Традиционният си празник и патрон на селото – Пророк Йеремия, правиха в кюстендилското с. Еремия, похвали се кметът Райна Алексиева. По „правило“ това ставало на 1 май, сега обаче на тази дата се събрали много празници – деня на труда, Великден, а след тях – и Гергьовден. Затова го изтеглили на 14 май. И станал купонът – нищо, че съботата предварително беше обявена за работен ден. Който си работи да си работи. Празникът си е празник, „няма да се лишаваме“ е философията на нашенеца. В съседното с. Ваксево също стягат всенародно празненство – те пък са канонизирали руса девойка /блондинка – както подхвърлят местни зевзеци/, която според тукашно предание била неустрашим борец срещу турците и била съсечена от поробителя. В нейна чест и прослава ваксевчани всяка година около 24 май правят курбан – „Русата“. Впрочем Ваксево е уникално с петте си празника на година – там имат 4 храма, задължително се почитат и Св. Георги, и Архангел Михаил, и Св. Богородица, и Св. Димитър и Русата. В съседната на Ваксево Църварица правят два пъти Св. Св. Кирил е Методий – на 11 май /на „опозицията“/, и на 24 май – официално. И пак курбани, софри, музики, хора и веселия.
Впрочем в Кюстендилско няма село без поне един празник, на много места имат по два-три, доволни са от местните управи. В Треклянско по паланките са останали по четирима-петима, дори и по двама жители. Но и при тях правят курбани, „родови срещи“, празници на дружбата със сърбите / в м. Славчето/, който предстои през юни. Подготовката е в ход. В м. Две реки над Ново село няма и село, но и там правят курбан, вдигнали параклис. В Жеравино вече е останал един жител, но се прави празник на трите граници, стотици се стичат, върви трескава подготовка. И т.н.
Нека, „лешо нема“, да се веселим, подхващат местните. Да добавим официлните празници, които са над 10. И сега предстоят 4 почивни дни. Така ги и наричаме – почивни. Тогава – кога /ще/ работим. В изредените села, улиците са поизровени, реките тънат в боклуци, даже кметствата нямат приветлив вид. Работа много – да с почисти, да се стегне съответното селце. Пък тогава да се празнува. Някои оправдават безкрайните, понякога и измислени, празнични форуми с желанието на хората „да се видят“, да се разнообразят. Едва ли не – от скука се събират. Абе, каква ти скука. Работещият човек не скучае.

Юг News

Търси се беден абитуриент

В страхотно затруднение преди дефакто вече стартиралите абитуриентски процесии и „тупурдии“ се оказа известният, родом от Кюстендилско, активист и общественик д-р Цветан Кьосев /83г/, притеснен е стоматологът. Докторът, който преди десетилетия работил и в Държавния съвет, прави жест към момче зрелостник в затруднено положение, със затруднен социален статус – без или с разведени родители, възпитаник на някой от юндомеовете и пр. Искал и осигурява тоалета му. Малко поизбързал обаче дарителят – купил скъп костюм размер-52, луксозна риза „XL“, вратовръзка, почти всичко, необходимо за така чаканата от тинейджърите вечер. Помолил свои приятели, журналисти, кметове от Кюстендил и близките села да му съдействат да намери търсения „левент“, за да му подари добре подбраните стилни като дизайн и форма скъпарски дрехи. Цял месец не се намира такъв, да го кажем, беден абитуриент.
Шефката на гимназията по земеделие /бившия селскостопански техникум/ Карамфилка Гъркова, където над 95% от завършващите школото са с ромски произход, не скри, че едва ли и при тях ще има „подходящ момък“. Не защото д-р Кьосев предрешил нещата да са по размер-52. А защото всички зрелостници вече си имат осигурени тоалети, родителите им им закупили всичко, което са поискали. Заделяйки последните си пари и спестеното. А и ромите правели пищни и по-пищни тоалети и изпращания на зрелостниците от махалата. В другите гимназии /Електрото, Строителното – както ги наричат кюстендилци/ е същото. Скъпи и прескъпи тоалети, бижута, куверти за допълнителна /втора /абитуриентска вечер. Всичко – както го искат самите абитуриенти.

Какво излиза! В криза ли сме, финансова стагнация и несъстоятелност ли мъчи българина, щом харчи с хилядарки за абитуриент. Така дарителският жест на д-р Кьосев може и да не се случи. А докторът не иска да се пише за стореното /за исканото да го стори – по-точно/. Прави го безкористно и има желанието и волята да стане негова традиция и правило – да го прави всеки месец май, и догодина и нататък. За бедно и момче в нужда от родния му Кюстендилски край.
А който все пак измисли вариант за вече купения абитуриентски тоалет – да потърси на джиесеми – 0888 440 818 или 0888 772362.

Юг News

Кюстендилският медиен срив

В първите години на демокрацията Кюстендил /и Югозападът/  бяха силно медийно „застъпени“ и пренаселени. В Кюстендил имаше две tv кабеларки, на един етап и общината поддържаше tv екип /Росица Благоева и Цанко Хаджийски/ – доникъде. И в Сапарева баня бившата телевизионерка и червено парламентарно острие Клара Маринова беше създала и ръководеше tv екип.  7 частни радиа – „999“, „Перун“, „Ултра“, „Ритъм плюс“, „Осогово“, „Фокус“ и „Дарик“, останаха само последните три, като „ритъма“ си е“ бам башка“. И в съседна Дупница имаше две радиа, а братята от руенската обител „Св. Иван Рилски“ пуснаха и църковно радио, което не се утвърди въпреки ентусиазма на редакторите в монашеско расо и солидната подкрепа от „светски лица“ и институции. И няколко хартиени издания просъществуваха – „Нова България“, „Пауталия“ /на общинска издръжка до закриването й на 19 февруари 2000 год./, „Стримон“, „Кюстендил“, „Сряда“, седмичникът „Наблюдател“, който /слява богу още крета/. В Дупница опитаха с три вестника, но оцеля само „Вяра“. Имаше и опит за литературно списание с начинател Райка Добрева. Защо да не добавим и упорито издавания бюлетин на сънародниците ни от културно-информационния център /КИЦ/ в Босилеград, който по едно време се и печаташе в Кюстендил, тук ставаше и предпечатната му подготовка. Сега е времето на сайтовете – ето ги: „kn nеws“, „Кубер“, „Кюстендил прес“ /за някой и друг месец/ и др.
Примерите могат да се допълнят, но и без тях е ясно, че в града /така е и в региона/ има доста медийно изкушени хора и капацитети, както се казва. Медийният срив обаче за града е като че ли предначертан и неизбежен. Колко опити и издания приключиха с фиаско и тъжният им залез направо отчая инициаторите им. Последният е tv кабелът „Колор“. Няма вече новинарска емисия, тогава – какво има и с какво ще привлича зрителите си. Екипът й е разпуснат, споделят потърпевши.
Какво не достига, щом има толкова ентусиазирани медийно хора. Пари /така е – няма ги/, професионалисти в подготовката, списването и издаването им – такива има. Подкрепа от местните институции. Наскоро се разбра, че бивша кюстендилска репортерка се устроила в общински /!/ вестник в … Казанлък. Кюстендилец от 30 години е в екипа на радио Благоевград. В столицата изкарват хляба си в телевизии, агенции и ежедневници над 10 репортери, родени и работили в Кюстендил. Нещо в самата нагласа на хората тук, в механизмите неадмириращи такива начинания като медиите. Обезлюденият град – та Гоце Делчев да не би да е пренаселен, та поддържа редовно tv програма, а в Кюстендил вече ги закриват.
Или са прави тия, които на всичко махат:“Абе, кюстендилска работа!“

Дълго време Ирена Маринкова беше лице на една от tv кабеларките в Кюстендил. Сетне я изгониха. На 14 май т.г. тя прави юбилей,  но не като телевизионно лице, а просто годишнина.

Юг News

Кирило-Методиевият ден

В църковния календар 11 май е Денят на светите братя равноапостолите Кирил и Методий – създателите на славянобългарската писменост, на така наречената глаголица. Канонизирани са като светци за превода и популяризирането на Библията на старобългарски език. До средата на XIX век паметта им е била отбелязвана поотделно – Св. Кирил на 14 февруари, когато през 869 г. е починал, и Св. Методий – на 6 април (починал е 885 год.). През 1863 година 11 май става официален църковен празник – ден на Светите равноапостоли Кирил и Методий. След Освобождението на България от османското робство празникът става и общоучилищен. През 1969 година честването на Светите братя се разделя на църковно (11 май) и светско (24 май). Днес паметта им се почита не само от православните славянски страни, но и от Римокатолическата църква. През 1980 година папа Йоан Павел II ги обявява за съпокровители на Европа.
Колцина знаят хронологията за живота им и Голямото в духовното им дело. Само преди 5 дни беше Гергьовден. Св. Георги Победоносец, победил ламята, изографисан в почти всеки храм. Докато икона за Кирил и Методий има на много малко места. Колко стотици хиляди българи носят името на Победоносеца Георги и производните му. И колко малко – с името на единия от братята Кирил и Методий, едва ли имат и 20 хиляди. Т.е. – не тачим толкова буквите, словото, духовността, а копието, армията, оръжието. Нито една страна не може без воинска храброст, няма да я има, ако поданиците й не са владели оръжието. Но как сме с духовността и словото. Немците славят и превъзнасят или просто са признателни на Мартин Лутер, превел Библията на говорим немски. Не е пробол никаква ламя. Превел е светото писание и е дал духовната основа на нацията им.
Така и светите солунски братя. Зя тях обаче няма курбани и добре, че в тяхна чест не се лее кръв по селските дворове и не се мъкне мръвка и през границата, като се надхитрят митничарите. За Гергьовден що песни за изпети, Ботев е написал стихотворението си, което не се чете „от мало и голямо на 6 май и е ясно защо“, някак не им отърва на празнуващите такава „възхвала“. „Утехата“ за Солунските братя е, че за тях е написан всевълнуващият химн „Върви, народе възродени“ и може да го запее всяко „азбукарче“.
Та в Кирило-Методиевия ден – мечът, копието или словото. То словото май е най-силното копие. „Наздраве!“ на малкото Кирило-Методиевци !!!

Юг News

Реквием за черешата

Нулева реколта при черешата (както и при синята слива и ябълката) прогнозираха агрокапацитети в Кюстендил и региона след априлския студ от -5 градуса, регистриран преди Великден. Само около 20% от овощията в региона са застраховани при природни бедствия, обявиха земеделски производители. Това означава, че повечето плодопроизводители няма да получат нищо от застрахователите. Има собственици на черешови градини, които са застраховани срещу засланяване, но не и при мраз, каквото се случи тази пролет. „Няма на какво да се надяваме. Преди 5-6 дни падна и градушка в района на с. Горна Гращица и Таваличево. Каквото беше останало здраво под снега и студа, падна под градушката. За овощарите тази година ще е голяма трагедия“, представи бедствената за местните земеделски производители ситуация шефът на земеделската кооперация в с. Горна Козница и общински съветник от дясната коалиция „Кюстендил“ Валери Йовев.
100 хил. лева от застрахователна компания ще получи институтът по земеделие край Кюстендил заради тотално измръзналата реколта от череши, казаха информирани. Значи „номерата“ с измръзналата кюстендилска череша вече са в ход. Едни са застраховани, други – не са. Който има пари, той се и застрахова. Друга тема е какво и кога го изплаща застрахователят. То са комисии, огледи, протоколи и пр. Друго – дали наистина реколтата (не дай боже) е приключена на 100% , или това са трикове, за да се вдигне цената й още не завързала. Изобщо не е ясно какво мислят основните играчи – 4 италианци, чиито имена и децата знаят, които от двадесетина години изкупуват черешите в Кюстендилско. Дали те са я отписали за Кюстендилско и ще се насочат към други региони и държави, примерно в Гърция, Турция. М.г. имаше свръхдобиви, дори 1/3 от черешите останаха по дърветата. За да остане убийствено ниска изкупна цена до 1 лев за килограм, а ранните – по 60 ст. за килограм. Сега, когато череши няма да има и за комка, какво ще се случи – тези, които все пак наберат по някой и друг килограм, ще могат ли да разчитат на високи цени от изкупвачите. „Те (изкупвачите) не са реализирали още ланшната реколта, сега могат и да не изкупуват, ще са „пас“, подхвърлят местни корифеи в земеделския сектор.
Заговори се кметът Петър Паунов, областният шеф Виктор Янев (ГЕРБ) да задействат процедурите по кандидатстване на субсидии за обезщетяване на земеделските производители от региона за приключилата реколта. „От умрял писмо“, има един верен лаф по Югозапада. По-нетърпеливите пък взеха да подпитват за кога е насрочен традиционният за Кюстендил „Празник на черешата“. Питали и от другия край на света, емигранти, които м.г. били в Кюстендил за форума. „Празник или реквием“, зависи от гледната точка – дали си застрахован (не само с черешите е така), или не !

Юг News

Семкаджийски работи

Трима съветника внесоха по надлежния ред на заседание на минипарламента в Кюстендил да отпадне забраната за продажба на открито на небелени семки и ядки. Двама от тях – Кирил Станчев и Димитър Велинов, са юристи. Третият инж. Огнян Атанасов наскоро беше избран за заместник-председател на националната секция към камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, лидер е на местното сдружение „Пауталия на бъдещето“, признат експерт, попадна за известно време в екипа на вицепремиера Меглена Кунева. Естествено – докладната не мина. „Това не е най- належащият проблем за Кюстендил. Моля да не се приеме и по хигиенни съображения“, парира семкаджийството в минипарламента кметът Петър Паунов. Ако семките на открито бъдат реабилитирини, имиджът на Кюстендил като чист град ще пострада, мотивираха гласуването си „против“ някои съветници.
„Мотивът“ със семките беше дискутиран в деня, когато в ранните часове мраз попари на 100 процента черешовата, ябълковата реколта, кайсиите в региона. И в деня, когато от института по земеделие апелираха общината, областният шеф да подготвят искане за отпускане на средства за ощетените от апокалиптичната за овощарите пролет компенсации, за да могат ад оцелеят. Но това убягва от вниманието на съветниците. Семките са по-важни. Все още не се прави сериозна рехабилитация на уличната мрежа, след като асфалтнаjа база в Копиловци е с отнет лиценз заради амортизирана технология. Но и това не е важно да му се търси решение. Финансово общината не е в цветущо състояние /поне така се говори под сурдинка/, но и това не актуално. Все още не отшумяват съдебните схватки по продажбата на общински обекти – Чифте баня, градския плаж, резиденцията Ючбунар и др.
Само „семкаджийството“ да не стане нарицателно за имиджа на минипарламента. Що за идеи се раждат, що за комисии са тези, които го пускат да се разглежда в зала. Нали на съветниците се плаща – макар и да не е голям хонорарът им, около 400 лева. Даже и те са им много, ако продължават да вкарват в дневния ред такива „съществени и умни неща“. Поне за пакетче семки за ден ще имат. На открито или на закрито ще си ги купуват! Колко му е след време пак да го поставят за разискване и дискусии, този път ще се намерят някои други трима съветника.

Юг News

В Кюстендил не срещат униформа, не са виждали армейски пагон „на живо“ от двадесетина години. А някога на пл. Велбъжд на военната клетва строяваха по 10-12 блока – роти от тогавашното сапьорно поделение и от Гранични войски. Площадът тръпнеше под тържествения марш на натренираните войници. Сега не можеш да срещнеш жив военен в града – „да му отдадеш чест“. Така е и в съседна Дупница. И там 4- те бивши поделения, където офицер е бил бившият военен министър Николай Цонев, и не само той от „високопоставените“ са закрити. Поделеинето в близкото с. Самораново е вече затворническо общежитие. Всичко на всичко 5-6 униформени, сред които и жена, пътуват с един допотопен рейс от 80-те години на миналия век „Чавдар“ за секретния наблюдателен пункт в Локвата /над м.Черна нива/, където дават дежурство. Рейсът им едва качва стръмното до Черна нива. Няма по-апокалиптична гледка в областния Кюстендил от бившите казарми – всичко е изтърбушено и в бурени. Така е и в Дупница, където /добре, че стана така/ поне казармите на Вълча поляна бяха разрушения и изградиха петнадесетина блокчета за социално слаби. Напълно поломени са казармите, бивша ракетна бригада, и в Самоков.
Пълна демилитаризация! И това е добре. Читалище в Кюстендилско искало да отбележи Деня на победата 9 май, като на сцената, където вървяла тържествената програма, искали да сложат войнишки каски със засадени в тях цветя, вместо саксии. Никъде не открили каски. Не се сетили да минат през някой от битаците – циганите сигурно са щели да им извадят някоя каска, задигната от бившо поделение. Малчуганите могат да видят автомат само от пластмаса – пак на битака, и по селските събори. Средношколци от Дупница с нескрит интерес наблюдаваха „изложба“ с войсково оръжие в тамошното ДНА, показано им като устройство и принцип на действие от военни от благовградското поделение в навечерието на Гергьовден. Някога средношколците минаваха редовни часове по начално военно обучение и изкарваха двуседмичен лагер по военно обучение. И имаха упражнения по истинска бойна стрелба.
Слава Богу, че тези времена са минали. Но ако, поне на Гергьовден, изкарваме армейските символи и знамена, правим паради, демонстрации и пр., защо оставихме всичко армейско – казармите, полигоните и укритията др., да се разрушат до такава грозота, от която извръщаме очи. Какъв ти парад – във всеки град можеш да видиш бивши казарми в руини, каквито не оставят след себе си и бойците от ИДИЛ!

Та що за Гергьовден имаше в демилитаризирания Кюстендил. Някакъв ветеран в почти на патриршеска възраст, се изпъчи с „униформа“ и развя някакво знаме, връчено му от структурата на офицерите и сержантите от резерва при Арката. Почти никой не го забеляза. Тинейджъри и момичета под тинейджърската възраст по пейките на амфитеатъра старателно цъкаха на смартфоните си. Едва ли са гледали военния парад, който вървеше по това време в София и толкова превъзнасяха „събитието“ вкупом всички медии.

Юг News

Превозвачески свади по Югозапада

Две фирми – дупнишката „Юнион Ивкони“ и бобовдолската „Даци R“, са в жестока конкуренция кой да изпълнява курсовете по линията София-Дупница и обратно, кфментират хора, работещи в бранша. От администрацията обявиха за победител „Ивкони“, бобовдолското дружество обжалва пред Комисията за защита на конкуренцията. Фирмата „Даци R“ кандидатства по позицията Дупница-София, Дупница-Пловдив и Дупница-Смочево, които са в един пакет, но била отстранена тъй като офертата им не отговаряла на изискванията, обясниха от комисията. Според представителите на отстранената фирма в случая има конфликт на интереси, тъй като Ивайло Константинов /ГЕРБ/, който е шеф на минипарламента в Дупница фигурира в регистрите като собственик на „Юнион Ивкони“. За сезонните линии Дупница до морето и обратно нямало кандидати, а за позиция 5 – за Благоевград, Бобов дол, Рилски манастир, Рила няма класиран участник, тъй като и двете фирми са отстранени. За там ще бъде обявена нова процедура, като до избор на фирма по линиите в 5-та позиция ще работи досегашният превозвач, обявиха от общината.
Босът на „Ивкони“ също призна пред камерите, че е морално укоримо той да е победителят за изпълнение на златоносната линия Дупница-София с 12 курса дневно. И щял да подпише договора, чак когато комисията за конфликт на интереси се произнесе. Игрите продължават.
Автобусен сблъсък има и между Кюстендил и Перник и той е от години, коментират местни превозвачи. Проблемът е в това, че от общината в Перник не отреждат терен за обособяване на спирка в центъра на града, където кюстендилските автобуси за София да спират и да взимат пътници. Сега кюстендилци спират на Байкал, на 2 километра от центъра на Перник, и пътниците избягват да ползват тези автобуси, защото се отдалечават от центъра. „Няма сила да накара перничани да отворят спирка в центъра, вече толкова мандата си правят оглушки. Още покойната пернишка кметица Росица Янакиева обещаваше, обещаваше и нищо накрая“, ядосва се шефът на кюстендилска превозваческа фирма и бивш съветник в Кюстендил инж. Милчо Христов.
Рейсовите интриги по Югозапада няма да спрат. Никой обаче не поставя решаващото условие за качеството на превозваческата услуга. А общините би следвало да държат на това и да санкционират и дори да анулират договори. Иначе няма защо да се чудим, че точно автобус на фирма от дупнишкото с. Крайници се обърна с 45 учители от столична елитна гимназия при Крива паланка в Македония. И че сред местните социалисти често върви лафът, че за митингите на Бузлуджа всяка година през август последни пристигали на върха кюстендилските рейсове. Някои и въобще не стигали.

Юг News

Такава разгащения не е била!

Възрастна селянка объркано са заглежда по графитите и крещящите надписи и „послания“ по оградата на кюстендилска гимназия, не можейки да схване значението на такова „изкуство“ и писмовност от типа „К… на Левски“, „Дедо Ильо е пич“. И т.н. И като неволно чува кикот на групичка тийнейджърки, излизащи от входа на школото, цветистите им реплики като начин на общуване помежду им, „особената“ аранжировка в облеклото им, жестикулациитe им и пр., неволно изрича: „Такава разгащения не е била“!
Дано бабата не мине пак край някое градско училище в дните на неизбежните матури, или, още по-зле, при абитуриентските тупурдии и дефилирания. Ще се потресе горката жена. „Такава разгащения не е била“!
2/3 от бебетата в Кюстендил са извънбрачни. 596 или 64,4% от новородените в Кюстендилска област през 2015 год. са извънбрачни, обявиха от териториалното статистическо бюро. Тенденцията да се създава поколение, без да се минава през сключен граждански брак, е от 2000 год. Относителният дял на извънбрачните деца в областта преди 15 години е бил едва 30,20 %. И друга констатация на статистиците едва ли ще учуди някого – 334 или с 16 по-малко спрямо предходната година са регистрираните юридически бракове през 2015 г.  Коефициентът на брачност за м.г. е 2.6 %, като през 2014 г. е бил 2.7 %, а през 2001 г. – 3.6 %. Броят на разводите в областта през 2015 г. пък е 183 и е с 22 по-малък от този през 2014 год. Логиката е ясна – по-малко бракове – по-малко и разводи.
Юристи коментират, че се наблюдава феноменът развод заради гурбет в чужбина – единият от съпрузите е зад граница, за да работи и изхранва семейството, другият е тук, но бракът им се разпада, като много често гурбетчията нашенец се свързва с друг гурбетчия (или гурбетчийка), те съжителстват от години и в чужбина, а и при завръщането си. Гастарбайтърската им съдба ги е сближила, непоправимо. Затова браковете стават все по-нетрайни. Има и една друга статистика, която никой не изследва и не обявява – много от съпрузите не са заедно от месеци и години, но и не се развеждат заради финансов проблем, нямат пари да водят дела, казват администратори, Може би най-точна би била статистиката за неразтрогнатите все още юридически, но приключили де факто бракове на домоуправителите по кооперации или на съседите, подхвърлят по тукашните кафенета.
Та, как и кога започва „разгащенията“- от ученическата скамейка и тинейджърската зрялост, в първите години на житейската реализация, по гурбет и изнасянето по „ябана“, където намираш съмишленик (съмишлени(чка) и я подкарваш как дойде. Статистиката нищо не публикува и не  коментира по темата.

Юг News