Лилянино саниране

Министър Лиляна Павлова не се стърпя да не дойде и да открие прясно саниран мегаблок в кюстендилския кв. Запад. Направи го 4 дни преди президентския балотаж. 8-етажният панелен шедьовър е от времето на соца, с 3 входа и 132 жилища, строен преди 35-40 години, направо „сам не може да се познае“. „Това е най-мащабната и най-социална програма която се случва в България – тази програма е аполитична, тя не зависи от политическата принадлежност на хората, тя е насочена към всички български граждани, без да ги делим по партийна или по друга принадлежност”, каза министър Павлова. Тя се зарече програмата за енергийна ефективност да не спира. Каза го и по повод разпространяваните провокативни изявления, че рехабилитацията на блоковете ще приключи, ако ГЕРБ подаде оставка и се отиде на предсрочни избори. Около 2 000 сгради са одобрени за саниране, на тях се работи, те ще бъдат реализирани, увери министър Павлова. Още повече, че тази програма е важна и за малкия и за средния бизнес, защото дава възможност за производителите – хората от малкия и от средния бизнес да могат да работят.
Общината в Кюстендил ще реализира проекти от следващата година за над 25 млн. лв. по ОП „Региони в растеж“. Инвестиции за градска среда, улици, междублокови пространства, енергийна ефективност на публични сгради, училища. Други 2 млн. лв. са предвидени за обновяване и оборудване на професионалните гимназии в Кюстендил. „До дни ще пуснем и пътя за Рилския манастир. Знам, че важен проект за региона е скоростният път „Рила“, връзката с магистралите Струма, Тракия и Хемус. Той е част от нашата дългосрочна стратегия за следващите години, за да довършим магистралния пръстен на България и скоростните пътища. Регионът е трансграничен и продължаваме и по тези програми да реализираме проекти“, каза още министър Павлова. „Това е нашият човек в правителството – така че, не съм ви подвел. Благословени да живеете в прекрасните блокове“, отблагодари й се, не само от куртоазия, кметът Петър Паунов. Момичета, облечени в народни носии, почерпиха гостите на церемонията с питка с мед.
Ето това е истинското саниране – 25 милиона лева, за малко да са в евро, за Кюстендил. Щом го казва министърка – при това Лиляна Павлова, значи го е казала. Преди избори всичко се казва, говори и обещава. Добре, че някой не я подхвана за язовир „Кюстендил“ – него го дострояват преди всеки вот. И коридор-8 за Македония-Дурас /Албания / – Бриндизи /Италия/. И балнеологията – защо ли тоя път беше пропусната. А кметът ударно строи от 6 години нов здравен балнеоцентър. И тунел под Конявския балкан обещаваха предишни управляващи /Ваня Цветкова/. Всички, които си тръгват от властта – обещават ли обещават. „Абе, добре, че докараха три циганки да изметат шумата пред гиздаво санирания блок-92. Те метат – 50-60 общинари ги гледат отстрани. Ама, нека“, подхвърли някак неуместно с церемониалността на момента, човечец, един от обитателите на осветения блок. За който със сигурност са рязали лента и са държали речи и при пускането му в „годините на съзиданието и прогреса“.

Юг News







Кметът на Кюстендил Петър Паунов, съпругата му Надя, бивша негова секретарка, и едногодишният им син Йоан чакаха около 50 минути пред секцията в кюстендилското Второ училище „Даскал Димитри“, за да гласуват. Това като че ли е първата публична изява на Паунов младши – досега е минавал само в бебешка количка тук-там по града, без никакви официалности. Едни президентски избори са доста добър момент „момъкът“ де се покаже в „цял ръст“.



Защо беше забравено с. Шишковци обаче, където не кой да е, а сегашният омбудсман Мая Манолова направи първата демонстрация по процедурата – „машината да вземе гласа ти“. През април 2014-а стана. Тогава блесна с уменията си кметът на селото Климент Терзийски. Дарбата на кмета да води диалог пролича на урока по машинно гласуване дни по-рано. Той ясно каза и показа на местните как да боравят с машината. „Он така им е обяснил на старите хора и не знаят как да им обясни, кмето затова им е казал там да налегне, да натисне”, обясни Боян Груев от Шишковци, отразиха на живо упражнението медиите. Би трябвало да се счита, че шишковчани най-добре биха се справили с машинното гласуване и защо ги подминаха сега – не се знае. Може би защото са червени, а машината вади само действителни гласове. И т.н.
Камероманиите

Над 40 видеокамери от 74 – както е по проекта, са монтирани в Дупница, вече работят и записват денонощно, обявиха от общината. До няколко дни ще бъдат пуснати и останалите монтирани устройства, в момента се изграждат връзките към записващите устройства и видео-сигнала. Цялото видеокамерно оборудване на града струва около 47-48 хиляди лева. Записите ще се съхраняват в продължение на един месец и ще бъдат на разположение и на полицията при възникнали ситуации. Последната част от монтирането на камери приключва в Парк Рила, където буквално през час злосторници трошат дървен парапет на входа на комплекса. Посягат и на някои от съоръженията. Част от камерите са с подвижни механизми и са разположени на по-натоварените кръстовища в града. Идеята е да се намалят посегателствата и унищожаванията на общинска собственост, както и да се ограничи шофирането с превишена скорост по някои от участъците в града, от където не липсват сигнали за „бесни шофьори“. „Надявам се, че това ще даде своя ефект. Посегателствата да намалеят от хулигански прояви, а и да бъдат хората по-спокойни, когато се движат по улиците. Камерите са с висока резолюция, както и с възможност да се идентифицират лица в тъмните часове на денонощието. Следващата стъпка, след като бъде изградена изцяло системата, ще бъде да публикуваме публично и тези, които увреждат“, обяви кметът на общината инж. Методи Чимев.



1 143 жители на община Кюстендил са заличени от избирателните списъци за предстоящия президентски вот и националния референдум, съобщават от служба ГРАО. При това за референдума отпадналите са със 152 повече – или те са 1 295 заличени. Най-драстичен е случаят със секцията в с. Преколница, където има 42 отпаднали. Там гласуват и живеещите в дома за душевно болни жени и жени с психични увреждания, вероятно те са извадени. Информацията за отпадналите в списъците избиратели е публикувана на сайта на общината. Шефът на РИК в Кюстендил Красимир Петров поясни, че има много причини един избирател да е изваден от списъка – да е под запрещение за някакво нарушение или престъпление, да има влязла в сила присъда, да е променил адресната си регистрация /по настоящ адрес/ – да е в чужбина и да не е спазил принципа за уседналост, да е починал. И т.н. За националния референдум важи правилото на уседналост, с дата преди 8.08. 2016 г., затова в тези списъци заличените са повече отколкото за президентския вот, поясни Петров. 135 497 са избирателите в област Кюстендил за изборите за 6 ноември т.г. В най- голямата община Кюстендил те са 67 405, а в най- малката община в България Трекляно с право на глас са едва 383 души. Избирателите в община Дупница са 43 390. И т.н. В останалите общини от областта избирателите се „разпределят“ така: Бобов дол – 7 610; Сапарева баня – 6 593; Кочериново – 3 384; Рила – 2 563; Бобошево – 2 291; Невестино – 1 878. Преди 7- 8 години избирателите в региона са били около 160 000.





С поднасяне на венци и цветя пред паметника на Христаки Павлович-Дупничанин започна честването на Денят на будителите. Десетки граждани се стекоха на пл. Свобода, за да покажат уважението си към делото на един от най-изявените дупничани. „От 1 ноември 1923 година с указ, подписан от цар Борис Трети, денят бил обявен за общонационален празник в памет на заслужилите за Отечеството си България. Неслучайно за Ден на народните будители се приела не просто календарната дата 1 ноември, а понеже на този ден по стар стил е празникът на Св. Иван Рилски Чудотворец – покровителя на българския народ. Целта на празника била да се прослави делото на Св. Иван Рилски, на братята Кирил и Методий“, на Йоан Екзарх, на св. Евтимий, патриарх Търновски, на славните възрожденски дейци Паисий Хилендарски, Васил Априлов, д-р Петър Берон, Васил Левски, Христо Ботев и на още десетки дейци на просвещението и национално-освободителното движение“, сподели историческото възникване на празника директорът на историческия музей в Дупница Анелия Геренска. „Тук, пред този паметник отдаваме почит на нашите будители – на дупнишките възрожденски учители, просветители, книжовници, духовници и борци за национално освобождение: Христаки Павлович, Аверки Попстоянов, Христо Димитров – даскал Ристо, Димитър Бисеров-Окулията, Атанасий Чолаков, Георги Икономов… и всеки един от тях не е пропускал да се нарече Дупничанин“, допълни в словото си Геренска.
Такива неща ставаха по градовете, а и по доста села /Сапарево, Сапаревобанско, Соволяно – Кюстендилско, и др./ на 1 ноември. И дума не се казва защо Будителският ден е бил забранен през 1945 год. Тогава явно не са ни трябвали будители – те са минали вече, съветските войски освободители, всичко е събудено и готова за революционни подвизи и просперитет. „Четвърт век, равен на столетие“, беше призовал вождът и учителят на българския народ Георги Димитров. Какво по-събуждащо от това. Ама се оказахме в пълна разруха и държавна несъстоятелност 45 години по-късно. И какво като тоя празник е възстановен от мистър „Мати Болгария“ Петър Константинов през 90-те години. Честването му е напълно соц – мероприятия /дума, която ще се задържи десетилетия в речника на сънародниците ни/, церемонии, шествия, за малко и манифестации да тръгнат в името на будителството. Или да мине по Фейсбука – /бе, я стига/, в шествието да тръгнат топчалгарки, Митьо Пищова и сподвижникът му Шишарката, Сашка Васева, Петното, Очите, Главата и др.


Много добра реколта арония прибрал от „плантацията“ си над с. Раненци кметът на с. Ръсово, Кутугерци и на още две-три паланки Ивайло Кръстев, не крие той. Засадил е от години 65 декара от атрактивното растение, блоковете му са на около 900 м. надморска височина. Бере я докъм 20 октомври. Тази есен прибрал по над 600 кг. от декар. „При това е истинска арония – в планинския район се чувства по-добре, издържа на студове, дори при по-ниски температури качва захарността си. Продукцията ми е супер, аз последен я прибирам – по другите райони на страната я берат още през август“, радва се Кръстев. До грам аронията му ще се реализира, вече има договорирани доставки. Суровата се изкупува по около 2 лева за кг., сушената – по 10-12 лева за кг. Пазар се намира. От аронията се прави сок, чай, а вече и хубаво вино. Кръстев я предава на цех по Северна България, където го бутилират. Цената на виното от арония е около 12-13 лева за бутилка от 0,7 кг. Доскоро ръсовският кмет имал и около 5 декара разсадник с арония – давал и раздавал по някой корен на ентусиасти, които искат да гледат арония. Идвали чак от съседна Македония. Често негови колеги селски кметове му искат разсад, за да подхванат тази култура и те.







Никаква, ама никаква, статистика не може изчисли равнищата на нашата бедност. Тя е нeизчислима. Ловци от „n“ дружинката ловували в района на партизанското с.Полетинци. Минавали по черен път, до който се оказала приседнала старица. Бабата се облещила, като видяла живи хора пред себе си. Питала ги кой месец е, коя дата, кой ден. Казала, че чака до пътя да мине камионче /УАЗК-а/, която карала хляб и на нея шофьорът оставял. Но от доста време „го нема“. И тя чака. А, оплакала се, че минали „некакви“ и и връчили призовка /известие/. От ВиК я глобяват, че има в порутената си къща и буренясал двор 7 нерегистрирани чешми. Наследство от соца – нали селото беше партизанско. Нищо не могли да направят авджиите с глобата на ВиК. Но имали два излишни хляба и дали на старицата самуните. Това статистиката как да го хване. В един от разказите си Радичков пише за американски студент, който трябвало да пише есе за бедността. „На бедния човек всичко му е бедно – бедна е къщата му, бедна е секретарката, колата му, беден е шофьорът му, бедна е държавата му“. И това статистиката не може го хвана. Затова си пише как дойде.

Последни коментари