Роялът

Пети роял дариха на централното градско читалище „Братство“ в Кюстендил, каза възрадван неговият шеф Иван Андонов. Дарителят се оказа кюстендилец, музикант и педагог – Мирослав Господинов. Работил преди десетилетия като преподавател по пиано в детската музикална школа към бившия профсъюзен дом на културата в града, уточни Андонов. Оглавявал на един етап консерваторията в Никозия /Кипър/. Роялът е на около век, хвали се Андонов. По-стари са само три рояла, докарани от Швейцария преди четири-пет години заради международния фестивал с клавирен конкурс „Велики учители“, и оставени за школите на читалището. Петият си е собствен на читалището, основано през 1869 год. Така читалището вече разполага с 15 пиана и 5 рояла. Всичките те ще бъдат доста натоварени на започващия на 10 август X-и международен фестивал „Велики учители“, който ще приключи на 20 август.
Соцкиното ни има едно заглавие -„Роялът“, с Георги Калоянчев и още неколцина от тогавашните прими на българското кино. Бригада първенец в социалистическото съревнование беше наградена с концерт на … пианист. Трябваше да се намери роял, да се вкара в залата, всеки трябваше да се облече според -за случая и т.н. Мъки големи. Сега роялите се даряват щедро – чак от Швейцария ги карат до Кюстендил например. Дали някои знатни семейства не се отървават от тази „вещ“ – кой съвременен музикант се посвещава на такъв инструмент, във века на електрониката. Сред журналистическите среди се коментира, че немци искали да дарят орган на наше читалище, черква, музикално училище – който има нужда и би могъл да го използва . Никой не го пожелал. Закарали го в Румъния, където му се израдвали. Но по същество. Наистина в читалище „Братство“ се натрупаха пиано върху пиано. Кой и как ги поддържа, акордира и пр., си знае само Иван Андонов. Важното е тия пияна и рояли да са в звучеж, да не бездействат. Току-виж и наследниците на самия академик Марин Големинов вземат да дарят нещо от инструментите му. Да не стане като с органа, заминал за Румъния.

Юг News

Сестри и майки

Сестра Фотиния оглавила отскоро граничкия манастир „Св. Лука“, каза самата тя при едно от редките си идвания в архиерейското наместничество в Кюстендил. Пращат я от Русенската епархия. Сестра Фотиния наследила покойната сестра Агатия, споминала се преди повече от година. Майка Агатия, както с вълнение я нарече наследницата й, изкара десетилетия в светата обител над с. Граница в Осоговския балкан. Беше известна и с това, че е съгражданка на Лили Иванова – родена е в Кубрат и си спомня с умиление детството. Но не се познавала с примата на българската естрада. Няма спомен да са си играли заедно като момиченца. Новата игумения поела поста с летящ старт, както се казва. Непрекъснато се грижи за доброто състояние на светатаобител. Тези дни тича по подготовката на каноничния ритуал „Панагия“ – Въздигане на хляба. Тук ще стане замесването на хлябовете, с което ще стартира традиционният празник Панагия, правен от общината в Кюстендил. И един сериозен проблем не скри сестра Фотиния – нашествие на съсели, които редовно нападали манастира. Дори се наложил спешен ремонт на храма, но засега не могат да се справят. „Правят много бели тия гризачи, които са кръстоска от катерица и плъх. Дано да се отървем – слагаме капани, лепила, гоним ги, но резултат няма“, притеснява се тя.
Майки и сестри. Канонично. Граничкият манастир скоро ще благославя и покровителства замисления от общината и вече напът да стане детски православен център. Дай, боже! Сестра Фотиния изглежда комуникативна – поне това. А, ако и се наложат и преподавателски функции в бъдещия православен център с деца, дали ще може. Дано да е по-грамотна от местните попове, взети заедно. Едва ли. Женското духовенство в расо в региона изглежда доста зле. Престарели игумии доскоро в метоха в Самоков, в женския манастир „Покров Богородичен“ в Ресилово /сестра-майка Мелания /. За майка Агатия се каза достатъчно. Какви монахини се подвизават тъдява, няма данни. Имаше и скандали. Самозванка кюстендилка надяна расото, обиколи няколко манастира, включително и мъжкия „Благовещение“ при с. Копиловци, за да се устрои чисто битово и заради подслона. Отнема я някъде. Има текучество при самите послушници. Сега храмът „Св. Иван Рилски“ в с. Пиперков чифлик се амбицирал да става манастир. Дал подслон на болнава послушница, просто спретнали една стая за сестра, да спестим името й – заради канона. Три духовно надарени млади жени, поетеси и проповеднички, водят богословие по кюстендилските училища. И те би трябвало да са сестри. Нищо, че не са на пост и молитва в някой манастир, палят по цигара, поразведени са щастливо с първобрачните си мъже. И т.н. Да не се влиза в храма, още по-малко да се водят беседи и по урочна система, ако не си канонично чист, праведен. Да не се устройват закъсали и неудачни в житейския си път съвременнички, расото да скрие мъки, скърби, неволи, прегрешения и грехове и пр. „Достойн“, каквато е „паролата“ от амвона. Майки и сестри – не да гонят съсели, а да носят, да служат и да излъчват вярата.

Юг News

Боклукът напредва

Писма до 7 общини да приемат временно отпадъците и изпрати общината в Дупница, съобщи почти отчаян зам.-кметът на града Красимир Георгиев. Дупница има сериозен проблем с депонирането на отпадъците. До края на годината старото градско сметище се затваря, а ново депо, проектирано край размирното с. Джерман, няма изградено. И скоро няма да има. Писма са изпратени до общините Перник, Самоков, Костинброд – макар,че общинските управи в тези градове вече /преди месец/ отказаха на Дупница да приемат боклука й. Както и до Сандански, Петрич, Разлог и Гоце Делчев. Отговор се очаква до две-три седмици. За писмата общинарите в Дупница били посъветвани от министъра на околната среда Нено Димов. Той им подсказал да пишат и на ония, които казали „не“. От министерството дали и друг съвет на дупничани – да се предложи на общината, която приеме отпадъка им, да има право да депонира същото количество боклук в дупнишкото депо, след като бъде изградено – макар изобщо да не е ясно ще има ли някога модерна инсталация за кюстендилските общини да карат боклука си „на воля“. Ако отговорите от 7-те общини отново са отрицателни, отношение по решаване на проблема с отпадъците на Дупница обещал министър Нено Димов. Коментира се и краен вариант предвиден в законодателството – обявяване на кризисна ситуация и с решение на МС се определи депо, което да приеме отпадъка.
И ще стане една – като в Неапол преди немного години.Тогава заради вътрешни борби и екзекуции от конкуренти на някои от босовете им /поне така се коментираше/ мафията изоставила тази дейност сметосъбирането за няколко седмици. И камарите с боклука стигнали до втория етаж на кооперациите, свидетелстват нашенци на гурбет по Апенините. Дано не стигнем дотам, че първоначално карабинерите, а след това отново мафията взела това перо и нещата се урегулираха. При нас няма карабинери и мафия /май няма/. Има общини и зам.-кметове, които нещо или нищо не назнайват по темата „боклук“. А той напредва. Отвсякъде.

Юг News

Активните, ако станат

Скандали и екшъни се случват всяка вечер и нощем в блока на бившите активни борци на ул. Иларион Ловчански /под Хисарлъка/ в Кюстендил, оплакват се обитатели на тотално загубилата блясъка и комфорта си кооперация. Близо 50-те апартаментчета, където преди десетилетия живели участници в съпротивителното движение или техни наследници, родственици и пр. сега са дадени под наем на хора в нужда, на социално слаби, безимотни и др., картотекирани и определени от комисия на общината. Само, че те се карат от месеци. Дори и домоуправител нямат. Конфликтът тръгнал от това, че една част от сегашните обитатели разбили и пробили стените, монтирали си кюнци и издигнали комини. По плана в сградата не се предвиждали комини. Пълно своеволие.“Ще ни запалят. Подаваме сигнал след сигнал до пожарната, до общината, до прокуратурата. Никой не взема никакви мерки – всеки си прехвърля отговорността, пожарната към общината и т.н. . Ще занимаваме лично кмета на Кюстендил Петър Паунов и дано се създаде ред и правилата да се спазват“, оплаква се 46-годишният Стефан П., който живее на първия етаж в един от входовете и от групата на апартаменти без комин. Миналия отоплителен сезон вече имало два пожара, едва не пламнал целият блок, разказват ползватели на жилища в комплекса.
Втората причина за постоянните крамоли, дрязги и дори посегателства за побой, е вечерният и нощен шум. Компанията на госпожа Надя Ч. правела оргии пред блока, вдигали постоянно шум, останалите не могат да спят. „Това не се търпи. 21 години съм в тая кооперация, но вече не издържам. Някой трябва да спре тия самозабравили се хора, които се събират и вдигат тупурдия всяка вечер“, недоволства госпожа, която пожела анонимност, „че после по-лошо“. „Ама, какво искат тия, бе! Те съсипаха блока. Ние сме подали жалби в прокуратурата, ще има съдебни дела. Какво си мислят, тия, бе“, зъби се на опонентите си спомената Надя Ч. Одумват я, че търгува с цигари без бандерол, прави пари, събира оргии и тормози всички в блока на активните.
Ех, активните! Има още живи от тях – бившият кмет на Кюстендил Тодор Гогов например. Ако станат от гроба и видят какъв бардак е станал блокът им. Ще извадят пистолетите и ще вдигнат „тачанките“ да стрелят по неосъзнатия морално класово сегашен обитател на кооперацията, на която имаше и система за тревога и за оповестяване при въздушна и при всякаква военна опасност. /Между другото там умря ненавършил и 60 г. през 1998-а поетът дисидент Биньо Иванов /. Сега – какви са тия комини, оргии, разправии. Блокът е занемарен и сдал напълно. Ама физически ще издържи още столетие – поне, като всяко нещо от комунизма, мерено в най-малкото петилетки. В темелите му е вградена комунистическата вяра и революционна сила на тия, които осребриха всичко правено и нестанало през съпротивата. Затова и сега блокът им мирише на мухъл и скандали. Всичко се връща.

Юг News

Тиха, тиха Струма
Рекордно ниско е паднало нивото на река Струма при Бобошево – тази сутрин са били измерени 62 сантиметра на водата, каза дългогодишният местен синоптик и активист 80-годишният Христофор Бояджиев. По график той замерва нивото, температурата и взема проби от водата – всеки ден. Слиза по 4-метрова стълба по циментовата стена при ресторанта в центъра на градчето. Тези 62 сантиметра, измерени днес, е абсолютен рекорд за най-ниско ниво на Струма при Бобошево, отбеляза Бояджиев, който от десетилетия е сътрудник на регионалната метеорологична станция в Кюстендил и води дневник с ежедневните замервания на реката. Знае „сведението на нивото на река Струма в сантиметри“ по часове. По думите му ситуацията може да стане още по-критична, ако засушаването продължи, каквито са прогнозите. И ако започне подаване на питейна вода за областния град Кюстендил с 25-те кладенеца по река Струма на помпажен принцип. А това вече се прави в събота и неделя, казаха от „Кюстендилска вода“. Въпреки маловодието на около километър и половина от гр. Бобошево, където реката прави завой и водите и са почти неподвижни, а вировете са дълбоки до 2 метра, местните са си направили импровизиран градски плаж, който е пълен всеки ден. Бояджиев ще предложи на кмета на Бобошево Крум Маринов да се пренасочи вода от десния към левия бряг, който е сух, на реката заради отпадните води от близкото заведение и от други обекти в града. Просто отпадните води де не се изливат в баластрата, а … във водата.
За разлика от Дунава, възпят от виенски композитори класици и обезсмъртен от Христо Ботев с неговия Козлодуй, Струма има по-скромно присъствие в писанfто и устното народно слово. И при Пенчо П. Славейков – „На брега на тиха Струма, спря се закъснял керван /скитниците катунари ще стануват тука стан“. Каквото и да значи това катуни, при това закъснели/ И т.н. „И тиха Струма матна дотече, матна и кървава“, пък се казва в една революционна песен. Но тук и пак е тиха Струма. Няма ВЕЦ-ове по нея, каквато интервенция и се готвеше преди години за поне 15-20 водни централи по Бобошевското дефиле след с. Пастух. Но има вецаджии при язовир „Лобош“ /“Пчелина“/, които въртят минитурбина, правят пари, а водата….намалява, т.е. не намалява, но е размътена и смущава рибата, оплакват се въдичари.То и безнаказани бракониери смущават и трепят рибата, ама кой ги спира. Сега е думата колко е тиха и все по-тиха Струма. Ако продължат жегите и световното затопляне, което сега се било свило към Балканите, произнесоха се усмихващи се на водещите гърли хитруши по телевизиите мастити метеоролози, арендаторите, бракониерите и др., все по-тиха ще става. И невести няма да има по нея, каквото за пореден път ще възпеят на невестинския фолк форум „Струма пее“ на всеки 15 август. „Ето, лумнаха огньове, песни екнаха край тях“, е продължението при П. П. Славейков. В Бобошево е по-друго, с никаквите 60 сантиметра. Че и мръсотиите не може да поеме.

Юг News

Суперско

27 възпитаници на кюстендилските гимназии получиха днес общински стипендии за показан най-висок резултат от проведения преди месец тест за нестандартно мислене. Наградният фонд е 3000 лева. В теста участваха над 60 тийнейджъри /броят им намалява!/. Резултатите са от 21 до 34 точки при максимален брой 36. Само един е слязъл под 25. Най-висок резултат има десетокласничката Илиана Симеонова от езикова гимназия “Д- р Петър Берон”, която за 34 точки взима 350 лева, и Василена Хранова от Природо-математическата гимназия, 8 клас, премията за нея е 300 лева. По 200 лв. награда получават Божидара Начева от 11 клас на ПМГ и Анастасия Димитрова от 8 клас на Езикова гимназия, които имат по 32 т. Виктория Нешева е с трети резултат от теста при 8- 9 клас, тя има 31 точки и получи стипендия от 100 лв. Общо 7 ученици от възрастовата група 8-9 клас и 20 от групата 10-12 клас получават общински стипендии. Те са получили минимум 29 точки, като стипендията за 29 т. е 70 лв.

„Всичко харесвам на града си, но най-много – парка Хисарлъка, там тренирам всяка сутрин. Най-не харесвам бездомните кучета, има ги цели глутници и предложих в есето си как да се реши този проблем – по европейски норми и стандарти. Например, минава камион, рециклираща машина, пускаш пластмаса и отдолу излиза храна за бездомните кучета. И да се поддържа добър приют за тях, каза с усмивка чаровната победителка в 6-я тест за нестандартно мислене на общината. Съставител на въпросите и оглавяващ комисията е социалният антрополог Харалан Александров, но за него е писано , писано …  Умно, красиво /готино/, а вече и богато /едва ли не/ с тая премия в плик. Илиана се явява за трети път на теста по нестандартно мислене и оригинален подход към житейска ситуация. Каза, че ще се ориентира към международни икономически отношения с английски и немски, които изучава в ЕГ „Д-р Петър Берон“ /за български и македонски нищо не казва/. Не й трябва. Не само тя, а и останалите наградени и дори и това, че има тийнейджъри, които се явяват. Щом ги има и такива тийнейджъри, не всичко е загубено. Суперско е, както биха го казали те, а биха го написали на есето тест за пред Харалан Александров.

Юг News

Цветаро-градинарско

Покрай всепоглъщащите българо-македонски новини и събития в Скопие на 1-2 август някак незабелязано мина Деня на градинаря. Празникът започва да се празнува отново през 1993 в гр. Брезово, Пловдивско. Ако обичате растенията, умеете да общувате и да се грижите за тях, това е вашият ден, изпонаписаха агенции и сайтове. И поясняват – празнуват всички, които се грижат за цветя, зеленчуци и овошки, както професионално, така и за удоволствие. Градинарите имат свой светец – Св. мъченик Фока. Наричан е градинар, тъй като си е направил градина близо до морето и посадил в нея различни зеленчуци, продавал ги и по такъв начин осигурявал препитание за себе си и за бедните. Част от зеленчуците от своята градина той слагал край пътя, за да могат да си взимат всички пътници. Страстта към цветята, зеленчуците и овошките трябва да ти идва отвътре, затова от всеки човек градинар не става.
Какво повече! Преди години на улицата към Хисарлъка – срещу полицията, имаше фурна. Вадеха не лош хляб. След това на ъгъла със съседната, където и досега продават железария, пенсионер имаше чуден двор – целият в цветя. Най-хубавите лалета, магнолии, да не говорим за люляци, хризантеми. Повечето минувачи отминаваха фурната и железарията и се захласваха по двора с лалетата. Човекът се спомина. Дворът увяхна за часове. Дано да стават повече почитателите на Св. мъченик Фока. И търговците по цветарниците да се вземат в ръце. Те намазват от всяко събитие и повод в града. А хич нямат въображение. Гледат да пробутат и последния стрък. Това е. И доста лъжат кое какво става след месец, как вирее, колко израства, как се вкоренява и пр. А то нищо такова. И без навивки от сорта – „то струва 15 лева, ма ще ти го дам за 12, да разбереш, че държа на това цвете“. То трябва да ти идва отвътре. Св. Фока ги изнасял край пътя – всеки да си вземе. Отец Ангел Десподов от Жиленци искаше да прави параклис при околовръстното, където да благославя цветарите, градинарите. Никой не го подкрепи. В наше време цветята са бизнес.

Юг News

Жп-Гюешево

С изграждането на железопътна връзка между София и Скопие отваряме нова страница в отношенията между двете държави. Това заяви министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията на Република България Ивайло Московски по време на среща с министъра на транспорта и съобщенията на Република Македония Горан Сугарески, която се проведе днес в Скопие. Европейската комисия категорично показа, че Коридор № 8 е в основата на интеграцията на Западните Балкани и ще се търси целево финансиране, каза Ивайло Московски по време на двустранната среща. Той заяви, че предстоят срещи с еврокомисарите Йоханес Хан и Виолета Булц за обсъждане на по-нататъшните действия на страните, участващи в проекта. „Проектът ще гарантира транспортната свързаност между нашите държави и ще доведе до по-голяма сигурност, устойчивост и икономически растеж за целия регион“, допълни Московски. „Надявам се, че подобни инициативи ще бъдат пример за другите държави от Балканите, защото пред нас няма по-добра алтернатива от транспортната свързаност“, посочи още той. По-рано днес двамата министри подписаха Меморандум за разбирателство за развитието на железопътните връзки между София и Скопие. Документът ще послужи като основа за бъдещата съвместна работа по изграждането на железопътната връзка между столиците на двете държави. Българската страна пое ангажимент до 2027 г. да изгради жп линията София – Перник – Радомир – македонска граница. Македония, от своя страна, се ангажира да построи жп участъка Крива паланка – Деве баир – българска граница до края на 2025 г.
Министър Ивайло Московски допълни, че в този програмен период е предвидено цялостното проектиране на отсечката София – Перник – Радомир – македонска граница. За жп линията от София до Радомир са изготвени технически проекти и подробни устройствени планове, които са на етап съгласуване, а за останалата част от отсечката в момента се подготвя документация за проектиране. Анализите показват, че ще бъдат необходими около 800 млн. евро за модернизация на цялата линия от София до Гюешево, добави той. /Ще се строи до 2027 г. !/. Министър Московски е част от официалната делегация, водена от министър-председателя Бойко Борисов, която е на двудневно посещение в Македония. По-рано днес от министър – председателите Бойко Борисов и Зоран Заев беше подписан и историческия Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония.
Такива обилно ги написа пресслужбата на Министерски съвет на 1 август 2017 год. с източник гр. Скопие. Не, че не сме ги чували. Колко пъти. Още по времето на Филип /Фил/ Димитров. Или при Иван-Костовото управление. Когато /1999 год./ опънаха една шатра до жп гарата в Гюешево и вицепремиерът тогава /лека му пръст!/ Александър Божков и колегата му от Скопие се запрегръщаха, обещаваха какво ли не. И транспортният министър в кабинета „Костов“ Вилхелм Краус – също. Жп линия до Скопие за 5-6 години, поне до с. Беляковци оттатък границата, отваряне на границата – най-късно до 2005-а. И какво стана. Построихме една напълно ненужна, луксозна и мухлясваща от години българо-македонска жп митница, която да обработва товарите по жп направлението София-Скопие. Нищо такова. Къде ги товарите. Въпросната сграда мухлясва ли, мухлясва. А тренът до Гюешево пъпли с по 20 км/час и ще се разпадне всеки момент или композицията, или релсовият път отдолу, който е с дървени траверси още. Сега шатрата е в Скопие. Целуващите се и държащите реч са други. Работата – същата. Знаят го най-добре на перона в Гюешево.

Юг News

Зъбите на корояда

Да бъде обявено бедствено положение за Сапарева баня и района заради масовото съхнене на белия бор, което вече обхванало над 60% от този вид, се казва в писмо от общинската управа и общинското лесничейство до областния управител на Кюстендил Виктор Янев. При бедствено положение ще може да стане бързото изсичане на изсъхналите територии, които се увеличават с дни, смятат вносителите. Същото искане постъпило и от лесничейството в областния град. При обявено бедствено положение в засегнатите площи, вкл. и в частните горски територии, могат да бъдат извършени санитарни сечи и без съгласието на собственика на гората, се казва в писмото до областния управител Виктор Янев. Горите, засегнати от „върхов корояд” в Кюстендилска област и тези, собственост на община Сапарева баня, като цяло са стотици пъти повече в сравнение с площите, засегнати от пожари. Бедствено положение не е редно да се обявява, защото ще се стигне до нерегламентирана сеч и на несъхнеща дървесина. Може обаче да се разреши по-либерален режим за изсичане на съхнещия бял бор, извън процедурата по Закона за обществените поръчки и това е коментирано на среща при областния управител и регионалната агенция по горите и лесничействата. Кметът на Сапарева баня – ако прецени, може да обяви бедствено положения само за тази община, каза областният шеф Янев. Той уточни, че от 22 хиляди декара с бял бор в областта изсъхналите са 634 декара. Явно бърка решително в декарите.
„Не иска областният да захапе дървото и препраща нещата към кметовете и лесничействата“, приемат подобна позиция експерти по горите на местно ниво. И предупреждават, че вече е много късно да се преследва короядът и че нещата са неспасяеми. Белият бор, а и черният вече е обект на атаки по Родопите, си отива. Някога пръскали по родните гори срещу корояди, оси, борови процесионки, гъби и пр. Сега Европа забранявала използването на препарати, усложняващи екологичната обстановка. И короядът напредва. Имал 6 зъба вредителят, казват учените – няма спасение. Дали, па де не се пусне свободната сеч – и сухо и сурово под резачката. Ама има ли държава и ред да го започне и контролира. И короядът ще се озъби – къде ще иде. При съседите.Там да се зъби.

Юг News

Хвърли ме, мамо, на смет

Изоставено в количка столче бебе в столичния кв. Младост бързо стана новина номер 1 в горещия летен неделен ден на 30 юли. По-късно стана ясно всичко, но без чак толкова упоритите усилия на полицията. Майката просто отново влязла в ролята си, като чула новината по медиите. Това не попречи по сайтовете да изпишат : „МВР разкри майката на изоставеното бебе в Младост“. Но това е друга тема. „4 дни преди да ми започне майчинството, останах без работа. Преди три месеца родих Александър и го гледах сама с майка ми. Издържахме го със 180 лв. на месец и го изоставих за по-добър живот – а-ха да се просълзи каза майката пред tv камерите. Тя обясни, че заради гинекологичен проблем се наложило да влезе в болница преди няколко дни. Изписали я оттам днес около 13.00 ч. Минути по-късно оставила детето край блок в столичния квартал „Младост“ заедно с дрехите, играчките му и храна. „Мислех си, че го оставям като кученце с надеждата да го намери някой и да има по-добър живот“, разказа през сълзи Мария. „Имам и друго дете – момиче на 12 години. То живее при баща си“, каза още майката. Тя обясни, че Александър също е дете от бившия й съпруг. След като оставила детето, тя взела маршрутката до село Габра, където живее с майка си. По-късно видяла съобщението на полицията за намереното бебе и сама се свързала с органите на реда. Те пратили кола, която да я отведе на разпит в 7-мо районно управление. „Сега си искам детето. Трябват ми храна, памперси и дрехи“, каза на излизане от разпита Мария. Жената обясни, че най-много се надява да получи предложение за работа. Последните 13 години тя е била сервитьорка, завършила е средно образование.
Почти всичко казва на българите тази жена, ама кой ще я чуе. Не е нужно да се гледат серияли от сорта „Откраднат живот“ /най-малкото това/ със свалките по лекарските кабинети и купони, интригите по лаборатории и болнични коридори. Даже и Елин Пелин ще й завиди – „Сиромашка радост“ е разказът му по темата, само че развръзката е друга. Дали сюжетът случайно е от Елин-Пелинско, а? „Жената обясни, че най-много се надява да получи предложение за работа“. Колко бюра по труда ще се затичат да и предложат някоя оферта, проект, програма, някакво будалкане да я включат там и там. Дано да я вземат за сервитьорка. На морето, има повече от месец до края на сезона. Може и малкия Александър да вземе, но да не го слага на пясъка „като кученце“. Ама па там да не я изрита някой малоумен швед борсук в хотела, който си харесва камериерки, ама знае ли се – и пак лошо. Или да не издържи конкуренцията на украинки, молдовки, нашенки от Западните покрайнини, които работят за по 3 месеца. И те имат невръстни деца и пеленачета да хранят. Ако я пратят за зелен хайвер /в буквалния смисъл на думата, има измамени българи и по тоя казус, по Дания / – ще й дойде мисъл в главата да се самоубие. Затова просто да изрецитира първата част на сентенцията – „Роди ме, мамо, с късмет, пък …“

Юг News