Докторите супервъдичари

60-килограмов сом извадил от язовир „Берсин“ д- р Станислав Кръстев, общопрактикуващ лекар в граничното с. Гюешево и джипи в Кюстендил, разказа той за суперпопадението си пред репортери. Туловището е дълго точно 2 метра и 10 см., показала рулетката. Звярът е примамен на жива риба – каракудка, за стръв в ранната неделна утрин. На доктора помогнали колеги въдичари, които били с него на язовира на бивак /на каравана/. Влезли навътре с гумена лодка. Борбата с огромния сом продължила близо час – добре, че влакното /ф-38/ издържало. Накрая го закачили с канджа, за да го изтеглят на брега. „Щяхме да по пуснем обратно във водата, но от изтощение ли – сомът умря след минути. Искаше ни се и други да регистрират такъв успех, както аз и приятелите ми, и да му се радват. Сега ще го превърнем в деликатес, прилагайки умения в приготвянето на рибни ястия“, отбеляза станалият хит след такъв удар сред местната въдичарска гилдия лекар.

Не за пръв път докторското съсловие в Кюстендил показва свръхумения и въдичарско майсторство. Стоматологът д-р Красимир Ечев удари 19 кг. бял амур на „Багренци“ преди две-три години. За него вървят подмятания, че заради тия риби не може да се ожени – „или риба, или жена, няма средно положение“, отвръща на подобни задявки Ечев. Д-р Любомир Ковачки – „уши, нос, гърло“ специалист, също се справи с бял амур гигант – 21 кг. на язовир „Лобош“, асистирали му колеги перничани. Запалени са докторите – дотам, че един от колегията, възпълничък, беше замятал „на дупка“ по заледения „Дренов дол“ една зима. Само, че ледът не издържал, докторът хлътнал целия в леденото езеро. Излязъл пъргаво, качил се на колата, прескочил до дома да се преоблече и подсуши и за около час пак се върнал на „дупката“, само че на по-здраво място. И т.н. Браво на докторите, страхотни въдичари са. Е, вървят и одумки, че въдичарството е скъпо хоби, а те „не си знаят парите“. Че нека да ловят колкото искат по езера, реки и гьолове, но да не забравят пациентите си. На слука – и на докторите и на пациентите.

Юг News

Ахмед Чатаев, сочен за организатор на атентата на летището в Истанбул, е свързан с групировка, отговорна за обезглавяването на двамата български шофьори Георги Лазов от кочериновското село Бараково и Ивайло Кепов от Бобошево в Ирак през 2004 г. Такива публикации и коментари по медиите – първо по турските, после и по нашите, през уикенда отното направиха актуална темата с екзекутирането на двамата шофьори на автовоз, отвлечени на 8 юли 2004 год. от – оказва се, Джама-атал-Таухид уал Джихад  /“Единобожие и джихад“/. И по това дали можеха да бъдат спасени. В градчето на Кепов пак са объркани. Докато вършеше драмата с двамата заложници преди 10 години, офиицално се съобщаваше, че групировката на Абу Мусаб ал-Заркауи, ръководил клон на Ал Кайда, е отвлякла и екзекутирала Лазов и Кепов. Дори, когато международните агенция обявиха, че той е убит /7 юни 2006 г./, в Бобошево се изсипаха tv и репортерски екипи да питат местните дали се радват, доволни ли са, че възмездието е дошло. Сега пак питат бобошевци дали знаят нещо за „Единобожие и джихат“ и за Чатаев. Ами! Кой ще ги знае, освен да е някой арабист професор от ранга на Владимир Чуков. Например. След 10 години – както върви, ще има друга доминираща терористична групировка. Която може да се окаже, че тя е обезглавила Кепов и Лазав. Официално от ългарските власти – може всякак.

В самото Бобошево почти са забравили за шофьора Кепов. Наслушали се по медиите на какво ли не, не повярвали и дума на официалните тези и версии. В градчето вече не живеела съпругата му, вдовицата Нели Кепова. Допреди месеци тя работела в бобошевско заведение като пом.-готвач, но след това се изнесла – вероятно в Благоевград. С нея е и дъщеря й Красимира, която през трагичните дни около съдбата на баща й, беше в пети клас. Напълно запустяло изглежда и жилището, където Кепов и семейството им живеели на бобошевската ул. „Васил Левски“. Къщата направо се руши, там не влиза никой, казват съседи. Можеше ли да ги спасят. Някой да платеше искания първоначално откуп от по $ 5 хил. за всеки от шофьорите и да се върнеха живи. Се питаха година-две след трагедията в градчето. Вече и това не питат. А тероризмът става все по-страшен и жертвите му в различните точки на света – все повече. Вече не отвличат шофьори на коли на старо, взривяват летища, тузарски барове и квартали. „Светът се сбърка“, подмятат нашенци. Без да им го обяснява някой арабист, няма нужда….

Юг News

Дупнишката КТБ

Десетки дупнишки вложители в местната „популярна каса“ са в ужас паника и страх, че ще изгорят и ще се разделят с парите си, след като финансовото дружество, оказало се кооперация, е обявено в несъстоятелност и от 16 юни т.г. офисите му в града са зотварени. Някои от потърпевшите внесли по около 7-8 хиляди лева, но има и такива, които са вътре с по 200 хиляди лева. Те са били привлечени, подвели се от афишираните високи лихви – от 9 до 14 %. Пострадал дупничанин заплашва, че ако държавата не се намеси, ще се запали пред президенството в София – като акт на отчаяние. Хората твърдят, че не могат да се свържат и със собственика на касата Георги Близнаков, покрил се е дълбоко /дали не е той по Сърбия, като Цветан Василев/. Дружеството е регистрирано в Пловдив, оттам никой нищо. По случая е сезирана и прокуратурата. Оттам известяват, че от 11 април 2016 г. досега в районна прокуратура в Дупница са постъпили 38 жалби от вложители в кредитно-спестовна кооперация „Дупнишка популярна каса“. В тях се изразява оплакване, свързано с изтичане на договорите им за срочна вноска в КСК и искането за връщане на внесените суми. Въпреки, че срокът за изпълнение на искането е приключил, те не са получили сумите, които са внесли. Жалбоподателите посочват, че офисът на кредитно-спестовната кооперация в Дупница е затворен, а телефонът за контакт е изключен. С постановление на прокурор от РП от 13 април 2016 г. на районното полицейско управление е възложено да извърши предварителна проверка. На 1 юни 2016 г. е разпоредена допълнителна проверка с определен срок за приключване в рамките на 30 дни, а до 1 юли 2016 г. в деня на „Джулай морнинг“ от обвинението съобщиха, че удължават срока за разследването с още 1 месец.

„От умрел писмо“, има един точен лаф по Дупнишко. Не се ли повтаря всичко, станало по случая с КТБ. Нищо, че – в дупнишки мащаби и параметри. Сега ще има синдици, квестори /едва ли, защото дружеството е по закона за кооперациите и не е под банков надзор/. Няма гарантиран размер на влоговете. Така, че – ще пият по една студена вода, ако държавата …абе, каква държава! Но кой им е виновен. Що за наивност, направо си е простотия да се хванеш за 14% лихва – при положение, че при банките е до 3%. Лакомията няма да свърши при българите. Светът ще свърши, тя – не. И мошениците – и те. Страшно е – сред изгорелите има и свестни, да кажем интелигентни, „оправни“ /по дупнишкото наречие/ хора. За какво се хванаха. На другия край на земята разбраха за КТБ и са неясно що за мошеничества и гениални измамници се подвизават по Нашенско. Само в Дупница – не разбраха. Нека плачат!

Юг News

Към партията

Най-възрастният съветник в кюстендилския минипарламент червеният Кирил Илиев е изключен от групата на БСП и коалиция „За промяна“. Провинението му е сериозно – гласувал различно от останалите леви съветници, стана ясно на заседанието в четвъртък. От Илиев е снето и политическото доверие, за една година няма право да заема никакви ръководни позиции в йерархията на местната БСП структура. Поведението му е нарушение на устава на партията, категоричен е общинският лидер на социалистите Иван Каракашки. По думите му Илиев е длъжен да спазва взетите на пленуми, на заседанията на бюрото или на среща на групата решения. Обърнали му внимание още през есента на м.г., дали му известно време да осъзнае, че не трябва да го прави. Да влезе в правия път. Не се получило, Илиев продължи да гласува за неща, които БСП изобщо не приема за правилни. Например той гласувал със „за“ при разглеждане отчета на бюджет-2015 год, червените по тази точка били готови да разкъсат десния кмет Петър Паунов, а той го подкрепил. Не всички гласувания могат да се проследят поименно, бдителни социалисти обаче хванали Илиев да натиска не това копче, което трябва.

Пред репортери Илиев обясни, че не е съгласен с принципите на работа на групата на БСП, с това да се пречи на всичко, да се противопоставят на всяка цена, дори и на добрите предложения за Кюстендил. Той остава съветник, но независим. Хак му е. Защо не препрочете стихотворението на Христо Радевски – „Към партията“. „Аз знам, че ти си права, когато съгрешиш дори“ или „Не съм аз Радевски, ни Христо, а безимен твой войник“. И т.н. Трябва да се чете, бай Кириле. И поезия, а най-вече решенията и тезисите на партията. Иначе си отлъчен.

Към партията   /Хр. Радевски/

Аз крача с крачките ти бойни.
Аз чувствам как тече кръвта
от твойте рани многобройни,
и аз горя, и аз туптя,

туптя със пулса ти неравен —
плът от войнишката ти плът, —
подхлъзвам се и се изправям
по твоя окървавен път.

Води ме, Партийо, води ме,
под свойте бойки знамена!
Свети с червеното си име
чрез хилядите имена!

Във своята сурова строгост
ти нежна като майка си.
Аз всичко бих ти дал да мога
да бъда твой достоен син.

Като лъча да пламенея —
лъча на твоята зора!
Тъй както Смирненски да пея,
тъй както Ботев да умра!

Мен хулите не ме смущават,
врагът с които те покри —
аз знам, аз вярвам, че си права,
когато съгрешиш дори!

Ах, как горещите ти рани
дълбоко, остро ме болят —
кога нападаш и се браниш,
кога се луташ в своя път.

Тъй както някога на село,
свежен от утринна роса,
баща ми с лапи загрубели
показваше ми да кося —

тъй ти десница ми подаде
и във борбата ме кали.
Затуй горя във твойта радост
и твойта болка ме боли.

Води ме, Партийо, води ме
под бойките си знамена
и нека свети твойто име
чрез хилядите имена!

… И ако нявга се забравя
и почна да те клеветя —
не ме заплювай! Аз тогава
не бих заслужил чест такава —
дори на храчките честта!

Но аз горя! Но аз живея!
Аз няма да ти изменя!
Във думите ми червенеят
лъчи от твойта светлина!

И в милионния ти пристъп
срещу врага ни разнолик
не съм аз Радевски, ни Христо,
аз съм безимен твой войник.

Води ме, Партийо, води ме
под свойте бойки знамена!
Свети с червеното си име
чрез  хилядите имена!

    Юг News

Стигна ли корупцията 40%

Държавен фонд „Земеделие“ започва проверки след публикация в сайт за рехабилитацията на пътя Сапарева баня – Паничище, в която се твърди, че е искана от строителите комисионна в размер на 40%. Споменава се името на бившия кмет /три мандата/ на Сапарева баня инж. Сашо Иванов. 7-километровата отсечка от курорта до известните алпийски скали в м. Валявица е финансирана по Програмата за развитие на селските райони с 5 394 108,36 лв. В резултат на корупцията строежът е извършен некачествено – не са били вложени материалите по проекта, а други са били заменени с по-евтини. На практика планинската отсечка Сапарева баня – Паничище е финансирана като за магистрала. При максимална цена от около 700 000 лв. на километър е платено над 1 милион за килемeтър за подобен път. Управляващ на консорциума е Светослав Глосов – председател на строителната камара и почетен консул на Мароко у нас. В състава на обединението влизат БИАД-С, ЛОРИМАР 13 и КАРО ТРЕЙДИНГ. Сигналът към медиите по този случай подал собственик на строителна фирма, която е участвала като подизпълнител. Той разказвал като очевидец и участник в събитията, че „… кметът Сашо Иванов ни разпределяше процентите в консорциума, как трябва да бъде създаден консорциум за тази поръчка, преди още да бъде обявена и одобрена от ДФЗ.“  И още, че „Господин Глосов спомена, че е върнал 40 % комисионна на кмета“. И т.н.

Бившият кмет на Сапарева баня инж. Сашо Иванов определи като абсурдни и напълно неверни подобни твърдения. Той казва, че е виждал консорциума изпълнител само веднаж, когато са подписали договора за рехабилитацията на отсечката, а докато ремонтът е вървял, е ходил два пъти на обекта – всичко на всичко. „Нямам никакви притеснения за нищо – това за 40% комисионна са пълни глупости и циркове. Проектът е изпълнен по закона и по правилата, без никакви нарушения“, категоричен е ексградоначалникът на курорта. Той не скри, че ще потърси правата си в съда по повод набеждаващите го в корупция неистини, включени във въпросната публикация. А срещу подалия сигнала е сезирана прокуратурата, която също проверява кое как е било.

Някога бившият вицепремиер при синьото управление Александър Божков и до смъртта си получи и носеше прякора „мистър 10%“. Толкова се плащало по проектите по негово време на тези, които казват „да“ или „не“ за всяко бизнес начинание. После мизата скочила на 20%. След влизането ни в ЕС – на 30%, казват запознати с корупционните процеси и „врели и кипели“ в реализацията на евпрограми и евроусвояванията хора. Ето, че /ако нещо излезе вярно/ Сапарева баня качва процентите на 40%. Почти за всеки инфраструктурен проект има съмнения, „че се взима“ – на общинско ниво, на ниво агенция, на министерско равнище и т.н. Затова и върви един афоризъм, тръгнал от комшиите сърби – ремонтът на техните пътища бил супер, при нас по-тънък и калпав, защото много се краде, при комшиите са по-скромни в процентите.

Юг News

По Ленинския път

„Без Ленин по ленински път!“ Този девиз на пролетарските и комунистическите сили и движения при соца е актуален и днес в буквалния смисъл за жителите на село Коняво. Те сами са монтирали табели с имената на улиците в населеното си място. Отбеляза го кметицата на селото Даниела Божилова. Близо 60 нови табели „греят“ по Коняво. До входа на хлебарницата, в която влизат стотици всеки ден, както и преминаващи към съседните села и към Бобов дол, е сложен Ленин. Засега – само табела, в перспектива може и бюст да се появи на създателя на научния комунизъм /да ни извини Маркс/. „Имахме допитване сред хората относно имената и те решиха, че улиците трябва да запазят досегашните си – старите си, имена”, пояснява Божилова. Така главната улица останала с името „Ленин”. Значи и в Коняво има референдуми, а не си казват. Резултатът е повече от ясен. Конявчани от месеци правят подписки да сложат „легнал полицай“ на същата тази главна улици при бившото ТКЗС, на 200 м. по-надолу, защото там се карало бясно и рокери профучавали с над 100 км в час. С „легналия полоциай“ не успяват, но с ленинизацията се справиха – бързо и доброволно.

Не са само те. В едно Кочериново например, където три мандата кмет беше седесарят инж. Константин Катин /сега в затвора/ главната улица още е „Георги Димитров“. Като се питат къде живеят пък, някои кюстендилци гордо отговарят – в блок „Десети конгрес“, до полицията. В Дупница на три пъти правиха и регистрираха футболен клуб, за да избегнат санкции от БФС и наказателните комисии за уредени мачове и след фалити и все го кръщават „Марек“, последното издание е „Марек-2015“, а градският стадион в Дупница все си се казва – „Бончук“. Добре, че там закриха битовия комбинат с име „16 партизани“. Да прескочим до изстрадалите съдбата си Западни покрайнини – там, в Босилеград културно-информационния център на сънародниците ни е на бул. Йосип Броз Тито. И т.н
Деленинизация ли, забравете! Ходете в Коняво, купете хляб от фурната. Страхотен е.

Културният център в Босилеград е на бул. “ Й. Б. Тито“

Юг News

Циганите ще учат езици и банково дело

Седем паралелки в Кюстендилска област се закриват след първия етап на класирането за прием след 7 клас, обявиха от регионалния инспекторат по образованието. Най-потърпевша от малкото кандидати се оказва гимназията по икономика и мениджмънт в Кюстендил, където отпадат две паралелки – „банково дело“ и „електронна търговия“. Ударена е и езикова гимназия „Д-р Петър Берон“ в областния град – там няма да има клас почуждоезиков профил с изучаване на английски и испански – това едва ли има нещо общо с резултата от референдума във Великобритания, изпитът беше доста преди гласуването и Брекзита на острова, шегуват се педагози. Една паралелка отпада в Дупница, в ПГ „Акад. С. П. Корольов“ – „оперативно счетоводство“. Една паралелка по „туристическа анимация“, считана за авангардна и доста привлекателна за тийнейджърите, но и тази специалност не е събрала достатъчно кандидати и в гимназията в курорта Сапарева баня Не е достигнал минимумът за образуване на паралелка и по технологичен профил „Информационни технологии“ в СОУ „Хр. Ботев“ в Бобов дол. „Директорите на тези училища ще решават дали да съкращават преподаватели по съответните дисциплини, неприятна е ситуацията, но това са фактите. Децата в Кюстендилския регион намаляват всяка година, въобще населението на областта намалява /с около 2 хил. за година – според статистиката/“, представи лошата образователна тенденция шефът на РИО в Кюстендил Радостина Новакова.

Що за специалности не събират необходимия брой кандидати. „Електронна търговия“, а децата ни не стават от компютъра и не се разделят и в съня си със смартфона, но какво ли цъкат непрекъснато, какви ли простотийки сътворяват, но това е друга тема. „Банково дело“ – е, та колко са банковите клонове в Кюстендилския регион, само в областния град действащи са 18-20 трезора. Биха си намерили работа, но не кандидатстват. „Информационни технологии“. Какво да кажем – всеизвестна тайна е, че IT специалистите взимат по минимум 3-4 хиляди лева заплата. Тогава. И английски /в комбинация с испански/ – не върви и това. Гимназиите в Кюстендил вероятно са в паника /и в съседния Благоевград закриват паралелки – 8/. Възможен резерв са циганчетата. Те засега спасяват гимназията по селско стопанство в Кюстендил, над 95% от възпитаниците и са мургави. Както и тази по лека промишленост, чийто патрон е Владимир Димитров-Майстора. Колко учат – те си знаят. Ромите ще се „насочат“ към „банково дело“, „митническа администрация“, езици. А-а. Един от най-видните стратези и активист в кв. Изток Сашо Кръстев-Яо, който държи и обществената баня в махалата, е разработил стратегия за ромско интегриране сред учащите се, възложена му от МС, ще я прилагат в национален мащаб. „Готова е стратегията“, обяви пред репортери наскоро Яо. И друго обяви – с автобуси на общината кара всяка сутрин към 500-600 ученици от гетото по училищата в града, където учат. Интегрира ги човекът. Говорел им да не се женят на 12-13 години и да не раждат по 7-8 деца, а да учат, да карат средно и висше образование. Чудесно. Само че по приема на ученици след седми клас не личи караните от Яо момчета и момичета да са се представили добре и да понапълнят паралелките на местните „елитни“ гимназии. Така, че и скоро ром митничар или банкер в града я видим, я не. Ромите имат други предпочитания. А интеграторите им имат едно предпочитание – да прибират от разните програми, проекти, включвания и т.н. Бежанците трудно стигат до Кюстендил, пък и е абсурдно да решат да ги записват в някое от тукашните школа и гимназии. А те са двуцифрено число – общински и държавни. Някога е била само една, в някои градове – по две. Не са били 15-20. Завършвали са ги доста известни хора.  Разните техникуми, ПУЦ-ве, паралелки и пр. не бяха ли създадени при соца, а след това станаха гимназии. Които – и при толкова паднали паралелки и отлив на ученици си ги има – с персонала, с учителския състав, директори, замове. Догодина ще е по-зле – и с двойките и с паралелките.    

Череша 35-и калибър

Череша от сорта „Райниес“ с диаметър обиколка 35 мм, печели приза за най-едър плод на завършилия в неделя след обяд Празник на черешата в Кюстендил, обявиха от журито. Това е национален рекорд – никъде в страната няма регистриран такъв рекорд, категоричен е шефът на института по земеделие в Кюстендил проф. Димитър Домозетов. Любопитното е, че черешата рекордьор е обрана в м. Почивалото край с. Граница, където и преди две години е добита череша, но от канадския сорт „Самид“, чиито диаметър тогава бил 34 мм, отбеляза проф. Домозетов. При това от две различни частни градини. Читалището от с. Драговищица печели първа награда за най- красиво вешело – това е местно изобретение, представлява пръчка, дълга до 1 м, с нанизани на нея двойки череши  с дръжките им. Изисква се умение и въображение да направиш красиво вешело. Имаше доста мераклии да купят наградения драговищенски „грозд“ от превъзходни и превъзходно преплетени плодове.            

Така окайваната заради студената пролет, когато измръзнали почти на 100% насаждения в Кюстендилско, защити напълно хегемонията си в регион, титулуван от десетилетия като „овощната градина на България“. Тя вече е 35-мимитрова и с „топ поразяваща сила и точност“, биха се произнесли оръжейниците. Поразява, щом черешите по щандовете на 3-дневния форум до пл. Велбъжд се продаваха по 4 и 5 лева за килограм. По крайпътните сергии е наполовината на тази цена. И продавачите се късаха да се хвалят, че те са и производителят, споделяха как са отгледали такъв суперплод, а си личеше, че просто препродават. Даже една от търговките намеси и Скакавишкия водопад в рекламата си, там, в непосредствена близост родили черешите й. Не са необходими хиляди доказателства колко супер качествена е и колко супер продаваема е кюстендилската череша.

Не е случайно, че гений, стратег и изкупвач на черешата до самия му житейски край, докато го застрелят в кв. Бояна през май 2007 год. беше вездесъщият Александър Тасев-Остап. Той беше акционер, съдружник, собственик или съсобственик в 243 дружества, фирми, бордове и пр., но държеше на черешата. Диктуваше цени, правила в черешовия бизнес, той довел четирима италианци, които и досега са основните „играчи“ в черешовата интрига с цени и печалби. За кюстендилските череши и Сталин знаел. Било в началото на 50-те години на 20 в., когато по заръка от ЦК приготвили няколко щайги с невероятни череши, набрани в прочутата м. Радован, над с. Горановци. Момиче от Драговищица, което може и още да е живо, вече на патриаршеска възраст, влязло в делегацията, която трябвало да отлети за Москва, за да закара череши на Бащата на народите. Йосиф Висарионович не казал нищо за „комката“, пратена му от кюстендилци. Но и до ден днешен в този край върви приказката – „За Радован и Сталин знае“. И т.н.
От „Черешчица род родила“ като фолккласика, през няколкото естрадни песни за „този град с череши, с улиците малки, с древния площад“, до „Черешово дърво“ на Д-2 този плод е възпят и заслужено е превъзнасян. Трите дни на неговия празник добавиха още към калибърите му. „Наздраве!“ с черешова кюстендилска, и тя е супер, 52-ри калибър /градусова/, ако не искаш да я дадеш на прекупвачи, италианци, а до Москва няма кой да я кара…

Юг News

Британците да се научат на български референдум

С 51.9% от гласовете на референдума на 23 юни 2016 г. Великобритания напуска ЕС. Над 1 милион повече гласоподаватели поискаха Обединеното кралство да излезе от Европейския съюз. След окончателния резултат от референдума за членство на Обединеното Кралство в Европейския съюз премиерът Дейвид Камерън обяви, че ще подаде оставката си през октомври. По думите му британският народ е заявил решението си страната да поеме по нов път и това трябва да стане с ново правителство. Същевременно политици от Шотландия и Северна Ирландия заявиха, че Великобритания вече не представлява интересите на техните държави и може да предприемат стъпки да я напуснат. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер свика спешна среща на ръководителите, за да съгласуват обща европейска позиция след резултата от референдума във Великобритания. Още през нощта, когато резултатите загатнаха за т. нар. Брекзит, паундът се срина до 30-годишно дъно. Председателите на европейските институции призоваха Великобритания да не бави излизането си от ЕС.

                                Все в този дух и последователност световните медии отразиха референдума във Великобритания. И човек си прави неволни съпоставки с нашенската обществена и политическа уродливост – как е при нас. Щом след наши референдуми не последва нищо такова. Нали червените проглушиха ушите на цял народ с допитването си за АЕЦ „Белене“. Отговорът беше „да“ се строи АЕЦ-ът, но „к`во от това“. Някой да закара строителните екипи там. Тогава защо ни беше това ляво изстъпление – е, свали ГЕРБ от власт за някой и друг месец и „к`во от това“. И на президентски референдум гласувахме за електронното гласуване – на някой обикновен гласоподавател да му е ясно какво се реши в крайна сметка по този „казус“? Сега и Славе Трифонов подхвана референдумските технологии закъм властта и влизане или пращане на хора в парламента или просто добре отиграва чужд сценарий в името на баснословни пари и възнаграждения. И бизнесменът, така наричан, Веселин Марешки. И той. А на местна, югозападна почва? Още легендарният дупнишки кмет д-р Панчо Панайотов замисли, организира, проведе и нищо не неправи в началото на 90-те години на миналия век с референдума „Иска ли Дупница да се оттегли като самостоятелен административен център от област Кюстендил?“. Над 100% отговорът беше „Да“, „ама к`во от това“, Дупница си остана в състава на регион, оглавяван от Кюстендил. В този областен Кюстендил пък кметът /трети мандат/ Петър Паунов на един етап прави референдум да се финансира ли и под каква форма да се финансира изграждането на здравен център „Св. Иван Рилски“ в Кюстендил. Допитването се провали, но кметът продължи да гради центъра, който след някоя и друга година…

Значи – защо англичаните да не се поучат от българския референдум. Правиш го, получаваш отговор, но защо да следват оставки, смъкване на националната валута, срив на фондовите борси, вътрешнопартийни трусове и разцепления и пр. Няма такова нещо – референдумът минал, всичко си е както го искат тия, дето го предизвикват, инициират, контролират. Стана дума за контрола – дали при тая прогнозирана крехка разлика между привържениците и противниците на британското еврочленство, ако беше при нас, нямаше с някоя циганска секция нещата да се обърнат в последния момент. Абе, тия англичани и британци – като не знаят да правят референдуми, защо се барем захващат. Нека си патят и да страдат сега. Няма да си имат своя Николай Бареков, феномена 16/16 и др. наши по банките на европарламента. Кой ще отстоява правата им, кой ще ги напътства в сложното и така динамично и ескалиращо наше европейско и световно съвремие. Па да ги води до Брюксел – дечица, най-активни читатели на регионални библиотека и пр., да влязат и да видят къде се кове европейското законодателство и правила, да видят на живо що за отговорности поемат евроизбраниците ни, от 27-те страни членки и нашите – тоже. Референдумът е специална работа – който не го умее, да напуска и да си гледа работата.

Юг News

Обичаме се за още 20 мил. евро с македонците

217 проектни предложения са подадени в първоначалната фаза по Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg – Инструмент за присъединителна помощ България – Македония 2014-2020, 165 от тях покрили минималните критерии на изискванията, останалите отпаднали при първо пресяване. 134 са минали и втората фаза на одобрение и биха били финансиране, ако има по-голям бюджет. Това каза зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова в Кюстендил на българо-македонското заседание  на съвместния комитет за наблюдението на програмата за трансгранично сътрудничество. Засега – поради ограничения ресурс по програмата, реално финансиране получават само 28. Очаква се да бъдат внесени за одобрение още 16 проектопредложения с допълнителен ресурс от около 3 мил. евро. Втората покана ще е в края на 2017 год. и ще е за малко над 9 мил. евро, обяви тя. До 2020- а с македонците ще можем да усвоим 19,4 мил. евро. Близо 40 мил. лева, в денари – нека го смятат финансистите, които едва ли са безразлични пред подобна перспектива. Фокусът не е просто върху усвояването на средствата, а върху резултатите, които се постигат с изпълнението на проектите, отбеляза тя. Дори каза нещо сензационно – благодарение на Програмата за трансгранично сътрудничество намаляла миграцията по пограничните райони. Да бе! Най-много са предложенията за общините Благоевград, Кюстендил, Сандански, Сатовча и Струмяни. Най-голям брой при първата покана /каква дума само, стане ли въпрос за пари/ са бенефициентите от неправителствения сектор, следвани от общините и областните администрации. Сред бенефициентите, чиито проекти са сред одобрените за финансиране, присъстват и образователни и културни институции. Основен фокус на програмата е партньорството с македонските участници, беше казано на форума.

От първото „издание“ на Програмата за годините 2007-2013 г. резултатите ще се анализират след края на 2016-а, но и за този период сме … усвоили с комшиите близо 20 мил. евро, отбеляза зам.-министърката на МРРБ. Тогавашни кметове могат да свидетелстват като партньори от Крива паланка, подписаха документите по проект за сътрудничество в канавката до платното на междинката при ГКПП-Гюешево-Деве баир, за да спасят сроковете за ратифициране. В Невестинско броиха старите вековни дървета в сътрудничество с Проби Щип /май бяха оттатм/. Дали някои невестинчанин вече знае колко са старите дънери в Пиянечко – едва ли. Кюстендилският театър влезе в плодотворни връзки с театрали от Крива паланка /пак тя/, като мобилизира по 15 момчета и момичета от двете общини да издирват песни, предания, сказания лакардии до Хитър Петър. Похарчиха около 90 хил. в лева за изследователската си кампания. А за Настрадин Ходжа нищо не последва – може би в периода до 2020-а. По трансграничното сътрудничество поразбутаха по комплекс „Езерата“ в Кюстендил. Оставиха си ръцете срещу около 600 хил. лева. Лека компенсация са велоалеите, изградени на огледален принцип в Кюстендил и Крива паланка. И двете следват извивките на градските реки, и двете не се ползват толкова от колоездачи, а от пешеходци и майки с колички. Но нека ги.

За друго иде реч. Защо се трошат пари за измислени проекти, идеи, каузи и пр. Едва ли с тия 20 мил. евро в преидшния период и с още толкова за предстоящия сме се и ще се заобичаме с македонците. Които не пропускат да изразят неприязън спрямо нас – по повод и без повод. /Ходете да се поклоните на паметната плоча на Мара Бунева на мост в Скопие, трошена десетократно и ще усетите колко сме си сътрудничили и сближили/. Има едно нещо, което няма как да не ни сближи. Това е терминът „усвояване на средства“, на който чужденците немеят и тъпеят,нямайки логичен превод на техния си език.

Юг News