Череша 35-и калибър

Череша 35-и калибър

Череша от сорта „Райниес“ с диаметър обиколка 35 мм, печели приза за най-едър плод на завършилия в неделя след обяд Празник на черешата в Кюстендил, обявиха от журито. Това е национален рекорд – никъде в страната няма регистриран такъв рекорд, категоричен е шефът на института по земеделие в Кюстендил проф. Димитър Домозетов. Любопитното е, че черешата рекордьор е обрана в м. Почивалото край с. Граница, където и преди две години е добита череша, но от канадския сорт „Самид“, чиито диаметър тогава бил 34 мм, отбеляза проф. Домозетов. При това от две различни частни градини. Читалището от с. Драговищица печели първа награда за най- красиво вешело – това е местно изобретение, представлява пръчка, дълга до 1 м, с нанизани на нея двойки череши  с дръжките им. Изисква се умение и въображение да направиш красиво вешело. Имаше доста мераклии да купят наградения драговищенски „грозд“ от превъзходни и превъзходно преплетени плодове.            

Така окайваната заради студената пролет, когато измръзнали почти на 100% насаждения в Кюстендилско, защити напълно хегемонията си в регион, титулуван от десетилетия като „овощната градина на България“. Тя вече е 35-мимитрова и с „топ поразяваща сила и точност“, биха се произнесли оръжейниците. Поразява, щом черешите по щандовете на 3-дневния форум до пл. Велбъжд се продаваха по 4 и 5 лева за килограм. По крайпътните сергии е наполовината на тази цена. И продавачите се късаха да се хвалят, че те са и производителят, споделяха как са отгледали такъв суперплод, а си личеше, че просто препродават. Даже една от търговките намеси и Скакавишкия водопад в рекламата си, там, в непосредствена близост родили черешите й. Не са необходими хиляди доказателства колко супер качествена е и колко супер продаваема е кюстендилската череша.

Не е случайно, че гений, стратег и изкупвач на черешата до самия му житейски край, докато го застрелят в кв. Бояна през май 2007 год. беше вездесъщият Александър Тасев-Остап. Той беше акционер, съдружник, собственик или съсобственик в 243 дружества, фирми, бордове и пр., но държеше на черешата. Диктуваше цени, правила в черешовия бизнес, той довел четирима италианци, които и досега са основните „играчи“ в черешовата интрига с цени и печалби. За кюстендилските череши и Сталин знаел. Било в началото на 50-те години на 20 в., когато по заръка от ЦК приготвили няколко щайги с невероятни череши, набрани в прочутата м. Радован, над с. Горановци. Момиче от Драговищица, което може и още да е живо, вече на патриаршеска възраст, влязло в делегацията, която трябвало да отлети за Москва, за да закара череши на Бащата на народите. Йосиф Висарионович не казал нищо за „комката“, пратена му от кюстендилци. Но и до ден днешен в този край върви приказката – „За Радован и Сталин знае“. И т.н.
От „Черешчица род родила“ като фолккласика, през няколкото естрадни песни за „този град с череши, с улиците малки, с древния площад“, до „Черешово дърво“ на Д-2 този плод е възпят и заслужено е превъзнасян. Трите дни на неговия празник добавиха още към калибърите му. „Наздраве!“ с черешова кюстендилска, и тя е супер, 52-ри калибър /градусова/, ако не искаш да я дадеш на прекупвачи, италианци, а до Москва няма кой да я кара…

Юг News