людмил Янков удиви всички българи и световната спортна общественост със самопожертвователния си опит да стигне до покорилия на 20 април 1984 год. Еверест, но останал на Покрива на света, Христо Проданов. Янков пренощува на над 8 500 м. в Хималаите сам, получи измръзвания на пръстите, оцеля и продължи с алпинизма. До тренировъчния лагер на националния ни отбор по алпинизъм в Рила, когато на тренировка с Наков падат от отвесните скали на Камилата и загиват на място. Людмил Янков написа няколко книги – „Мечта, отвъд долините“ за участието си в експедицията „Еверест-84“, стихосбирката „Гранитна вода“.

И музей на алпинизма беше създаден за 60-годишнината от рождението на Людмил Янков“ – ситуираха го в къщата на баба Дона Ковачева. Експозицията е под мотото „Величието на един кратък живот“. В нея са изложени лични вещи, ръкописи, книги, фотоси, стихове, дори раницата на Людмил Янков, с която е тръгвал към Еверест при опита да открие и спаси Христо Проданов. Показани са оригинални негови вещи – алпинистка седалка, раница и клин. На специални табла са показани и експедициите на Людмил Янков с подробна информация. Може да се види и отливка от неговите ръце. Така доста разбъркано, разхвърляно и неточно репортери отразиха нещата, свързани с Людмил Янков /1953-1988 г/. Отливката на ръцете е месинговият орнамент от гроба му, които бяха свалени, след като другата част от композицията беше открадната за скрап. Къщата, където живееше Людмил Янков и семейството му, вече е продадена. Добре, че кръстиха част от улицата на негово име. И паметника – за немалко от минувачите композицията е напълно неясна.

Но за поклонението. Не беше многобройна групата на дошлите да отбележат гибелта на Людмил и Стоян Наков. И без нито един алпинист – бивш или „действащ“. Свръзката му Стамен Станимиров си отиде преди две години. Тошо Григоров е по София. Само Росен Димитров, наемател на хижа „Осогово“, съветник от кметската коалиция „Кюстендил“, се опитваше да вади случки и спомени с Людмил Янков пред камерите на местния tv кабел. Не се получаваше. Както и самите поклонения не се получават и не могат да надскочат реда и формата на соцмероприятието. Този път бяха довели и внука на Людмил Янков, сина на сина му Людмил младши. Детенцето е но около една годинка.И то е далече от алпинизма.

Юг News