107 г. трака-трак Радомир-КюстендилCopy of kn garatakn garata 3kn garata 1

Êí - çà Âåñî Ìàðêîâ, "Ïèðèí Òðóä" Ïúðâÿò âëàê ïî ëèíèÿòà Ðàäîìèð-Êþñòåíäèë áèë ïóñíàò íà 1 ìàðò 1909 ãîä.,ñî÷àò àðõèâèòå. Ñíèìêà - àðõèâ íà èñòîðè÷åñêèÿ ìóçåé â Êþñòåíäèë, èçïðàùà Êèðèë ÔÀËÈÍ

На 26 юли 1909 год. тогавашният министър-председател на България Александър Малинов открил новата жп линия Радомир-Кюстендил, припомнят местни „хроникьори“. Жп трасето е с обща дължина 55 км., ширината на платното е 5 метра. Построени са 9 тунела с обща дължина 1 843 метра и 12 големи жп моста. Първият пътнически трен спрял на кюстендилската гара на 1 март 1909 г., но гарата е открита тържествено и е осветена чак на 26 юли същата година. Изграждането на линията е с интернационално участие и е съпътствано с редица трудности. Финансирането е от Франция. Релсите са внос от Англия, железните конструкции за мостовете – от Германия, а дъбовите траверси – от Сърбия. Взривни вещества се доставят от Австро-Унгария, хидравлична вар се търси в Румъния. Чакълът е от кариери, разположени по трасето, една от които – при с. Раждавица, е още действаща. Дяланите камъни за облицовка на подпорните стени са доставка от Владайската кариера край София. Италиански специалисти – тунелджии и мостоваци, изградили основните обекти от жп инфраструктурата. На обекта се говорели няколко езика. Според някои писания като преводач на един етап по построяването на линията е бил ангажиран и поетът Иван Вазов.

470_7060165_6515

489_8961Да, но сега участъкът от Радомир до Кюстендил е от най-бавните в жп транспорта в страната. Самата линия е с износени на места дървени траверси, тунелите са с такива габарити, които не позволяват елктрифициране – оттам и невъзможността да се качи скоростта на влаковете. Намаляват пътниците, а товарен влак до Кюстендил не е спирал от години – сточната гара беше разрушена м.г., коментират жепейци. Гарите по направлението пустеят, а тази в с. Шишковци, дарение през 1938 год. от тогавашния депутат Андон Виячев , е обявена за събаряне, което предизвика гнева и протести на местните хора. В с. Полска Скакавица гарата от 20 години е куп отломки, останали след крадците на тухли и желязо. „Продължението“ на трасето Радомир-Кюстендил – до Гюешево /36 км/ се обслужва от мотриса, която се движи с около 20 км в час – траверсите по линията до Гюешево са над 100-годишни и вибрират под платформата, казват пасажери. Така, че оня жп ентусиазъм отпреди 107 г. няма да го има. Няма да стане и в това столетие жп линията София-Кюстендил-Скопие, то се вижда, че нещата не вървят, ама хич. Но сега поводът е трака-трак-ът Радомир-Кюстендил и обратно. Който има нерви или брои стотинките в джоба като пред пенсия, се качва – средна скорост 60-70 км в час, със спиране „на всяка керемида“. Е, има и забавни моменти. Емоция си е да минеш през деветте тунела от Кюстендил до Земен. Светло-тъмно, светло-тъмно, с патешка скорост. Шегаджии подхвърлят, че ако сложиш една кокошка в кошница в купето, от смяната на ден-нощ, ден-нощ до Земен тя ще снесе три пъти. Да не тормозим кокошката излишно. Въпросът е дали следващите 107 г. БДЖ ще модернизира малко нещо по трака-трака Радомир-Кюстендил и обратно.

470_7077

Êí - çà ðåïîðòàæà Íà òðè-÷åòèðè ìåñòà ïðè ñ. Ïîëñêà Ñêàêàâèöà ñå ðåäóâàò ìîñò-òóíåë, ìîñò-òóíåë. Èñòèíñêà àòðàêöèÿ å äà ïúòóâàø ïî òðåíà, ñïîäåëÿò ïàñàæåðè. Ñíèìêà Êèðèë ÔÀËÈÍ

Êí - çà æïòóðèçìà Âëàêúò ñïèðà íà äâå ìåñòà â Ïîëñêà Ñêàâèöà - íÿìà äðóãî ñåëî ñ äâå ñïèðêè, ãîðäåÿò ñå ìåñòíèòå. Ñíèìêà Êèðèë ÔÀËÈÍ

512_1253   Юг News

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *