Фолк екскурзиите
След оспорвана тридневна надпревара завърши ХI Международен фолклорен конкурс „Пауталия“ – Кюстендил 2017. Музикалният форум се проведе в дните 7 – 9 юли и беше организиран от читалище „Братство 1869” и община Кюстендил, със съдействието на Министерството на културата, под патронажа на кмета на гр. Кюстендил – г-н Петър Паунов. В конкурсната програма участие взеха над 3000 изпълнители от България, Сърбия, Македония и Черна гора. Компетентното жури с председател известната българска певица Олга Борисова присъди:
– Голямата награда на конкурса на Фолк-Арт формация с ръководител Адела Харалампиева при читалище „Братство 1869”
– Голямата награда на конкурса в областта на народните танци на ДЮТА „Кюстендилче” с ръководител Рангел Маджарски.
– Специални награди получават: Евгений Вучков, Бойко и Александър Седефчови, Калина Зашева и др.
– Стипендии на Фондация „Проф. Кирил Стефанов” получават – Симона Петрова и Мария Каменова
– Стипендии от Министерство на културата на Р. България получават – Венцислав Александров, Вероника Начева и Василиа Петрова.
Това доста възторжено обявиха два дни по-късно организаторите на „Пауталията“-та – читалище Братство. Настина три дни участници извиваха под сянката на чинарите до Арката. Така е, щом при това масово участие – догодина, ако питате шефа на читалището и на фестивала Иван Андонов, може и над 5 000 да станат!, как не се намериха стотина лева, та един сенник да монтират над бетонната сцена, на която трябваше да върви всичко. Междувременно от Щип дойде подобна бодра вест – групата за стари градски песни „Еделвайс” към читалище „Пробуда 1961“ гр. Кюстендил с диригент Димитър Цветков се завърна с призово отличие от Международния фестивал „Астибо – Фест 2017“ в гр. Щип, Македония. Фестивалът се проведе на 7 и 8 юли 2017 г. В него взеха участие състави и изпълнители от Македония, Сърбия и България. Кюстендилската група гостува по покана на организаторите – Министерство на културата на Р. Македония, Градски хор – Щип и Дом на културата “Ацо Шопов“. Със своите изпълнения кюстендилските певци спечелиха овациите на публиката и бяха заслужено класирани сред лауреатите на фестивала.
И т..н. И от Тетевен примерно ще дойде нещо, от дупнишката „Рила ни гледа“ наскоро, от Сапарева баня, от Родопите. Откъде ли не. Фолк туризмът се развива и насърчава. Схемата е ясна. Още от зимата обявяваш в интернета поредния си фестивал. С мижав награден фонд, осигурен от общината. За целта всичко става под егидата на кмета, който па ако смогне и да открие надпреварата – супер. Разните читалищни деятелки и дейци, диригенти, самоизявяващи се в жанра, в който хиляди и хиляди могат да се изявят, търсят спонсор в съответния град, село, паланка, читалище, ведомства. Да им платят пътуването, рейса де, до Кюстендил. Готово – какво са някакви си 200-300 лева за някоя фирма, на чиито празник пък същите фолклористи ще пеят и – ясно е какво става. И тръгваме. Истинска екскурзия. Със спирания по маршрута до някоя чешма, манастир. Разпявания в автобуса, смях,закачки и дори черпене от ръка на ръка. Пристигане. Виждаш си под кой номер си в програмата. Излизаш в непоносимата жега. Пееш каквото пееш, някакви ръкопляскания се чуват от периферията, където се е подслонила публиката /следващите участници,де/. Слизаш от сцената – и на рейса. Обратният път. Ръководителката носи в чантата си грамота за участие, на която може да пише – „трето място“, примерно. Голяма работа. Но нали си направихме екскурзийката. А при тридневното виене – поне на „Пауталия“ е така, я хванеш едно-две по-добри изпълнения, я не. Догодина – пак, в интернета – още през зимата.

Юг News

Битката за брезите

Битката за брезите
Две кампании – по спасяването или за премахването на около 50 брези в центъра на Кюстендил, вървят по интернет и социалните мрежи. Преди уикенда стартира петиция в подкрепа развитието на Кюстендил като зелен, благоустроен и модерен град, за един час са се подписали над 300 души. Интересното е, че това е станало в работоно време. Петицията, която върви в социалните мрежи /интернет платформите/, е в отговор и контра кампания на подписката, предприета от движението „Спаси Кюстендил!“, което се обяви срещу реализирането на проекта за парк „Галерията“ и неизбежното премахване на около 50 брези на терена, който трябва да стане модерен паркинг. „Призоваваме да бъде реализиран проектът, по който с европейски средства в Кюстендил ще бъдат цялостно залесени, рехабилитирани, обновени и модернизирани 59 822 квадратни метра незастроени площ“, се казва в петецията. Изреждат се някои конкретнипараметри на самия проект – нещо, което трябваше да стане преди старта му. От движението „Спаси Кюстендил“ подозират, че новата петиция е инициирана от администратори и от екипа на кмета Петър Паунов . От „Спаси Кюстендил“ обявиха , че ще свой комадироват техен пратник в Брюксел, за да представи вредите и перднамерените действия на общинската администрация по изготвянето на проект за парк „Галерията“ и възникналато по този повод напрежение в града. „Дано па в Брюксел Паунов да няма негови хора и да ни чуят“, обнадежден е човек от „Спаси Кюстендил“, дипломиран философ.
Брезите изместиха черешите и овощарството, става дума за Кюстендил. И може да се окажат повратна точка в най-новата история на града. Нещо като събарянето на читалището през не толкова далечната 1981 год. И да свалят /брезите/ Петър Паунов от власт /да няма четвърти пореден мандат/. Ако ги махне – а то е ясно, че ще ги махне. Не само контра петицията, ами и други неща подсказват, че битката е неравна. На Брюксел изобщо няма и да му се наложи и да обърне внимание на някакви си брези в центъра на Кюстендил. Не е случайно, че червените напълно разбираемо тутакси се влюбиха в обречените брези. И дори червеният депутат Валери Жаблянов се скара на местните медии, че не пишат нищо за брезите. А новоизбраният общински лидер на социалистите Росен Стоименов добави, че те са за някаква консолидация на нещата при парк „Галерията“ – т.е. “ и така и така“, но че БСП започва курс към вземане на общинското управление на вота през 2019 год. Какво пък! И кой ти казва. И брезите при галерията мълчат. Да ги обявим отсега за герои – поне нещо става в тоя умрял отвсякъде град.

Юг News

При пророците

Стотици хора от цялата страна дойдоха за освещаването на ремонтирания и изцяло реставриран храм „Св. Пророк Илия“ над граничното кюстендилско село Илия. Далечният черен /прашен/ път, горещините, теснотията за паркиране по горските поляни, не отказаха миряните. Сред които имаше и двумесечни бебета „в кувьоз“ – едва ли не. Главният секретар на Св. Синод мелнишкият епископ Герасим, протосингелът Ангел Ангелов, за който изкоментираха, че от двадесетина дни е на нов духовен пост, свещеници от Софийска митрополия и духовенството от Кюстендил отслужиха литургия за възкресяването на храма, който доскоро е бил „гол и празен“. Дарители и спомоществователи осигурили около 30 хиляди лева за възстановяването на над 100-годишния храм, оказал се част от манастирски комплекс и дал името на самата местност – Манастиро. По време на службата тържествено удари новата 130-килограмова камбана, излята в Пловдив. Звукът ѝ ще се чува чак в съседна Македония, радват се местните хора. Около две години продължил ремонтът и пълната реставрация на храма „Св. Пророк Илия“, каза доскорошният кмет на Илия и шеф на църковното настоятелство д-р Емил Жатов. Нов е и иконостасът, а широките около 50 см. каменни основи са непокътнати. Ще бъде поставена камера за видеонаблюдение – срещу посегателства, обяви той.

Под тридесетина са вече последователите на пророка Илия в с. Илия. Лятото стават до 50-тина. Как са намерили сили и желание да възстановят храма си – само те си знаят. Д-р Жатов може да говори с месеци за спънките и пречките, на които са не натъкнали тия две години. Като се почне от общинарите в Невестино и се стигне до най-високото ниво, клира. Но устискаха. Спретнали са кокетен храм, направиха и каноничен освет, на който ще завидят всички села в околията. Има нещо пословично в тия хора. Май няма фамилия, свързана с паланката, в която някой да не е кръстен Илия. Само как пазят името и вярата си, а! Миряни надойдоха с джипове на освета, местните се качиха пеша, тътрейки се по стръмното. Но не се оплакаха. Радваха се, личеше си им. Догодина пак ще се качат на Манастиро. Е, няма да са 600-700 за колкото при освета бяха приготвили курбан, ама пак ще са стотици. При пророка, а те са пророците – щом устояват по тоя начин на всичко така опустяло в тоя край, и не само в тоя край.

Юг News

Режисирани кодове
През нощта ще бъде предимно ясно, утре – предимно слънчево. След обяд над планините ще се развива купеста облачност, но само на отделни места ще превали краткотрайно. Това съобщи дежурният синоптик Евгения Егова от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) при Българската академия на науките (БАН). Преди обяд в Източна България ще духа до умерен южен вятър, който след обяд ще отслабне. Температурите ще се повишат и максималните ще са предимно между 30° и 35°. Атмосферното налягане е малко по-високо от средното за месец юли – слабо ще се понижи.
По Черноморието ще е предимно слънчево. Ще духа слаб до умерен вятър от юг-югоизток. Максималните температури ще са 25-29°. Температурата на морската вода е 23-26°. Преди обяд вълнението на морето ще е 2 бала, след обяд ще се усили до 3.
Над планините ще е предимно слънчево. След обяд ще има временни увеличения на облачността и на отделни места ще превали краткотрайно. Ще духа умерен по високите и открити части до силен северозападен вятър. Максималната температура на височина 1200 метра ще е около 25°, на 2000 метра – около 17°.
В неделя и през първите два дни от следващата седмица времето ще бъде предимно слънчево. След обяд ще се развива купеста облачност, но през повечето дни ще остане с по-значителни временни увеличения на облачността и главно в Източна България и Рило-Родопската област – изолирани краткотрайни валежи. Впоследствие ще се затопля и във вторник максималните температури ще са между 33° и 38°.
Такава е краткосрочната прогноза за до сряда, 12 юли. За четвъртък – следва повторението на сценария отпреди седмица – рязък спад на температурите, валежи, градушки. Т.е. пак режисиран код – червено, оранжево, жълто, зелено. При това засуканите метеороложки от tv екраните, които разбират от метеорология колкото топчалгарките от висша математика, ти поднасят тия катаклизми с изящна усмивка и с уж случайно отваряща се, но по отработен сценарий цепка в долната част на тоалета й. Всичко в края на краищата се оказва манипулация. Първо – нароиха се подозрително доста метеоролози, а един се титулува и доцент. Частни „институти“ и служби, нямащи нищо общо с БАН и прецизната методика за изследване процесите на времето над конкретната територия. Второ – нещата се дават подборно. И репортажите. Как па така пороите са все в Аспарухово, в Мизия, в бедни и ромски махали и квартали, а ако са в Банско – то тогава всичко е бързо преодолимо. За Благоевград и надолу не се помни код оранжево. Пиринска Македония. Трето – да се атестират всички „източници“ и да се лицензират начините за поднасяне на метеорологичните прогнози. Крайно време е. Четвърто – да не се въртят толкова често апокалипсисите, които ни чакат и предстоят по медиите заради зрителски /слушателски/ интерес. Някога – по времето на Елин Пелин, какъв код е обявяван. В разказа „По жътва“ героинята Пенка издъхва под прежулящото  слънце с ръкойка класове в ръце. Яворов също няма метеорологична сводка за неговата „Градушка“. При соца обаче се учеше по литература, че капитализмът е виновен – и за Пенка и за „Градушка“-та на поета от Чирпан. Сега няма капитализъм, нашето не се знае какво, пък тия бедствия ни се случват така често. И ще се случват. Със или без манипулациите на телевизиите, които гонят процент гледаемост и затова за десетина минути три пъти ти опяват кой код са ти определили, гледайки картата. Или гледайки цепката на хитрушата метеороложка на екрана. Така де!
Юг News

 Нанай

Десетки сигнали за шумни семейни тържества, сватби и досреднощни оргии и купони в ромския кв. Гиздова махала са постъпили в общината в Дупница, съобщи зам.-кметът на града Крум Милев. Това наложило организиране на спешна среща днес в общината с медиатори и ромски лидери, с шефове на районното полицейско управление, експерти по етнически и интеграционни въпроси и др. Проблемът с шумния ромски квартал Гиздова махала прелял след сватба последния уикенд, продължила до след полунощ. На три пъти пращали ченгета в дома на сватбарите, предупреждавали празнуващите и накрая се е наложило да прибегне до задържането на някои от участниците в тържеството. Ромски лидери от Гиздова махала подали имената на постоянно създаващите проблеми в квартала и те ще бъдат извикани в полицията, за да им се съставят протоколи и да им четат конско. При последващи нарушения, техниката за озвучаване ще им бъде конфискувана.
Толкова познато – каква ти Гиздова махала. Навсякъде е така. Нанай спокойствие, вихрят се купони ден и нощ, а били бедни, върлували епидемии при тях. Вече заставят сватбите, коя от коя по-пищни и … шумни. По три денонощия. Няма спиране. Били весели и непринудени. Е, как па не се прекърши тая веселост у мангалите, никакъв катаклизъм не им влияе. Като се почне от Чернобил, за който я са чували, я не, та до последните наводнения където все ромски гета отнасят пороите, а на гетата им няма нищо. Така, че – били шумни. Това няма да спре. И мирише при ромите – и това няма да спре. На нечисто и немито, на сперма и на дрога. Така е. Другото е по-лошо и никой не го обяснява. Тяхната неприязън, омраза дори и желание да натирят и уязвят българин,  да се гаврят, ако им падне сгоден момент. В Асеновград 16-годишна състезателка по гребане се обърнала с лодката си на тренировка. Наблизо имало 5-6 мургави левенти. Познайте какво са и пожелали наум и „на живо“ на девойката. Не да и помогнат – абсурд. Макар, че цигани на българи помагат. В Асеновград шумът е от мъжки бабаитлък, ежба. А трябва да стане дума за това дали ще се интегрират и цивилизоват някога, дали ще са равностойна, но равноотговорна част от нас. И като видят обърнала се от лодката или от коня или от АТВ-то девойка, да и състрадават и да искат да помогнат. Не да и мислят нещо друго. Ще стане ли? Нанай.

Юг News

Щом и ченгетата

 
Полицаи, пожарникари и други служители на МВР спазиха заканите си и излязоха на протест пред парламента навръх професионалния си празник. До протеста се стигна, след като в преговорите между синдикатите и министерството в последния месец не се стигна до консенсус по основните искания – поне 15-процентово увеличение на заплатите до края на годината и изцяло нов Закон за МВР догодина. Синдикатите потвърдиха и днес, че няма да отстъпят по тези две точки, а междувременно вътрешният министър Валентин Радев заяви, че не било естествено исканията да се слагат на масата точно днес. Около 4-5 хиляди служители на МВР от цялата страна се събраха днес на протест пред парламента. Събитието започна със закъснение, тъй като много от пристигащите се оказаха блокирани от катастрофата на магистрала „Тракия”. Протестиращите носеха стикери с надпис „Аргумент” в отговор на вътрешния министър Валентин Радев, който заяви, че не вижда аргументи за увеличение на заплатите. „Министърът каза, че иска аргументи. Тук, на площада сме се събрали хиляди аргументи и всеки един от тях си има име и длъжност в МВР“, казаха хората. Протеста посетиха и представители от синдикатите в Румъния и Сърбия. „Вие сте облечени в тогите на властта, особено когато сте униформени, тогава изискванията към вас нарастват. Всички искат да сте еталон. Някак си има ореол над служителите на МВР и като че ли не е естествено да сложите на масата вашите искания. Това, което правят част от вас точно днес“, посочи той. Ако исканията им не бъдат изпълнени, служителите в МВР планират нови протести до края на годината и заплашват те да прераснат в ежедневни от началото на българското председателство на Европейския съюз.

И ченгетата и министърът им – мани-мани! И един протест не могат да направят, за това си трябват интелект и въображение. А къде такова нещо у ченгета. Отвсякъде, ама отвсякъде, си личи, че това е комунистически инсцениран протест, целящ дестабилизация и падане в перспектива на сегашното управление. Два примера. Селски здравеняк от дупнишко село се беше записал след 8 клас да учи механотехникума в Станке Димитров /тогава/. Специалност – студена обработка на материалите. Едва връзваше тройките – къде с преписване, къде други да му решават задачите по алгебра за домашно и да правят проектите и курсовите му работи. Избута някак. В казармата – шофьор и пълна „мърда“. След казармата – на открития рудник по Бобов дол, въртейки волана на „краза“ с кюмюр – на смени. Ама на „табано“ се бачка, жега, прах. Затова – както е як, кандидатства и хайде – милиционер в столицата. Изкара близо 30 години. Полицай при демокрацията. Малко преди пенсионирането си беше дошъл за събора на селото. Докато свещеникът редеше молитви над курбана, ченгето на следпенсионна възраст не се сдържа – „поп че ми чети, да ее…ба, майка му“. И в изблик на самохвалство: „Абе, събираме се в управлението /едно от тези в столицата/, когато сме почивка. И си говорим за живота. А аз им викам – каква ти деполитизация, бе! Аз съм си комунист, комунист съм си и такъв ще си остана. В униформа“. Не заради тия му изявления, но скоро го пенсионираха. Взе 20-те заплати, около 20 бона – от раз. Поседя два-три месеца на село, караше модерен мотор, заграждаше по-младите селянки, но не го сдържа. Наскоро се похвали, че пак го взели да служи в София. Срещу 800 лева месечно. Към пенсията. Има апартамент в София, а и жилище в Дупница, къща и вила на село. Може и да е бил сред тия, които днес протестираха. Нали: „Аз съм си комунист, бе“!
Вторият пример е по-кратък. При управлението на Иван Костов и вътрешен министър ген. Богомил Бонев, след него – Мими Йорданов, активисти в Кюстендил проследили вота в секция, в която – знае се, адресно са ченгета и семействата им. Родители, те самите, балдъза, баджанаци, роднини. При синьото управление в тази секция 85% от гласовете бяха червени. Щом и ченгетата недоволстват – „ега я и държавата“.

Юг News

Ангелина

 
Дългогодишният музикален педагог, ръководител на просъществувалия близо 50 години детски вокален ансамбъл „Сребърни звънчета“ в Кюстендил /за един период и във Варна/, Ангелина Милева днес, 4 юли, направи 90 години. Десетки я поздравиха, приятели я посетиха, зарадваха я с цветя и подаръци. Милева, която е и почетен гражданин на Кюстендил, на два пъти е награждавана с орден „Кирил и Методий“. Заслужил деятел на културата. Най-много я радва обаче обичта и признанието на кюстендилци, а и на гражданите на Варна, дълги години е ръководила в морската ни столица варненските „Сребърни звънчета“. Решила обаче да се върне в Кюстендил. До м.г. ръководеше „Сребърни звънчета“-II. Имаха и няколко концерта, но по различни причини групата се разпадна.Типично по кюстендилски.
„Беше като на шега. Нямах сериозно намерение да правя състав, но се възмутих от излизания на сцената на малки деца, които имитираха Лили Иванова и други певци. Казах си, „това дете за тези песни ли е?“. Реших да направя песни за децата, рових се много и намерих. Започнахме работа и се оказа точно навреме“, спомня си за създаването на „Сребърните звънчета“ преди близо половин век /1969 год./ Милева. В Кюстендил създава първия 60 акордеонен оркестър „Пионер“, с който става лауреат на Третия републикански фестивал на художествената самодейност. През 1964 г. Същата година става директор на детска музикална школа към профсъюзния дом на културата „Димитър Благоев“. През 1976 основава хор „Ромашка“, диригент е на хора на туристите към Български туристически съюз и изградения към него мъжки октет, диригент е на ученическия хор на начално училище „Климент Охридски“ в Кюстендил, създател е и на детска вокална група „Звездица“.
Почетен гражданин на Кюстендил и на Варна. Според специалистите Милева е създателка на нов стил в детското пеене, вече разпространен навсякъде. Телевизии, радиа и звукозаписни студия са отворени за техните изяви, така е с десетилетия. На международния фестивал в Торино – Италия „Сребърни звънчета“, сред участници от 60 страни, нарушават регламента от 3 песни и пеят на бис още 9. На фестивала „Музикални импресии“ в Полша получават специалната награда на Министерството на просветата. През онези години чрез „Сребърни звънчета“ Славянският комитет установява по най-прекия път контакти с българите в чужбина и техните деца. Съюзът на българските композитори кани ежегодно ансамбъла в прегледите на Нова българска музика. Следват многобройни награди от фестивали и конкурси у нас и в чужбина. Издадени са над 25 звукозаписни албума, четири серийния филм „Федерация на диностронавтите“, още 16 телевизионни филма , многобройни участия, пазени в златния фонд на БНТ и над 90 записа в БНР.
„Пожелавам си здраве. Роботи ми се, много ми се работи“, просълзена каза в деня на юбилея си Милева. Целият й апартамент е една лична фонотека. До входа на жилището има старо достолепно пиано. В събота звънчетата и готвят тържество в кюстендилско заведение. Подготвили са и доста изненади. Ще дойдат стотици. На всяка втора дума споменава Кюстендил. От който веднаж бяга във Варна. Впрочем и Милева не е кюстендилка. Родена е в Свищовско. И Майстора не е кюстендилец /от Фролош, Дупнишко/. И Людмил Янков /от съседния Перник/. Дядо Ильо войвода – и той /от Берово – Македония/. Имената са взети съвсем произволно. Знаят ги от Кюстендил.

Юг News

Философът, който не пишеше двойки

Като навсякъде – и в Кюстендил, учениците си имат свои критерии и класация за „най-готин даскал“. Така, на лафче по кафенета и купони, споменават кой им допада, кой ги кефи, не им наскучнява. Интересното е, че един от безспорните любимци на тийнейджърите в града, а и на завършили преди години, не е математик или българист, а професионалният философ Динчо Желязков /63г/. Който от 1 юли 2017 г. е пенсионер, но, „още не мога да се почувствам щастлив“, отрони той пред познати, срещнали го на алеята.
Повече от години води „предмета“ – „философски цикъл“ в кюстендилската природо-математическа гимназия. Школо, не съвсем с философски профил. Заради Желязков обаче десетки неволно изневеряваха на основната си дисциплина – математика, информатика, биология и др. и записваха да учат философия. По „Фейсбук“ „колегиално послание“ му изпратила възпитаничката на гимназията Анастасия Стойнева. Госпожицата вече е доктор по философия, защитила научната степен в университет в Чикаго /САЩ/.
Завършил в СУ и до 1994 год. Желязков работел в Института по философия при БАН, с чиито екип и досега поддържа контакти. Вече не пише дисертации, защото ежедневните му дисертации бяха пред учениците от 9 до 12 клас в ПМГ-то, в 10 паралелки. Според урочната схема философия се преподава по час и половина седмично. Излишно е да се спори дали са достатъчни. „Всеки урок трябва да е предизвикателство – и за мен, и за момчетата и момичетата по банките в класната стая. Трябва да им задържиш вниманието – с всичко, което казваш, с което те възприемат, а те са безпощадно чувствителни и критични за всеки жест, дума. Абсурдна е повтаряемостта, схемата, догмата към прилагането на учебника. Акцентът е в интерпретацията. Умната, актуалната, съвременната интерпретация. Независимо от това каква е конкретната тема, конкретният урок“, представя подхода си философът преподавател. Разбира се – не си прави излишни илюзии. Може би най-добре от всички колеги в школото той знае нагласата, нивото, потребностите, стремежите и амбициите за реализация на днешните тийнейджъри. „Моделът на цивилизацията вече е друг. При Гутенберговата цивилизация беше книгата, напечатаното слово. Сега, в ерата на компютъра и онлайн „мисловността“, е образът. И те, учениците, боравят с образа, с изображението, галерията, която им е качена на мониторчето на джиесема, на айфона. Няма начин преподавателят да е изостанал в тези технологии и комуникации. Затова от години имам блог, в него дори изпитвам някои от учениците ми. А, ето, го компютъра ми, в чантата ми е /дори доскоро ходел на работа с торба от противогаз – бел.авт./, постоянно. Отдавна отмина времето на черната дъска и тебешира в клас – макар, че и те още вършат работа. Вече всичко е съвсем друго – не само в арсенала на преподавателя, но и в методиката, в стила на преподаване и учене“, категоричен е Желязков.
Философът си дава сметка и за нулевия интерес от страна на някои от тийнейджърите към ученето изобщо, не само към неговия предмет. „Има ученици, чиито речник е 200-250 думи, не го казвам пресилено. Често при преподаването спирам и непрекъснато ги питам – „тая дума знаете ли какво означава“, „а този термин?“. И т.н. Разяснявам, карам ги да пишат, да оформят текст. Давам им да правят разработки, да си избират сами темата, по която да пишат. /“А, при Желязков можеш да препишеш и с голи ръце, не е Цербер, адски либерален е!/, споделят бивши и настоящи възпитаници на ПМГ. И понеже стана въпрос за изпитване, за бележки – както сам признава и го е наложил като принцип, не пише двойки. „За тези двадесетина години я има да съм поставил 10 двойки, я не. Обидно е да оцениш някого със „слаб-2″. Само при най-тежките случаи, когато няма накъде – както се казва“, мотивира критерия си за оценяване философът.
Желязков смело разчупваше уроците си – като форма и съдържание. Изнасял и занимания навън. Закарал една от паралелките в кафене в ромския кв. Изток, където местно сдружение довело момчета и момичета от махалата. Да си беседват с гимназистите. „Заведохме и Мими, която беше станала „Мис ПМГ“. Тя се държа много непринудено, ощипа за бузката едно от мургавите момчета на първия ред. Оня се облещи“, разказва преподавателят философ. Каква по-удачна форма за илюстрация на темата за ромската интегрция и отрицание на расизма! Наскоро пък като „доминиращ“ акцент на един от уроците се наложила ядрената енергетика. Интерпретирал го в два класа. До Кюстендил няма действаща АЕЦ да „демонстрира“ такава ядрена мощност, но станала оживена дискусия, учениците питали за много съществени неща.
Часът при Желязков не е заковаван между двата звънеца, понякога карал повече от 45 минути, понякога давал внезапни паузи за остроумие, за индивидуална изява на някой ученик, който има и държи да каже нещо. „Трябва да си актуален, да задържаш вниманието им. Това е изкуство, талант. Не трябва да се прекалява обаче. Спомням си за един станал световно известен случай – в държавно училище в Бруклин /САЩ/ учител преподавал английска филология в стил рап. „Пази боже, и при нас да се опитват такива неща. Учителят не трябва да е шут, трябва да я има и дистанцията учител-ученик“, отбелязва Желязков.
С часове Желязков може да говори за съвременното ни образование, за очевадните му недъзи и пропуски. „Училището не е някакъв оазис, някакво изключение, нещо друго, от живота ни. Но това са реалностите – българският учител е като българския полицай, като българския чиновник. Образованието е задължително и това води до някои несъответствия. Има ученици, които са скарани с училището – тотално. Но са в клас, стоят там. И решават проблема на семейството – детето има къде да си прекарва деня. За много родители, за съжаление, учителят е някаква гледачка, бавачка. Когато вървеше учителската стачка, недоволни родители създадоха инициативен комитет, разтревожени – „сега кой ще ми гледа детето!“ Но има и доста калпави колеги, процентът на неграмотните, на неподготвените учители се увеличава. За съжаление. За мен те са като армията с ослепените войници на Самуил. Но какво да се прави – не можем да противодействаме. Като че ли е време да има някакъв орган ли, национален съвет по образованието например, който да контролира, да отзовава, поне да пресява неподготвените от нас. Да има морално-етичен кодекс както е при лекарите например. Но и това го няма в тази, учителската, професия“, навлиза в сериозните недостатъци на призванието учител Желязков. И не само философски си признава, че се чувства доста уморен. Едва ли затова реши най-накрая да се пенсионира. Не е за вярване дали няма пак да закрачи към ПМГ-то някоя сутрин. Но преди това ще мине покрай обречените за рязане петдесетина брези при галерията на Майстора. И там сигурно ще напише една от редките си двойки – на кмета и на екипа му, ако изкоренят брезите Динчо е от най-отявлените противници да махат дърветата.

Юг News

3 божествени милиона

2 925 362 лв. е отпуснала от бюджета за последните 10 години – от 2008 г., за изграждане на нови храмове или за ремонт на черкви по селата общината в Кюстендил. Общо са подпомогнати 18 храма. На последното си заседание съветниците гласуваха за допълнително финансиране за храм „Св. Възнесение Господне” с. Николичевци с най-напористата кметица на света – Спаска Методиева. С тези средства ще стане изографисването на стенописите вътре. Първа копка на черквата правили през 2008 год. Оттогава зациклили. Две-три години продължи изграждането на новия параклис „Преображение“ в близкото с. Жиленци – за освещаването му м.г. в селото дойдоха владици от Св. Синод и архиереи. Нов храм се прави и във Вратца, като началото му поставили три овдовели жени от селото. Решаващ принос за този храм, който още мирише на прясно измазано, има кметът на града и „зет“ на Жилeнци – Петър Паунов.
„Помагаме там, където има активни местни общности. Ако те осигурят едно 70- 80% , ние помагаме с останалото. Говорим обаче само за места, където хората са активни, а не там, където е направена само първа копка и нищо друго не се прави”, коментира на сесията на минипарламента кметът на Кюстендил Петър Паунов. Още в първия си мандат през 2007-2011 го. Паунов обяви амбицията си да се построят храмове във всички села на общината. И даде пример с Жиленци – и не само там. Той има идея и да изгради детски православен център в едно от обединените детски заведения в Кюстендил. Всяка сутрин кметът е пред олтара на черквата – в най-близкия християнски храм, дори да е на другия край на земята по кметските си дела и дестинации. И всяка година за 15 септември купува религиозен буквар за първокласниците – едва ли го и отварят, ама нека.

Чудесни, божествени, са тия 3 милиона лева за храмове по места. Но защо не и 3 милиона за кърпене на дупки по мегданите и единствената улица по тия села. И за хигиенизиране. И да се плаща редовно на циганките, що метат по центъра на града и около блока на шефа на ОП „Чистота“ инж. Валентин Смоков. „И двете ръце ме болят, ама какво да правя, нема накъде. Една обезболяваща инжекция е 7 лева, а кмето не ни е плащал от 3 месеца“, приплаква ромка, която върти метлата край пл. Велбъжд. Или повече пари за зоопарка, който вони, от километър. Или за по-удачно справяне с бездомните кучета. Пари за нова, модерна почистваща техника, а не да мият улиците със зилове и маркучи от началото на 80-те години на миналия век.
Божествени са всички пари, ако се дават и харчат навреме и за каквото трябва.

Юг News

Гайдата си е гайда

20-30 шопски, но и родопски „каба“ гайди, ще зазвучат на изгрев слънце за Джулай морнинг в събота (1 юли) на Седемте рилски езера, казаха от дружество „Рила спорт“, собственик на 2,1-кирометровия седалков лифт над хижа Пионерска до хижа Рилски езера. Ще ударят и тъпани при чудната акустика по циркуса. Шоуто ще е на естествената площадка на Сухия рид между езерата Бъбрека, Близнака и Трилистника.Там става и танцът Паневритмия на Бялото братство, дъновистите там посрещат Нова година на 19 август. Джулай морнинг ще е нещо като прелюдия към Паневритмията, която ще е след 50 дни. Нищо, че е с гайда, а не с Джон Лоутън. Англичанинът ще преглътне това несъответствия за 1 юли. Гайдарите ще се справят.

Впрочем гайдата си остава гайда. Характерна и незаменима. Та на аерогара София с нея посрещат световни шампиони по някои от спортовете /не и за художествената гимнастика/, знаменитости като Кубрат Пулев, ски бегачи и ски орентировачи и др. В Кюстендил има велоклуб „Гайда“, създателят на организацията свири на гайда – това е достатъчно. В Дупнишко разказват, че на времето булка са довеждали само с гайда начело. После – и тъпан. Като на Седемте езера утре сутрин. Кюстендилски банкер си купил гайда, осигурил си и ноти, взел да се учи, но – нищо. За да не пропада инструментът, го подарил на читалище в Босилеградско. Така, де – как ще се хаби цяла гайда. То гайдар води и протестите преди години на еколози и природозащитници на Паничище срещу изграждането на същия този лифт, който ще качи гайдарският оркестър за Джулай на Езерата тази нощ. Може същият протестирал тогава сега да я надуе за Юлското утро – не по Джон Лоутън. Гайдата си и е гайда.

Юг News