Роялът

Пети роял дариха на централното градско читалище „Братство“ в Кюстендил, каза възрадван неговият шеф Иван Андонов. Дарителят се оказа кюстендилец, музикант и педагог – Мирослав Господинов. Работил преди десетилетия като преподавател по пиано в детската музикална школа към бившия профсъюзен дом на културата в града, уточни Андонов. Оглавявал на един етап консерваторията в Никозия /Кипър/. Роялът е на около век, хвали се Андонов. По-стари са само три рояла, докарани от Швейцария преди четири-пет години заради международния фестивал с клавирен конкурс „Велики учители“, и оставени за школите на читалището. Петият си е собствен на читалището, основано през 1869 год. Така читалището вече разполага с 15 пиана и 5 рояла. Всичките те ще бъдат доста натоварени на започващия на 10 август X-и международен фестивал „Велики учители“, който ще приключи на 20 август.
Соцкиното ни има едно заглавие -„Роялът“, с Георги Калоянчев и още неколцина от тогавашните прими на българското кино. Бригада първенец в социалистическото съревнование беше наградена с концерт на … пианист. Трябваше да се намери роял, да се вкара в залата, всеки трябваше да се облече според -за случая и т.н. Мъки големи. Сега роялите се даряват щедро – чак от Швейцария ги карат до Кюстендил например. Дали някои знатни семейства не се отървават от тази „вещ“ – кой съвременен музикант се посвещава на такъв инструмент, във века на електрониката. Сред журналистическите среди се коментира, че немци искали да дарят орган на наше читалище, черква, музикално училище – който има нужда и би могъл да го използва . Никой не го пожелал. Закарали го в Румъния, където му се израдвали. Но по същество. Наистина в читалище „Братство“ се натрупаха пиано върху пиано. Кой и как ги поддържа, акордира и пр., си знае само Иван Андонов. Важното е тия пияна и рояли да са в звучеж, да не бездействат. Току-виж и наследниците на самия академик Марин Големинов вземат да дарят нещо от инструментите му. Да не стане като с органа, заминал за Румъния.


Юг News
Сестра Фотиния оглавила отскоро граничкия манастир „Св. Лука“, каза самата тя при едно от редките си идвания в архиерейското наместничество в Кюстендил. Пращат я от Русенската епархия. Сестра Фотиния наследила покойната сестра Агатия, споминала се преди повече от година. Майка Агатия, както с вълнение я нарече наследницата й, изкара десетилетия в светата обител над с. Граница в Осоговския балкан. Беше известна и с това, че е съгражданка на Лили Иванова – родена е в Кубрат и си спомня с умиление детството. Но не се познавала с примата на българската естрада. Няма спомен да са си играли заедно като момиченца. Новата игумения поела поста с летящ старт, както се казва. Непрекъснато се грижи за доброто състояние на светатаобител. Тези дни тича по подготовката на каноничния ритуал „Панагия“ – Въздигане на хляба. Тук ще стане замесването на хлябовете, с което ще стартира традиционният празник Панагия, правен от общината в Кюстендил. И един сериозен проблем не скри сестра Фотиния – нашествие на съсели, които редовно нападали манастира. Дори се наложил спешен ремонт на храма, но засега не могат да се справят. „Правят много бели тия гризачи, които са кръстоска от катерица и плъх. Дано да се отървем – слагаме капани, лепила, гоним ги, но резултат няма“, притеснява се тя.







Скандали и екшъни се случват всяка вечер и нощем в блока на бившите активни борци на ул. Иларион Ловчански /под Хисарлъка/ в Кюстендил, оплакват се обитатели на тотално загубилата блясъка и комфорта си кооперация. Близо 50-те апартаментчета, където преди десетилетия живели участници в съпротивителното движение или техни наследници, родственици и пр. сега са дадени под наем на хора в нужда, на социално слаби, безимотни и др., картотекирани и определени от комисия на общината. Само, че те се карат от месеци. Дори и домоуправител нямат. Конфликтът тръгнал от това, че една част от сегашните обитатели разбили и пробили стените, монтирали си кюнци и издигнали комини. По плана в сградата не се предвиждали комини. Пълно своеволие.“Ще ни запалят. Подаваме сигнал след сигнал до пожарната, до общината, до прокуратурата. Никой не взема никакви мерки – всеки си прехвърля отговорността, пожарната към общината и т.н. . Ще занимаваме лично кмета на Кюстендил Петър Паунов и дано се създаде ред и правилата да се спазват“, оплаква се 46-годишният Стефан П., който живее на първия етаж в един от входовете и от групата на апартаменти без комин. Миналия отоплителен сезон вече имало два пожара, едва не пламнал целият блок, разказват ползватели на жилища в комплекса.




„Всичко харесвам на града си, но най-много – парка Хисарлъка, там тренирам всяка сутрин. Най-не харесвам бездомните кучета, има ги цели глутници и предложих в есето си как да се реши този проблем – по европейски норми и стандарти. Например, минава камион, рециклираща машина, пускаш пластмаса и отдолу излиза храна за бездомните кучета. И да се поддържа добър приют за тях, каза с усмивка чаровната победителка в 6-я тест за нестандартно мислене на общината. Съставител на въпросите и оглавяващ комисията е социалният антрополог Харалан Александров, но за него е писано , писано … Умно, красиво /готино/, а вече и богато /едва ли не/ с тая премия в плик. Илиана се явява за трети път на теста по нестандартно мислене и оригинален подход към житейска ситуация. Каза, че ще се ориентира към международни икономически отношения с английски и немски, които изучава в ЕГ „Д-р Петър Берон“ /за български и македонски нищо не казва/. Не й трябва. Не само тя, а и останалите наградени и дори и това, че има тийнейджъри, които се явяват. Щом ги има и такива тийнейджъри, не всичко е загубено. Суперско е, както биха го казали те, а биха го написали на есето тест за пред Харалан Александров.
Покрай всепоглъщащите българо-македонски новини и събития в Скопие на 1-2 август някак незабелязано мина Деня на градинаря. Празникът започва да се празнува отново през 1993 в гр. Брезово, Пловдивско. Ако обичате растенията, умеете да общувате и да се грижите за тях, това е вашият ден, изпонаписаха агенции и сайтове. И поясняват – празнуват всички, които се грижат за цветя, зеленчуци и овошки, както професионално, така и за удоволствие. Градинарите имат свой светец – Св. мъченик Фока. Наричан е градинар, тъй като си е направил градина близо до морето и посадил в нея различни зеленчуци, продавал ги и по такъв начин осигурявал препитание за себе си и за бедните. Част от зеленчуците от своята градина той слагал край пътя, за да могат да си взимат всички пътници. Страстта към цветята, зеленчуците и овошките трябва да ти идва отвътре, затова от всеки човек градинар не става.








С изграждането на железопътна връзка между София и Скопие отваряме нова страница в отношенията между двете държави. Това заяви министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията на Република България Ивайло Московски по време на среща с министъра на транспорта и съобщенията на Република Македония Горан Сугарески, която се проведе днес в Скопие. Европейската комисия категорично показа, че Коридор № 8 е в основата на интеграцията на Западните Балкани и ще се търси целево финансиране, каза Ивайло Московски по време на двустранната среща. Той заяви, че предстоят срещи с еврокомисарите Йоханес Хан и Виолета Булц за обсъждане на по-нататъшните действия на страните, участващи в проекта. „Проектът ще гарантира транспортната свързаност между нашите държави и ще доведе до по-голяма сигурност, устойчивост и икономически растеж за целия регион“, допълни Московски. „Надявам се, че подобни инициативи ще бъдат пример за другите държави от Балканите, защото пред нас няма по-добра алтернатива от транспортната свързаност“, посочи още той. По-рано днес двамата министри подписаха Меморандум за разбирателство за развитието на железопътните връзки между София и Скопие. Документът ще послужи като основа за бъдещата съвместна работа по изграждането на железопътната връзка между столиците на двете държави. Българската страна пое ангажимент до 2027 г. да изгради жп линията София – Перник – Радомир – македонска граница. Македония, от своя страна, се ангажира да построи жп участъка Крива паланка – Деве баир – българска граница до края на 2025 г.





Последни коментари