Към партията

Към партията

Най-възрастният съветник в кюстендилския минипарламент червеният Кирил Илиев е изключен от групата на БСП и коалиция „За промяна“. Провинението му е сериозно – гласувал различно от останалите леви съветници, стана ясно на заседанието в четвъртък. От Илиев е снето и политическото доверие, за една година няма право да заема никакви ръководни позиции в йерархията на местната БСП структура. Поведението му е нарушение на устава на партията, категоричен е общинският лидер на социалистите Иван Каракашки. По думите му Илиев е длъжен да спазва взетите на пленуми, на заседанията на бюрото или на среща на групата решения. Обърнали му внимание още през есента на м.г., дали му известно време да осъзнае, че не трябва да го прави. Да влезе в правия път. Не се получило, Илиев продължи да гласува за неща, които БСП изобщо не приема за правилни. Например той гласувал със „за“ при разглеждане отчета на бюджет-2015 год, червените по тази точка били готови да разкъсат десния кмет Петър Паунов, а той го подкрепил. Не всички гласувания могат да се проследят поименно, бдителни социалисти обаче хванали Илиев да натиска не това копче, което трябва.

Пред репортери Илиев обясни, че не е съгласен с принципите на работа на групата на БСП, с това да се пречи на всичко, да се противопоставят на всяка цена, дори и на добрите предложения за Кюстендил. Той остава съветник, но независим. Хак му е. Защо не препрочете стихотворението на Христо Радевски – „Към партията“. „Аз знам, че ти си права, когато съгрешиш дори“ или „Не съм аз Радевски, ни Христо, а безимен твой войник“. И т.н. Трябва да се чете, бай Кириле. И поезия, а най-вече решенията и тезисите на партията. Иначе си отлъчен.

Към партията   /Хр. Радевски/

Аз крача с крачките ти бойни.
Аз чувствам как тече кръвта
от твойте рани многобройни,
и аз горя, и аз туптя,

туптя със пулса ти неравен —
плът от войнишката ти плът, —
подхлъзвам се и се изправям
по твоя окървавен път.

Води ме, Партийо, води ме,
под свойте бойки знамена!
Свети с червеното си име
чрез хилядите имена!

Във своята сурова строгост
ти нежна като майка си.
Аз всичко бих ти дал да мога
да бъда твой достоен син.

Като лъча да пламенея —
лъча на твоята зора!
Тъй както Смирненски да пея,
тъй както Ботев да умра!

Мен хулите не ме смущават,
врагът с които те покри —
аз знам, аз вярвам, че си права,
когато съгрешиш дори!

Ах, как горещите ти рани
дълбоко, остро ме болят —
кога нападаш и се браниш,
кога се луташ в своя път.

Тъй както някога на село,
свежен от утринна роса,
баща ми с лапи загрубели
показваше ми да кося —

тъй ти десница ми подаде
и във борбата ме кали.
Затуй горя във твойта радост
и твойта болка ме боли.

Води ме, Партийо, води ме
под бойките си знамена
и нека свети твойто име
чрез хилядите имена!

… И ако нявга се забравя
и почна да те клеветя —
не ме заплювай! Аз тогава
не бих заслужил чест такава —
дори на храчките честта!

Но аз горя! Но аз живея!
Аз няма да ти изменя!
Във думите ми червенеят
лъчи от твойта светлина!

И в милионния ти пристъп
срещу врага ни разнолик
не съм аз Радевски, ни Христо,
аз съм безимен твой войник.

Води ме, Партийо, води ме
под свойте бойки знамена!
Свети с червеното си име
чрез  хилядите имена!

    Юг News