Latest news

Кога е обесен

Кога е обесен


В позиция към държавните институции общинският комитет „Васил Левски“ във Велико Търново настоява да се поправи грешката кончината на Апостола на свободата да се почита на 19 февруари, тъй като исторически правилната дата е 18 февруари. През 40-те години на миналия век се е случила грешка, която е станала навик, въпреки че историците са категорични, че 18 февруари е датата по нов стил на гибелта на Васил Левски, посочва историкът от Великотърновския университет проф. Петко Петков: Всички знаят, че правилната дата е 18, но ние така сме свикнали. Кой ни е крив, когато заемаме криви позиции, когато историците под натиска на политически целесъобразности крият душа. В учебниците по история след две хилядната година посочената дата за смъртта на Васил Левски е 18 февруари. Все пак става дума за Левски и за нашата гузна съвест, допълва разсъжденията си прeд репортери Петко Петков. Според проф. Петков, грешката може да бъде поправена с решение на Министерския съвет или на Народното събрание. Това бодро пишат национални медии, позовавайки се на великотърновски учени историци, да повярваме, че са сериозни и признати в академичната общност, а не новопроизведени каквито може да прави всеки филиал на филиала на еди кой си ВУЗ.
За втора поредна година общината в Дупница съвместно с местното сдружение „Патриоти Дупница“ ще организира траурно шествие в черно и поклонение пред паметника на Васил Левски по случай 144-годишината от смъртта на Апостола на свободата, обявиха от администрацията. Събитието е насрочено за 19 февруари и ще тръгне в 12 часа от пл. Свобода, а в 12.30 часа ще се насочи до паметника на Дякона и известната в града „Градинката „Левски“. „Надяваме се всички да спазват организацията, която е режисирана. По възможност нека всички участници да бъдат с черни дрехи, тъй като е все пак траурно шествие. Надяваме се, че освен много хора, ще видим голям отклик и сред училищата и самите ученици. Нека покажем, че дупничани тачим, уважаваме и се прекланяме пред нашите герои“, приканиха организаторите от „Патриоти Дупница“.
В същото време пак историци и от архива само, че в Пазарджик, вадят „уникални снимки“ на Апостола. С брат му Христо и с Христо Иванов-Големия. И те се кълнат, че единствени се добрали до фотоса, датиран от 1867 год., Левски е бил на 30 г. Всяко селце даже е готово да се включи в търсенето на истините за Левски и че той е „минавал и при тях“. Аман! Ако италианци всепризнават Джузепе Гарибалди, ако французите мълвят без излишни официалности името Жана д`Арк, швейцарките богоговеят пред Вилхелм Тел, то не сътворяват глупост след глупост в тяхна прослава. Като при нас. Така или иначе 18-19 февруари ще мине, но бог да ни е на помощ наближи ли 18 юли, когато… о, боже, стават 180 години от рождението му. Тогава пак ще хукнат да изследват детството му, замонашването му, дори ергенлъка му, ще се поровят в биографията на баба Гина Кунчева, ще извадят някое „уникално“ и неоценимо свидетелство за живота и личността му. Няма как да не стане така. Професори, историци, уредници, краеведи, просто изявяващи се в изследователствуването хора. Комитетът „Васил Левски“ в Търново пращат ли пращат коригиращи депеши по темата „Левски“. Да пратят и едно искане да се спре тупурдията и недопустимият провинциален шум около всяка негова дата – обесването и рождението. Да се прави само едно единствено отбелязване – в Карлово.“ И там близо, до град София“. И това да бъде!

Юг News

Къде сме

Къде сме


Не е по „Къде сме ние“ – режисираната и манипулираната tv рубрика от недалечното минало. Където ни слагаха на някое измислено място в още по-измсилена класация по нещо си – потребление на сол или на моркови например. Къде сме по изтъпяването и обезумяването, по оскотяването и уродяването. Всеки ден ни носи доказателствата за безвъзвратната ни нравствена деградация. Последния ден – убийство край язовир „Искър“ на майстор, който – като не му плащали 3 месеца заплата, натоварил инструментите си, взел и нещо отгоре, и се изнесъл. Озверелият му работодател го открил бързо, заедно с още двама, бъхтали го час, докато диша. Прибрали си инструментите и … това е. Но да минем на безкръвни сюжети. В Широка лъка, откъдето е екзарх Стефан, се разбуниха и изгониха две афганистанчета, настанени в социален дом в селото. „Сега са две, скоро ще станат повече“, е логиката на местните от тая, ама изобщо не е Широка, лъка. В Елин Пелин гонят семейство от трима кротки сирийци, настанили се под наем в един от домовете. Никому нищо не са сторили вече три месеца, но ги гонят. Кюстендилец тутакси реши да ги покани – по Фейсбука, да заживеят при него. Човекът е юрист, беше кандидат за омбудсман на общината, преди две години пак така обявил че иска да подслони бежанци. Изцяло пиарства човекът, досега едва ли и котка гледа у дома си. Кучета разкъсаха старица в Разградско, като се прибирала от магазина и пощата, където платила данъците си. Всички социални и административни служби по рилското корито се чудеха дали кога и как да действат при лежащо болен и отписан несретник, който се кара с роднините си за един прогнил етаж от къщата си.
Примерите може да ги продължи всеки. в същото време се дерем в зала Арена Армеец на очаквания и подготвен триумф на Григор Димитров в скромния тенис турнир в София преди няма и седмица. А какви ли безумия, излияния, изцепки и резили ще видим в следващите денонощия до 19 февруари по темата Левски. 4-годишни дечица ги изкараха да дават караул пред паметника на Апостола. „Деца от цяла България дават почетен караул пред паметника на Левски в столицата. Облечени в куртки, копие на униформата, с която се е снимал Апостолът през 1868 г. в Букурещ, с калпаци с лъвски знаци и с истински пушки „Манлихер” в ръце, те застават по двойки пред паметника. Децата са членове на клубовете „Млади възрожденци”. В страната има над 200 клуба с повече от 3000 деца. Първият караул е предвиден за 15 февруари от 10 часа, когато пред паметника застават децата от ЧЦДГ „Веселото гардже”, гр. София, след това от 12 часа са учениците от 159 ОУ „Васил Левски”, София. На 16 февруари от 11 часа караул на ученици от Професионална гимназия по механоелектротехника, гр. Пазарджик; На 17 февруари от 11 часа караул на ученици от НУ „Христо Ботев”, гр. Плевен; На 18 февруари от 11 часа караул на ученици от ФСГ „Васил Левски”, гр. Монтана; На 19 февруари от 11 часа караул на ученици от 162 ОУ „Отец Паисий”, гр. София“, публикуваха осторожно графика някои медии… Ужас – докъде стигнахме. Дано Левски прости такова нещо. Защо ни се случва всичкото това – и историите в първата част на изложението ни, и това в Арена Армеец, където Гришо ни бил обединил /в какво, бе – в слагачеството към победителите на деня, при триумфиращия да сме по-навреме и наблизо, независимо кой и как/. Така за Стоичков на 50-годишнината му, когато само дето Пеле не беше обещал да дойде, пък стана друго. А дни след това същия бог Стоичков наби екип репортери, пратени да снимат сватбата на дъщеря му. Абе, поне тези неща, изцяло български – да ги наречем възход и падение, са минали, ами тия днешните, тези утре, които пак ще ни показаж оскотяване, жестокост, уродство по Българско.. Къде сме. И във възхода и в падението. Все – ужас.

Юг News

Наздраве!

 

70 винопроизводители от Кюстендил участваха в конкурса за най-добро домашно вино „Трифон Зарезан 2017“, хвалят се от читалище „Пробуда 1961“ в кв. „Колуша“. Компетентно жури, повтарящо се като състав за 11-и път /бившото ченге и диригент на градския духов оркестър Димитър Неделчев, първият шеф на 5-звездния „Стримон“ СПА център Валентин Александров, хидроинженерът и нереализиран белетрист Павел Петришки др./ оцени продукцията на дошлите в колушкия културен институт „Пробуда“ по критериите: цвят, бистрота, блясък, плътност, аромат и вкус. Първо място при червените вина и голямата награда на конкурса – дъбова бъчва, спечели виното на НЧ „Спасовица 2008“ с. Николичевци. Небезизвестната николичевска кметица Спаска Методиева е агроном по зеленчука, но ето, че вече отбира и от вина! Второто място е за Красимир Павлов, а третото – за Гергана Митрева. При белите вина първо място и екскурзия до Македония /“Уха!“/ спечели Георги Конярски, второ място – Георги Гаврилов, трето – Любомир Алексов. Не останаха по-назад и в Бобошево, където на площада стана празник на лозаря Трифон Зарезан с организатори общината и НЧ “Лоза 1870“.  Празникът е традиционен и се провежда повече от 30 години. „В програмата взеха участие танцов състав с ръководител Гергана Грозданова и кукерска група от село Слатино. Самодейци към НЧ ”Лоза 1870” изиграха ролите на бог Дионисий и Трифон Зарезан, като поздравиха жителите и гостите на празника. За повишаване на доброто настроение на гостите и участниците беше осигурено руйно вино и скара. Кукерите посетиха кабинета на Председателя на общинския съвет Даниела Стоянова, като пожелаха много здраве и берекет за жителите и гости на общината“.
Нямаше уважаващо себе си населено място, квартал, група и групичка и изобщо нашенец, който да не се постара за Трифон Зарезан. Каква ти любов. Любовта е за балъците. Любовта към пиенето е водещата. В една кръчма в Кюстендил магистрат три пъти разказваше виц: „Мъж и жена сядат на маса на 14 февруари. Идва сервитьорът и поръчват – салати, ордьоври, печено, бутилка вино и пр. „Скъпи, няма ли да ме целунеш преди да хапнем и пийнем. Нали е денят на влюбените“, го пита половинката от двойката. „Келнер, и една порция сърца с масло“, поръчва кавалерът. От компанията настояха да го каже и четвърти път. „Наздраве!“

 

 

 

Юг News

Как се справихме

Как се справихме

Трудно е за вярване, но зима-2017 свършва, тази нощ е последната мразовита, метеоролозите ще познаят – вече няма как. Забравяме веднага за всякакви студени рекорди, които ни връхлетяха този декември-януари. Щом и Струма замръзна на километри по течението в Кюстендилско, а на язовир „Дренов дол“ 30-сантиметрова ледена кора зарадва въдичарите да копаят дупки и да замятат, „нема лабаво“, беше зла зима – отвсякъде.
Как се справихме обаче, е най-логичното нещо да се запитаме. Токът на MAX, бихме 20-годишен рекорд по консумация на еленергия, отиващото си правителство на Бат Бойко спря износа. Дървата свършиха по цял Югозапад. Пелетите свършиха. Контейнерите с боклука замръзваха, та и неугледни кътчета надничаха изпод снега по празниците. Ама това се понася. Циганки с премръзнали пръсти метоха колкото могат да изметат по маршрута на градоначалника до храма за сутрешната му молитва, както и около блока на шефа на ОП „Чистота“ при Колушко дере. На останалите места – бог да ни е на помощ. „Жена ми си счупи ръка на сантиметри от новогодишната елха в края на януари. Там не беше почистено, сняг на бабуни, та камо ли по кварталите. Ще ги я съдя до дупка общината. Престъпление“, сумти от гняв инженер природозащитник, вече пенсионер. Вече и лед няма по пл. Велбъжд и елха няма /махнаха я малко преди Малък Сечко/. Тежка зима, спор няма. Под леда измря рибата в езерото при гордостта на дупничани градския парк „Рила“. Лятото от дъждовете се скъсала стената на водоемчето, не го ремонтирали както трябва, нивото на водата паднало, зимата замръзнала, няма кислород за мряната, и това е – мор. В партизанското село Полетинци път при м. Черенец не беше чистено цяла зима, докогато бивш миньор по Чехия, вече пенсионер, бивш лекоатлет не отиде да нагледа бащиния имот и не извика по тел. 112, че така не може. Пратиха най-накрая тежък и мощен булдозер, който със снега изкърти и асфалтеца от пътя. Ама нейсе. Там живеят 5-6 -ма старци.

 

 
Епизоди от кучата зима много, ще си ги разказваме и лятото. Как издържахме ли. Ами много просто . С примитивизъм. Някои и очите си не миеха в студените дни и нощи, за да не се студят, то и налягането по чешмите падна, 6-7 реки по Осогово замръзнаха. Кюстендилец издава тактиката си. Няма пари да плаща ток, за дърва и пр. Добре, че апартаментът му е вътрешен, при това комшиите на етажа, под него и над него са заможни хора. С одеяло и възглавница в ръка обикалял стаите по апартамента си и лягал, където е най-топличко – през стените от комшийското отопление. По-възрастни хора от селата, па и в областния град, решават проблема в студа времево – лягат към 19 ч. вечер, за да не се студят, стават към 8 ч. сутрин, така съхраняват под завивките телесната топлина. „Гръб не ми остава, чедо – по 15 часа съм завита в леглото“, охка старица, чакаща пред докторските кабинети в разгара на грипната епидемия – къде ти зима без грип! Казват, че Кюстендил зимата се опразвал на 60%, тези от третата възраст се изнасят по София – при наследниците, при парното и „удобствата“.
Но, вече свърши. Пролет иде. Имаме достатъчно примитивизъм и за нея. Копривата по припекливите места, последните дози и хапки от туршиите, зелето /солено, не солено/ в бидоните , финални мръвки от свинското от фризера. Нищо не се хвърля и не се хаби. Пълна готовност за всеки сезон. Не нам, някаква си зима. Това беше.

 

Юг News

Тунелите без светлина

Тунелите без светлина

 

Пукнатини по вътрешната облицовка на дългия 195 м. тунел на гл. път Е-79 при Дупница са установени при разпоредената заради инцидента в „Ечемишка“ проверка преди няколко дни, съобщиха експерти. Засега не се налага спиране на движението по тръбите, едната от които е строена преди десетилетия, а другата построи турска фирма преди 5-6 години. Пукнатините са по така нар. „фуги“, при снажданията на сегментите, а не по целия корпус на автосъоръжението. Няма и течове по стените и тавана, произнесоха се специалистите. Налага се саниране, за което обаче не са заложени все още средства от агенция „Пътна инфраструктура“. Това ще стане след необходимата по-детайлна експертиза. Не са регистрирани падания на парчета от облицовката или аварии по осветителното оборудване, успокояват хората по поддържането. Движението през двете тръби на тунел „Дупница“ е намаляло почти наполовина след пускането на ЛОТ-2 на автомагитрала „Струма“ Дупница до Благоевград в края на 2015 год. Особено е намаляло движението на ТИР-ве. В съседство обаче по ската вървят свлачищни процеси всяка пролет, възможно е и това да дава отражение върху състоянието на тунела откъм вътрешната му страна, коментират живеещите наблизо. „Страх лозе пази“ …
То и друг път са падали парчета от осветителното оборудване по тунелите, ама чак сега уцелиха кола и това се оказа фатално за пътуващата жена в нея. Така с лек цинизъм коментират сакатлъка в тунела по автомагистрала „Хемус“ работещи в пътната инфраструктура хора. Неотдавна не стана ли пълна бъркотия, меле – пак в тунел. Нанизаха се десетки коли. Пак се вдигна медиен шум репортаж след репортаж, правиха комисии, писаха се доклади за пред инстанции, уж упражняващи контрола. И нищо след това. Тунелните истории по милата ни родина са безброй. Затова не бива вече да се използва алегорията „светлина в тунела“. С която ни залъгват политици и държавници точно три десетилетия. Каква ти светлина, щом пада и те затрива, докато с колата си бързаш за ежедневния си график и задачи. И дали изобщо има тунел за нас българите, за да има и светлина. То навън е пълен бардак, та вътре в тунела ли. Да си я караме на сляпо и опипом. До следващата трагедия. То и самите пътни отговорници си го казват, че … пак ще има.

 

Юг News

В огъня брoд няма

В огъня брoд няма

 

На 1140 сигнала за произшествия са реагирали пожарникарите от Кюстендилския регион през 2016 год., срещу 1112 за 2015-а.  Налице е увеличение с 2,5 %. През изминалата година са възникнали 795 пожара, нанеслите преки материални загуби са 204, което е 17,9 % от регистрираните произшествия. Делът на пожарите без материални загуби е 51.8% от всички произшествия или 591 пожара. Извършени са 320 спасителни дейности, което съставлява 28% от всички отработени произшествия. 25 са подадените лъжливи сигнали. При пожари са загинали 8 граждани, а други 8 са пострадали, което е двойно увеличение в сравнение с 2015 г. Тази статистика извадиха под формата на отчет от районната служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ Най-главният им шеф главен комисар Николай Николов благодари на огнеборците от областта за свършената работа.
Ега ти и статистиката. Двойно повече изгорели при така нар. битови пожари. Всички помним трагедията с момиченцето, което пищя и угасна в пламналата къща на ул. Антим I в областния град. На 3 минути от районната противопожарна служба е къщата. Но не го спасиха. Съседи и до ден днешен недоволстват от действията на пожарникарите – едната им кола дори не била заредена с вода. Да помълчим. Едва не изгоря свещохранителницата на централния храм „Св. Георги“ в Дупница, на 20 м. от полицията. Подпалили я били тийнейджъри злосторници – още по-зле, щом се осмеляват да действат под зоркото око на камерите за видеонаблюдение по сградата на районното полицейско управление и тридесетина такива устройства по центъра на града. Овощар от с. Вратца загина при пролетното почистване на градината, подпалил боклука и събраното. Вратца е на десетина километра от Кюстендил. Пожар имаше в сградата на самата РДВР в Кюстендил.
Нека няма такава парадна отчетност що са свършили пожарникарите, които иначе си заслужават уважение отвсякъде. По-скромно. И да не бързат да ги награждават след всяка по-така ситуация, в която проявили „героизъм“. на всеки отчет. Грамоти, отпуски, парични награди и пр. „В огъня брод няма“ – една метафора, която и пожарникарите нека знаят. И награди няма.

 

 

 

Юг News

Рокади, рокади – да ти се сгади!

Рокади, рокади – да ти се сгади!


Новият шеф на Кюстендилска област Йордан Татарски получи символично властта от досегашния губернатор Виктор Янев и неговия екип. Не мина без традиционния за такива случаи подарък – химикал. Чиновниците не могат да измислят нещо друго. Виктор Янев заяви, че е горд с работата си и оставя една много добре работеща администрация. „Кой знае, може вие отново да се върнете на поста“, отговори новият областен шеф. И се почна: „Благодаря за топлото и радушно посрещане на Янев и екипа му. Роден съм и съм израснал в Кочериново, но летните си ваканции съм прекарвал в Кюстендил, затова и градът е на сърцето ми. Спортист съм, играл съм като халф във „Велбъжд“- Кюстендил, по – късно в Свищов съм бил републикански шампион по футбол 2 години /това няма как да се разбере дали е така – „Академик“ /Свищов/ никога не е бил шампион на страната!/. Г-н Янев също е спортист и казвам това, за да подчертая, че ние спортистите не се отказваме от целите си, волеви сме. Не съм най-харизматичният и спокоен областен управител, но съм сред най – подготвените. Бил съм главен секретар на МРРБ и ценя изключително работата на администрацията. Аз надграждам сам себе си, какво остава за останалите, ще надградя работата на досегашната администрация”, заяви с чиновническа рутина Татарски. И изръси едно… ” искам да създам условия за укрепване на демокрацията в нашата област и да се възвърне доверието в държавната власт”.

 
Абе, и той спортист. Както предишните областни началници Иван Каракашки/ завършил „ски“ във ВИФ/, футболистът Владимир Стойков-Лито, Любомир Анчев, дипломиран треньор по тенис, Виктор Янев, също възпитаник на НСА. Но Татарски има къде-къде по-разгърната не само спортна биография. Злите езици припомнят за гравитирането му към ВИС, или, че е имал секретарство при тогавашния министър на регионалното развитие в кабинета „Сакскобурготски“ Костадин Паскалев. „Абе, откъде па се взе точно тоя Татарски. То за кмет на родното му Кочериново не го искат, а става областен. Мани-мани“, взеха да подхващат назначаването му по кюстендилските кафенета. Добре, че ще е за два-три месеца.
Другото е по-страшно от един кочериновец Татарски. Рокадите. Областни управители, които се сменят така често и почти са все спортисти. Скоро ще има нов шеф на РИК, след като ВАС тумби окончателно от тази позиция омбудсмана на Кюстендил Васил Иванов. Който се кълнеше, че законът му позволявал да е изборджия номер 1 за региона, можело да си замрази функциите на обществен посредник и после пак да се върне да омбудсманства. Да се чудиш как четат закона тия юнаци – самият Васе Иванов, над десетимата от общинските съветници, които са юристи, и го избраха и назначиха. Па и омбудсманът Мая Манолова, която каза наскоро, че е законно омбудсманът на града да е шеф на РИК, но не е е морално. „Мая Манолова ли ще ме учи на морал. Все едно Ванко-1 да основе пансион за девици“, отвърна й жлъчно Иванов. Оказа се, че и двамата не са чели закона, а Мая Манолова може би не си спомня в детайли какво е записала в същия този закон. Но нейсе. Колко конкурса се правиха за шеф на здравната каса – докторите Емилия Георгиева ли не става, д-р Христо Кознички ли не беше, д-р Матей Попниколов от Дупница влиза три пъти в конкуренция със сегашния шеф на регионалната каса д-р Сашо Котев. Колко пъти се сменяха шефовете на областното Пътно, на регионалния инспекторат по образованието, където във врата на вечната Радостина Новакова постоянно диша съученичката на Симеон Дянков от гимназията в Ловеч Стела Мицова. Колко пъти началник на РДВР бива явлението Чавдар Караджов, а в системата на горите явлението Васил Пуров. Да не навлизаме в други звена. „Рибарство и аквакултури“, фонд „Земеделие“ и службите „Земеделие“, агенцията по контрол на храните, здравна инспекция и трудова инспекция, „ученически лагери“, където след недоразумението Иван Иванов-Ванюша при кабинета „Орешарски“ сега шеф е друго недоразумение – Стоян Станков. И пр. и пр. Рокади, рокади според това кои горе вземат и упражняват властта. Да ти се сгади!

Юг News

Тъй рече омбудсманът

 

Повече от два часа продължи протестът на над 100 шивачки от фалиралата италианска фирма „Абонданца“ в Дупница, които искат да получат заплатите си за три месеца, след като са прекратени договорите им. Някои от тях са били буквално изхвърлени – като се разболели или не им трябват вече. С протестиращите се срещна омбудсманът Мая Манолова. Въпреки студеното време шивачките стоически изчакаха срещата на Манолова с Луиджи Каприоти, който се появи в късната вечер и беше освиркан бурно от гневните му работници. „Мафия“. Така ли е в Италия, бе! Мръсници“, ругаеха го насъбраните на портала на завода работнички. Манолова ги обнадежди, че Каприоти е обещал до 10 ч. в петък да изплати дължимите около 250 хиляди лева на шивачките. Някои имат да получават до 2 хиляди лева. „Ще ми е за пръв път, ако някой е обещал нещо и ме излъже. В петък отново съм тук, за да разбера дали ще спази думата си“, закани се националният омбудсман под радостните възгласи на поизнервените шивачки и дошлите да ги подкрепят техни колеги. „Така го нарита тоя италианец, че няма да гъкке – в петък ще им плати“, подхвърли човек от обкръжението на националния посредник.
И каква стана тя – след миньорите в Бобов дол омудсманът реши паричния кошмар и на дупнишките шивачки. Като е така, Манолова да кара наред. Недалеч от сградата на протестите работници сочат гръцка фирма, фалирала преди 3-4 години, елинът чорбаджия се изнесъл като посран, задигнал и част от дограмата. Щели да го гонят с камъни, но се отървал от гнева народен навреме. Пък и тогава Мая Манолова беше в друга, 100% партийна позиция, не беше омудсман. Гъркът просто извади късмет. Но има-има доста хора, на които не плащат навреме, мачкат, гаврят се с работниците. Ама защо за всичко ще чакат омбудсманката. То са инспекции по труда, НАП-МАП, прокуратури, разни контролни служби и звена. Къде бяха и къде са по принцип те. Прави са шивачките, които поискаха от Манолова да предизвика /пак тя да го направи/ приемането на закон за криминализиране на неплащането на заплати. И да се предвидят жестоки санкции. Направо затвор. И чужденец като тоя пишман бизнесмен Каприоти – закарай го на някое ГКПП и му тегли шута така, че да не посмее да се връща повече тук. Говори се, че в Албания така се разправят с некоректните чужденци „работодатели“. Албанци, румънци, сърби могат. А ние се церемоним. Докога. Докогато омбудсманът не тръгне „да нарита“ работодателя чорбаджия изедник. Ами ако се кандидатира и стане президент след време, кой ще ги рита.

 

 

Юг News

Каруцарско

Каруцарско

 

2 059 акта за глоби отнесли роми каруцари в Кюстендил през 2016 год., става ясно от отчета на отдел „Управление на общинските имоти“. Нарушенията са най-различни – от липса на регистрация, неиздадено разрешително за определен маршрут за движение за съответния ден, липса на светлоотразителни знаци и регистрационни табели, пропуски по оборудването на коня по спазването на хигиената при движението по улиците и маршрута /торба за фъшкиите/ и др. Има свалени 17 регистрационни табели, става ясно от отчета. В него не става ясно обаче колко са си платили глобите. Забравете! За да извършват превоз с МПС с животинска сила, ромите (а и не само те), трябва да регистрират каруцата си, като платят такса от 30 до 50 лева. Освен това трябва да представят снимка на возилото, документ за собственост на каруцата и пр. процедури, които му излизат около 10-12 лева допълнително. Затова някои си го спестяват и после при проверка отнасят глоба от ОП „Охрана“, от полицията или от контрольорите от общината. Издадените служебни бележки за движение на каруци по заявени предварително маршрути за м.г. са 7 435. „Вечер е стълпотворение при нас, има опашка за разрешителна бележка за следващия ден“, отбелязват общинските ченгета на животинския пазар при кв. Изток. Обикновено ромите карат дърва, с която се отопляват зимата, а лятото – пясък, баластра, камъни и др.
Общината си пише разни отчети, не казва кой и защо от гетото не е платил глобите си, но трябва да се признае една неоспорима заслуга на сегашния кмет на Кюстендил Петър Паунов /трети мандат/ – каруца по центъра не може да се види посмъртно за каруцаря. Най-много до бившия завод „Електрон“ и до „Плажа“, и нагоре – не! А някога си връзваха конете за оградата на „Рибката“ при театъра. Миризмата на кон успешно се смесваше с уханията на ястията от кухнята на заведението. Това, че кметът ги спря далеч по периферията – добре. Но и другото е важно. След като им наложиха ред и дисциплина, спазване на наредбите, да се контролира и какво карат в каруците си. Дърва – твърде актуална суровина тази зима. Откъде ги е добил. В собствения двор не можеш да отрежеш дърво, ако нямаш разрешение от общината. Циганите карат цяла година дърва – по 35 лева за каруца /1,2 кубика, по фирмите е 75 лева за няма и кубик/. И трина карат от цеха на италианец в Невестино. С нея се топлят, ама и търгуват. По отсечката Невестино-Кюстендил ти се налага често да ги задминаваш – с риск да закачиш някой увеличаващ товароподемността на возилото канат. Лятото пък – пясък! Откъде го „изравят“. По реките е забранен добивът на инертни материали без разрешително от РИОСВ. Или претоварени откъм Пянечко каруци придвижват към града стари мебели, кревати, железария, тави и бакър. Никой не ги спира. Ясно е, че са ги забърсали по необитаеми къщи по паланките. Есен карат зеленчук, без да са садили, поливали и пр. Не само каруцата, а е какво има в нея. Абе, я да си карат на воля. И да ги глобяват, все тая. Няма да платят. Кон хранят, каруца стягат каруцарите. Утре пак са на път и на курс.

 

 

Юг News

Диагноза шивачки

Диагноза шивачки

 

 

Около 150-200 работници от вече прекратилата дейността си в Дупница италианска фирма „Абонданца“ блокираха за час входа на предприятието, за да протестират за неизплатени заплати, докато са били по договор с нея. Подкрепиха ги и техни колеги, които излизаха от първа смяна в същата сграда. Някои от шивачките на саи имат да взимат по около  1 500-2000 лева. Една от тях, онкоболна, пристигна с такси от Бобов дол, за да се включи в протеста. Дори взе микрофона и наруга на италиански работодателя им изедник Луиджи Каприоти. Без да е нужен преводач. Случаят е класически как чужденци, в случая италианец, лъжат и дори се гаврят с работниците си у нас. Каприоти продал бившата си фирма за 10 лева през ноември м.г. Казал им, че ще ги назначи в новата си фирма – затова да подпишат прекратяване на договорите. Но не спазил към всички обещанието си. Не помогнала и проверката на инспекцията по труда в Кюстендил, която установила, че договорите на шивачките са прекратени с тяхно съгласие. Така или иначе, но италианецът им дължи около 250 хил. лева за заплати. „Тоя е толкова нагъл, толкова нагъл, че не може да се срещне такъв другаде. /Може, може!/ Гледа те в очите и те лъже с усмивка. А днес, а утре, а еди кога си – и парите ни ги няма, нищо не получаваме“, ръсеха от по-задните редици шивачките.
Имаше и такъв български филм – „Шивачки“. Дори го хвалеха и анонсираха преди някои форуми. Не е редно да се гледа. Диагнозата „шивачки“ е пред очите ни, тя е наш феномен. Наивнички, чувстващи се обречени на експлоатация, гневни и ненавистни към чужденците работодатели. Но някои от същото съсловие знаят как се общува с шефа от Апенините. И ставаш шеф, няма да чакаш с месеци заплатата си, да стачкуваш и освиркваш. Секретарка на един от италианците стана собственик на една от фирмите му в същата сграда, станал бастион на работническата експлоатация по Дупница. „По сме сериозни и неудържими и от румънците. Падни ли ни пердето, качи ли ни се кръвта в главата, няма спиране“, заканваха се блокиралите портала на „италианското“ предприятие в Дупница работнички. В същата фирма преди години починаха в рамките на седмица-две две шивачки, сестри. Вдигна се голям медиен шум, проверки, актове на италианеца собственик /към 40 акта за два дни му написаха/. И какво – сега пак протести, пак онкоболни работнички се силят на друг италианец, няма значение дали е Мароки или Каприоти. В същата сграда работеше италианецът Джорджо Д. Убиха го, беше намерен смачкан до неузнаваемост в дере край Земен. После се разкри, че го е затрил даскал от дупнишкото с. Бистрица. От ревност –  „Римлянинът жабар“ въртял любов с изгората му. И това е в диагнозата „шивачки“ – и те имат право на любов. А защо шивачки. От две-три години от бюрото по труда – не само в Кюстендил, ами по целия Югозапад, протръбяват, че най-търсените „специалисти“ са шивачките. Защо не уточняват, че ги търсят за без заплати, за флиртове, за любовни перипетии и премеждия с чужденците собственици на някои цехове. Една кюстендилка вече пенсионер изрежда няколко националности при които е работила – при евреин, при грък, при французин, при италианец, дори за сърби и черногорец. Пенсионира се жената. Не казва била ли е и как е при българите.

 

Юг News