И Господ не помага

Сладкодумният иначе министър на регионалното развитие Николай Нанков се оказа една от трите оставки в кабинета Борисов-3, станали факт днес. Освен всичко друго той беше и най-младият в екипа на МС до злополучния за него ден, когато сдаде поста. Николай Нанков е роден през 1983 год. в Априлци. Има магистърска степен от СУ „Св. Климент Охридски“ по специалността „Регионално развитие и управление“. До определянето му за областен управител на Ловеч през август 2009 г. професионалната му биография е била свързана с разработването, управлението и изпълнението на проекти, финансирани от Европейския съюз. Член е на Комитета за наблюдение на ОП „Регионално развитие“ 2007-2013 г. Притежава сертификат „Привличане на чуждестранни инвестиции“, издаден от Българския икономически форум. Нанков бе заместник-министър на регионалното развитие в периода 2011-2013 г. и 2014-2017 г. /втори след Лиляна Павлова/. Владее английски език. От месец май 2017 година бе министър на регионалното развитие в третото правителство на Бойко Борисов.
Това от биографията. На 18 август – Успението на св. Иван Рилски, Нанков, очевидно по разпореждане на премиера, ходи до Рилския манастир. Да види сам какво да се прави със срутищата на км. 27 над с. Пастра. Видя се с игумена Адрианополоския епископ Евлогий, целуна епископската ръка. И обеща срутищата до два месеца да ги няма, а проблемът по трасето да се реши трайно в перспектива. Прати алпинисти да обрушават и те обрушаваха до 25-и. Сега на срутищата няма никой, даже и светофар няма да регулира движенето. То и министър няма, та светофар. След такава мила среща с дядо игумен. Само преди няма и две седмици. Сега и игуменът е притеснен какво става със срутищата. И на Нанков не му е добре – макар, че се очаква да го намърдат на добра позиция някъде. Просто Господ не помага.

Юг News

Яо, повелителят

Общината в Кюстендил продаде на търг единствената обществена баня в 12-хилядния ромски кв. Изток, казаха администратори. Наддавали двама кандидати – очаквано бизнесменът и активист от махалата с пякор Яо, досегашен наемател на комплекса и дружество от Пловдив. Победителят е Яо. Лицензиран оценител опрeдели, как иначе. Лицензиран оценител беше определил първоначалната цена на комплекса с две отделения – мъжко и женско, с по 8 душа, за 64 350 лева.Това си и остана като продажната цена. Банята е с 239 кв. м. площ, едноетажна. Яо държеше обекта по договор за 5 години. Коментира се, че е създал комфорт и всички удобства, дори има оформено VIP отделение с вани за по-заможни клиенти. Неясно защо, но договорът му беше прекратен и се отиде на търг. Просто решиха да му я продадат. Честито! Но първо трябва да я плати и това ще стане в близките дни, обяви самият той.
Ромската баня в Кюстендил беше открита тържествено с рязане на лента и водосвет преди десет години – през 2008 г. при управлението на Тройната коалиция. Поради въведена такса „вход“ за банята повечето роми предпочитаха да се къпят с канчета и с кофа с минералната вода, която караха с каруци от чешмите по града. Тази практика продължава и до днес. Но все повече живеещи в кв. Изток предпочитат обществената баня, която вече става частна. Ще срещаме все по-изкъпани и избелени цигани. Яо може да вкара модерни технологии, супер козметика и разни удоволствия. Например еротичен масаж. Дай, боже!
Яо е истинският повелител на махалата. Освен, че ги къпе и вози децата им сутрин и ги връща по обяд от училищата из града. Кълне се, че по около 600 деца превозва всяка сутрин. При това им дава наставления как да се учат и да внимават в уроците. Точно той разработи стратегия по ромската интеграция, като спечели конкурса за проект по темата на МС. Злите езици го ругаеха, че е учил до осми клас, но той с представената и одобрена стратегия ги опроверга. Докарва и социаални помощи като пълномощник и координатор на унгарска социална формация /фондация/. Беше и читалищен шеф. И по изборите е адски активен, хващаха го с крупна сума в наличност преди един от вотовете, изкара близо денонощие в ареста. Нищо не го сломи, излезе здрав, читав и усмихнат. Даже го одумаха, че си е купил нов бус дни след изборите. Всекиму господ. И по един Яо на сичкото циганин.

Юг News

Уши

Язовирът с атрактивното име и разположение – „Уши“ остава общински и няма да бъде предаван на държавата, каквото ще направят повечето общини в Кюстендилския регион, обявиха от управата в с. Трекляно. Язовирът няма стопанско приложение, но става място за отдих и къмпингуване. Язовирът с дълбочина до 15 метра и водна площ от около 15 декара не се използва за напояване нито има някакво друго приложение. Правен е в текезесарските времена, когато Каменичко не е било толкова обезлюдено и земята се е обработвала. Общината обаче го поддържа в много добро състояние – почистен е изпускателинят канал и съоръженията, следи се състоянието на стената, каза кметът на Трекляно Радко Петрунов. Лятото на брега има къмпингуващи на палатка, правят барбекюта, появил се и фургон. Язовирът става туристическа атракция и предпочитано място за въдичари. Дотам има асфалтов път. В с. Уши вече е открита и къща за гости. Така граничното селце, чието население според последното преброяване е едва 13 души, оживява. Бизнесмен от Кюстендил изградил ноблизо и соларен парк върху наета от бившото ТКЗС земя.
Направо си е трогателнно да идеш до Уши. Ткава тишина, такъв покой… И такива местенца като тоя язовир. Няма кръчмарски шум и миризми, децибели, мутри с АТВ-та. Е, и тук върлуват бракониери ловджии и въдичари, граничните го имат за своя зона и се вихрят, горските – също. Ама въпреки това – далеч от всякаква врява и от все по-противната цивилизация. Как де не идеш … до Уши. А каламбурите за него са безброй. „Кой от п…, кой от к…, а я от уши“. И т.н. Но и за това.

Юг News

Корона

Стотици – привърженици на монархически клубове и движения от цялата страна, бивши депутати и министри при управлението на НДСВ, бившият премиер Симеон Сакскобургготски и съпругата му доня Маргарита Асебо, поклонници дойдоха за панихидата по повод 75 години от кончината на цар Бирис III в храма на Рилския манастир. Вдясно от входа на храма е гробът на Царя Обединител, в него преди повече от 20 години беше препогребано сърцето му. През целия ден не спря колоната пред царския гроб от хора, дошли да се поклонят. Експрмериерът и съпругата му положиха цветя на гроба и запалиха свещ. Панахидата отслужиха игуменът Адрианополоския епископ Евлогий и монасите. В годините, когато се чакашe завръщането на Симеон II, на такива панахиди, например 1993-а игла не можеше да пуснеш от народ по двора и в храма на Рилската обител.
На влизане в светата обител пред Дупнишките порти Симеон Сакскобургготски не скри разочарованието си от скорошното решение на административния съд по отнемане на двореца Враня. Той дори намекна за повторно изгнание. „Като малък са ме възпитали и учили така – кое е лично, кое частно, кое държавно. Частната собственост е неприкосновена“, отбеляза той. Бившият премиер не допуска, че ще има спорумение по казуса с имотите му. „Става все по-трудно. Всичко, с тези измислени и фалшиви претенции е едно унизение за мен“, не скри експремиерът. Унижават го в края на живота му.
Наистина – били си тръгнал царят. Не е ли за коментар това, че нито един от наследниците му не дойде да почете прадядо си. Явно не държат на България. Особено сега, когато взеха имот перла на баща им и дядо им. И колко от тези, които покрай неговото появяване на българска сцена направиха кариера, добраха се до висши постове и позиции, усториха се всякак и внуците си дори – днес ги няма до него. Къде е Нина Чилова, Весела Драганова, та и един Соломон Паси, Пламен Панайотов. Един сал Олимпи Кътев бе се дотътрил, плюс Станимир Илчев. Ясно – царят няма деман, не може да се наложи вече в нищо. Затова – по-настрани. Настина – ще си ходи ли царят. Няма.

Юг News

Дворът

Семейство Таня и Васко Николови са победителите в 10-я пореден конкурс за най-красив двор в Жабокрът, организиран от НЧ ”Съгласие – 2007, каза кметът Десислава Стоянова. Призьорите са земеделски производители, отглеждат зеленчук. Участват за пети път в конкуренцията да са номер 1 като добре оформен, добре аранжиран и добре поддържан двор. Получиха статуетка, грамота, саксийно цвете и специален подарък от читалището – фиданка-плачеща върба, която ще засадят в кокетния си двор. Разбираемо /финансови трудности/ призът не носи парична премия – за втора година е така. Дворът победител е на около два дка площ, разполага с цветна градина, на входната врата има звънец и номер на къщата, разполага с кът за отдих ,алея, много дървета, водни лилии, костенурка от камък – изработка на стопанина, костенурка от дърво от Банско. Това са все неща, които отговарят на част от критериите за избор на най-хубав двор, мотивира решението си жури, оглавено от експерт озеленител на общината в Кюстендил. Изборът на победителя е между 15 семейства участници – всички с реални шансове да спечелят. Решаващо е било наличието на цветни градини, оградите и дърветата в двора на Николови. Връчването на наградата стана в неделя вечерта, на празника на село Жабокрът. „Не сме си позволявали някакви пищни програми, особено веселие, заради траура след трагедията при гр. Своге. Но празникът ни стана истински. Догодина – отново конкурс за „най-красив двор“, конкуренцията става все по-оспорвана“, обяви в аванс кметът на Жабокрът Десислава Стоянова.
Няма нищо по-грозно от селски у двор нас. Някога насред двора е било гумното, на което е вършано житото. Купчината тор от воловете и кравата. Самите животни в кошара на самия двор. Сега това го няма или да се надяваме, че го няма. Затова пък има куп други, ама излишни та излишни боклуци и джунджурии. Старата кола трошка на стопанина, мотопедка отпреди десетилетия, ръждясваща тротонетка. Колело от внука, когато се е учел да кара и върти педалите. Заахвърлена помпа от бунара. Синджири от кравата, продадени преди двадасетина лета, след ликвидацията на ТКЗС. И кутии от какво ли не, найлонки. Хвърляно от печката през зимата. Абе, ужас. По двора си личи всичко за един собственик да го наречем, за семйството му. Нашенецът е мързелив. До 9 часа е пил две ракии менте в местната кръчма, а двора си и не погрежда с месеци. Това, дето го правят в Жалокрът – адмирации. Но да не е само конкурс, читалищни изпълнения. А ежедневие, стил, практика, начин на селско съществуване. Дано.

Юг News

Давай, Мишел, давай!

Книгата за деца „Дракончето в мен“ на кюстендилския поет Михаил Калдъръмов /68г/ е включена в учебната програма за 4‑и клас за предстоящата учебна година, каза авторът, позовавйки се на информация на издателстово „Просвета“. Творбата има и няколко номинации за приз в жанра „поезия за деца“ сред издателите и критиката. Калдъръмов, бивш директор на художествената галерия „Владимир Дмитиров-Майстора“ в Кюстендил, написал „Дракончето“ за внучката си – малко момиче, заминало с родителите си в далечна Малайзия. Почти всяка вечер си говорел с нея по скайпа. Така се родили историите за дракони, крокодили, маймуни, падащи от небето риби и за какво ли още не! Даже има и една история с шарени топки, в която прелита пиленцето Жълтурко. Всичко това е разказано с много любов, с много смях и настроение.
Авторът се радва, че „Драконмето в мен“ ще се изучава и в клас. Има си хас! „Това е едно признание за мен“, казва той. Михаил Калдъръмов е автор на седем поетични книги, сред които „Поезия привечер“, „Запалената свещ напомня“, „Свободата на гладните“, „Бездна“, „Пресъхва ден, извира нощ“. Книгата му „Свободата на гладните“ е притежание на националните библиотеки в Париж, Лондон, Москва и Ню Йорк. Носител е на редица награди от национални литературни конкурси. След няколко премиери в страната сборникът му с импресии „Почит към Майстора“ бе представен в Българския културен институт в Братислава. Импресиите му за Майстора са преведени на английски език – от дъщеря му.
Откакто е пенсионер Калдъръмов повече се заседява в родната Сапарева баня. Развъдител 5-6 кошера, вади собсвен мед и го опитва и черпи госит и приятели. Спи до късно, казват комшии. И често излиза по планината над Сапарейро, както нарича градеца той.
Давай, Мишел, давай!

Юг News

Жестоко

Медицинска сестра на граждански договор, придвижвана по график със служебен автомобил – подарена на общината рециклирана линейка, измерва кръвното налагане и оказва помощ на място на живеещите по 17-те села в Бобовдолско, казаха от администрацията. Това се прави по идея на кмета на на Бобов дол Елза Величкова. Не във всички села има помещение и кабинет и затова медицинската сестра преглежда и на открито. Дори пред местната кръчма или магазина. Пред кметтството в с. Шатрово например в петък я чакали 7 пациенти да измери кръвното им налягане. Почти съблечени до кръста. Някои искали да ги консултира как да вземат лекарствата си. Налагало се да прави превръзки при по-леки наранявания. Давала препоръки как да се пазят от горещините последните дни. В някои случаи сестрата Катя Михайлова директно изпращала хора с хипертония към болница или за преглед при специалист. След Шатрово поема към Горна Козница. Графикът й е разчетен за месец напред, като пълно съдействие получава от кметските наместници и кметовете в съответното село. Местните вече добре познавали и сестрата и ленейката, която е с необходимото оборудване, и още с появянето им се струпвали да ги прeглежда и консултира. Общинската болница в Бобов дол беше закрита през 2011 год., в миньорския град работи само спешен кабинет. И сестра Михайлова.
Жестоко. И браво на кметицата на Бобов дол, че поне това е оисгурила за по селата. Където и на грам не вярват на някаква медицина. Доктор от все още поддържаното в миньорския район спешно разказваше как баби се обаждат на телефона им /докато не въведоха тел.112/ с искане да дойде доктор и линейка. Пращат екип, докарват я в спешното. И накрая – нищо. Все пак решават да й сложат една инжекция. „Те, чедо тия 2 лева да се почерпиш, а инжекцията я хвърли в кошчето при боклука. Добре, че ме докараха да се поразговоря с вас, да видя хора“, нареждала бабата. Така и тая сестра Катя Михайлова. След време ще я кръстят „Доктор Куин“. Апа се оказа и думлива и симпатична, отзивчива. Точно като за бабите на село. Жестоко. Грешка няма. Все повече хора ще я чакат съблечени до кръста да им мери болежките. В случая – напълно безплано. Не като тия 2 лева от бабата за у кошчето.

Юг News

Спомени за коне

Само 5 са намерените мъртви коне в Осоговския балкан тази зима – само за три от тях е установено, че са на фермера Петър Пищелов, това е установено при образуваното досъдебно производство, което е пред приключване, казаха запознати със случая. Планинари и природозащитници, които през февруари т.г. попаднаха на конски трупове, обявиха, че под снега от студ и глад на Осогово са загинали над 70 коня. Стадото било над 100 глави, а са оцелели само 26, казваха те. На два от мъртвите коне не е намерен чип маркер, който се поставя на врата на животното, поясниха ветеринарни спеицалисти. А труповете са били само скелети – каква ти марка. За три от конете обаче е доказано, че са на фермера Петър Пищелов. Срещу когото има вече издадени 6 наказателни постановления за около 21 хил. лева от областната агенция по контрол на храните в Кюстендил. 39-годишният фермер е глобен за нехуманно отношение към животните, за неиздадено разрешително да транспортира конете си в планината, както и, че няма надлежно издадена документация да открие животновъден обект в балкана. Все още се чака постановление на районната прокуратура дали в накои от нарушенията, установени от проверката на ветеринарните служби, Пищелов е проявил умисъл и следва ли да носи наказателна отговорност. Говори се, че срещу фермера все пак ще има обвнение по НК. Някои от наказателните постановления от ветеринарната служба той обжалвал в съда.
Какво ще стане нататък. Не е ясно. Но май е ясно, че фермерът каза истината в tv репортажите, че е жертва на заговор и постановка от страна на негово бившо гадже и на природозащитни организации. И планинари. Къде са сега тия природо и конезащитници и спасители като Росен Шинда например да кажат къде потънаха тия 70 и отгоре конски трупа и скелети. Вълци ли ги изядоха. Най-удобно е да се вдиига шум по медиите и да се карат с джиповете по балкана нищо не схващащи и нищо неразбиращи засукани репортерки, които истерично да представят една несъществуваща конска сага. „Спомени за коне“. Уви – не по Радичков. А нещо съвсем, съвсем недъгаво станало за часове медийно събитие, „както най-обичаме“. На което и кравата Пенка от Копиловци би завидяла.

Юг News

Какви 5 лева

Прегледите при джипито в Кюстендил вече е 25 лева, ако нямаш направление. Вторичинят е 15 лева. Качването е с някакви си 5 лева. Стана тихомълком. Нищо не се каза официално, нямаше протести, комисии, ултиматуми, договори и пр. процедури, които докторите обичат и прилагат твърде успешно. Но горкият пациент ще дава 5 лева, цялото си увеличение на пенсията с дата 1 юли 2018 г. на докора си. То не бяха роптания и закани като защо за пенсионерите потребителската такса  е само 1 лев. Защо омбусманът така се подигра с лекарите, та въведе тая никаква такса за хората от третата възраст. Сега вече нещата са влезли в желаната справедливост. В тия 5 лева има всякакви компенсации. Не всякакви, ама – пак е компенсация. Ами тая демагогия и аляв популизъм да не се взема изобщо потребителска такса.Ами прави са докторите да не я вземат – трябва да пишат да пишат за пред здравната каса, а като прегледат двама-трима, докато не пишат – 3 по 25 лева. Готово! А с какво подобриха качеството на услугата, дали се развиват и усъвършенстват като професионалисти, в диагностиката, четат ли медицинска литература – Че, казват шопите. Или поне по една сестра да си вземат на кабинет и тя да създаав ред, да въведе час за пациентите, та да не се трупат като сардели в коридора и да дишат тежко от болка и от жегата – с часове.
Какво му остава на българина. Качиха му „гражданска отговорност“ след кипърската афера с „Олимпик“ в сектора. Преди това изгоря в КТБ и плаща 6 милиарда лева за номерата на мръсници от калибъра на Цветан Василев, който може и на плаж да си ходи преспокойно по белградските басейни, кой го закача. Докато ние тук… Да не ходим чак в Белград.  Колко души замъкна семейството Близнакови с пирамидата „Популярна каса“ – Дупница. И там няма нищо, няма възмездие. Лекарствата, горивото, зеленчукът. Всичко скъпо. Погребалнте услуги. И те.
Не остава нищо друго – освен да си купиш въже. А колко ли е тарифата за смъртен акт. Но
Добре, че е смъртта – последната човешка гара.
Добре, че всеки ден вратите на земята се отварят
и покрай безкрайната редица на добрите хора
улитат и злодеите на вечността в затвора…
/ Борис Христов /

Юг News

Обрушаване

Алпинисти обрушват ската при 27-ми км на път III-107 Рила-Рилски манастир, обявиха от АПИ. Премахват се нестабилните блокове от скалния откос на трите срутища, паралелно се отстраняват и дървета. Те се премахват от собственика на гората – Рилската света обител. Веднага след приключване на обрушването ще започне поставяне на укрепителна стоманена мрежа. За разчистване на пътното платно от падналите скални късове и дървета автомобилният трафик се спира за определени интервали, за да се осигури безопасното извършване на работите. Участъкът е сигнализиран с необходимите пътни знаци, а скоростта е ограничена до 40 км/ч. Движението на МПС се контролира от сигналисти и сектор „Пътна полиция“. Укрепителните дейности няма да се извършват в петък и в почивните дни – събота и неделя, когато Рилският манастир се посещава от повече туристи, поклонници и трафикът е по-интензивен. За да не се затруднява движението на 28 август, вторник – Голяма Богородица по стар стил, също няма да се предприемат ремонтни работи.
Първоначалното укрепване се очаква да приключи за срок от два месеца. Екип от геодезисти работи върху набелязването на мерки за дълготрайното решаване на въпроса в този участък. За укрепването на ската Агенция „Пътна инфраструктура“ подготвя документация за стартиране на обществена поръчка за изработване на технически проект и извършване на укрепителни и обезопасителни работи в участъка.
И децата по Рилското корито знаят откъде дойде всичко – при ремонтите на пътя Рила-Рилски манастир преди две-три години е изземвано от тия скатове. Или просто са отслабени – в основата. А и не са изградени подпорни съоръжения. Пътните фирми бързат и претупват, спестяват, икономисват. И ето ти сега – алпинисти, обрушавания, мрежи и пр. Ама не е ли всичко по българския път последните десетилетия, че и столетия едни срутвания, обрушавания. И все се работи на парче – където падне, се тича да се спира и укрепва. То падне наблизо. И все така. Все сме си обрушени.

Юг News