Това е то – Македония

По-малко от една трета от македонските избиратели излязоха да гласуват днес на референдума, съобщи малко след 19 ч. местно, 20 ч. – българско, време Държавната избирателна комисия в страната. Македонците бяха питани дали одобряват споразумението с Гърция, което разрешава дългогодишния спор за името на страната и отваря пътя на Македония към ЕС и НАТО. Условието в него е страната да бъде прекръстена на „република Северна Македония“. Референдумът няма да е валиден, тъй като за това са нужни гласовете на поне 50% от избирателите и това се разбра още следобеда. По-всяка вероятност близо две трети от гласуващите са подкрепили споразумението, но това не е достатъчно. Очаква се изказване на премиерът Зоран Заев, който заяви преди вота, че ако референдумът е невалиден, ще подаде оставка. Това с оставките на Балканите е много деликатна и тегава тема. Така, че – трябва да се изчака 1,8 млн. души в Македония имат право на глас. На последните избори за парламент през 2016 г. излязоха над 66% от тях, но на по-скорошните местни избори бяха едва 27%. На този вот бяха нужни съответно над 900 хил. гласа, за да бъде валидно народното допитване. И българският закон за допитванията е така шантав с процентите.
Македонците „захапаха дръвцето“, ама сами си го направиха. Не може аджамийската. Защо са им референдуми, в България да не би да питаха тоя народ къде и как иска да членува, кое как да става. Един външен министър Соломон Паси попророни сълзи докато вдигаха фрага ни пред централата на Алианса през 2004-а. И това беше. Какво ти гласуване. За ЕС – също. Каза се от 1 януари 2007-а и готово – 1 януари 2007-а. А македонците ще питат, „ке гласат“ и т.н. Айде сега. При толкова отявлени комунистически физиономии, които и в деня на допитването се изявяваха според репортажите от Скопие и другаде по комшиите, няма как ориентацията да не е тази – Сърбия, Русия, Кремъл. „Знай, Минке – последният комунист на тая земя ще умре в България“, казва учителят на невръстно девойче в клас в един от романите на така дърпания и придърпван дали е наш, или техен писател Димитър Талев. Още преди доста време го е казал и предрекъл. Това е то.
Юг News






Хърватският национал Лука Модирч бе избран за Играч номер 1 на ФИФА за 2018 година. Плеймейкърът на Реал Мадрид се справи с конкуренцията на своя съотборник Кристиано Роналдо и нападателя на Ливърпул Мохамед Салах. „За мен е голяма чест да бъда тук пред вас с тази страхотна награда. Искам да поздравя Мохамед Салах и Кристиано Роналдо, които направиха страхотни сезони. Сигурен съм, че Мо ще имаш нова възможност да се бориш за тази награда. Тази награда не е само за мен, тя е за всички, с които работих през последните години. Благодаря на моето семейство, без което нямаше да бъда този играч и човек, в който се превърнах. Благодаря на феновете от цял свят за страхотната подкрепа, която ми оказват. Благодаря на всички, които са гласували за мен“, коментира Лука Модрич, който получи наградата си от президента на ФИФА Джани Инфантино. Победителят в анкетата на ФИФА се определя след гласуване на треньори, капитани, избрани журналисти и фенове. Успехите на Модрич на клубно и национално ниво логично му донесоха и скъпоценния приз. Хърватинът стигна до финал на Мондиал 2018 година с тима на своята страна, а малко по-рано през годината спечели и титлата в Шампионската лига с тима на Реал Мадрид. Модрич се превръща в първия хърватин, който печели толкова голямо отличие.
Браво, Лука. И затова, че след награждаването благодари и изобщо направи изявление на родния си език. Нито на английски, нито на немски или на италиански заради шефа на ФИФА. На родния си. Това е достойното. Не като на втория ни космонавт Александър Александров при приземяването. Втурнаха се съветски журналисти и репортери да го питат, още не излязъл от капсулата, как се чувства. Нашият взе на български, но командирът му, май беше Анатолий Соловьов и борд ижнерера, тутакси го сгълчаха. „Що, ты забыл по русски“. Българският космонавт започна на съветки \на руски, де!/. А, я вижте Лука. И тая снимка с президентката им Колинда Китарович. Абе, всичко се получава някак при хърватите. Защо ли.












Последни коментари