Йогата легенда Весо Лучански

Йогата легенда Веселин Лучански, създател на федерацията по това учение-религия-спорт, отново е на родна земя. Веднага насрочи сбирка с най-близките си приятели в кюстендилско бистро в неделя. „Не е мръднал, в страхотна форма е“, възхитиха му се не само за „Добре дошъл“ от компанията. Вече е на 75 г., а по визия, контактуване, по дух не е повече от 25. „Бях в Шоуто на Слави. Пита ме от колко години се занимавам с йога. Отговорих му – има 60. Учуди се. При нас, йогите, 60 години е младежка възраст“,отбеляза с широка широка усмивка Весо. За два часа сменя два-три марки от твърдия алкохол – изобщо не му личи да се е черпел. „Ако дойдат от КАТ и ми поднесат апарата да духам – ще покаже „нула“, сериозно отбелязва Лучански. Постигал го с регулирано дишане, което само йога от неговата класа може да постигне.

И не млъква да говори за историите си – по целия свят. „Емигрирал“ през 1994 год. в Гърция и Кипър. На 14 април 2000-та стъпил в далечна Канада. „Като тръгвах, в Кюстендилско черешите едва завръзваха, всичко беше окъпано в зеленина. В Канада ме посрещна студ, голи клони, строги и навъсени физиономии. Не пропускам година, в която да не си дойда. Може за хляб да нямам пари, но за пътуване до България и до Кюстендил ще намеря колкото и да трябват за самолета и такси от София след кацането“, отсича той. Не крие и колко често сменял любовите – имал роман с еврейка, с англичанка, с рускиня /20-годишна/, последната му спътница в емигрантството е китайка. Изгората му прогнозира твърдо изравняване на юана с долара до 1 януари 2017 год. И т.н.

Йогата Лучански е категоричен, че пръв в България създал черната каса – като явление. Било през 1973 год. Тогава бил шеф на дружеството за физкултура и спорт „Велбъжд“. Привикали го тукашните големци и ме разпоредили да вкара града /отбора/ в майсторската група. Така да издигне престижа на Кюстендил пред съседните Перник и Дупница, че да предизвика завистта на целия Югозапад.
Предисторията започва от доста високо ниво. Тогавашният секретар на ГК на БКП в Кюстендил Васил Лисички /вече покойник/ извикал Лучански и му поставил поръчение – като шеф на физкултурното дружество да направи всичко възможно, но от следващия сезон „Велбъжд“ /Кюстендил/ да е при майсторите. Като, за да се застрахова, му отбелязал: „И всичко да е законно, ей!“. Къде ти!  „Казах му на другаря Лисички, че аз съм специалист по лечебна физкултура /такава специалност е завършил в тогавашния ВИФ/, по масажи, признат съм в йогизма. Във футбола въобще ме няма. Ама той остана непреклонен. „Искам „А“ група – нищо повече, нищо по-малко!“. Лучански споделил в ЦС на БСФС, оглавявано тогава от Трендафил Мартински. Негов заместник обяснил на Лучански „човешки“ – за предстоящия сезон 1972-1973 год. в майсторската група ще влезе Перник, защото в миньорския град предстои да бъдат обявени няколко нови орденоносци, та радостта в града на Кракра да е пълна – и техният „Миньор“ става член на „А“ РФГ. „Това адски ни амбицира. Защо да е Перник, а не ние. И взех да търся начин как да влезем ние, „Миньор“ /Перник/ да чака“, връща се десетилетия назад Лучански. И го измислил. За да стимулира играчите, трябват пари. Хванал художника Давид Атанасов, местен талант, и го вкарал и него в „играта“. Давид рисувал разни неща, правел рекламни пана, нагледна агитация. От СБХ оценявали творенията му на баснословни суми – по 2-3 хиляди лева, тогава нямало таван колко да струва една картина, плод на социалистическия реализъм. Значи от надутите оценки ще има и за футбола. Шефовете на предприятията в града купували „нарисуваното“ от Атанасов. На автора Лучански давал утешителните 50-100 лева да се почерпи, като художникът подписвал старателно ведомостта за пред счетоводството. „Семейството на Давид няма една негова картина – всичко е раздавал – за футбола“, коментират по Кюстендил. Останалите пари влизали в „черната каса“.
Футболистите веднага усетили, че ако се раздават на терена, ще взимат хубави премии. В столичните отбори плащали по 50 лева на мач или на точка, във „Велбъжд“ – по 80-100 лева. Привлекли за старши треньор на тима прославения по това време национал Иван Колев-Ване. Наскоро приключил със състезателната си дейност – последно облякъл фланелката на „Сливен“. „За времето си Колев беше нещо като Христо Стоичков. Светило, истинска легенда. Докарахме го в Кюстендил, давахме му хубава заплата. Осигурихме му апартамент в 15-етажните блокове до река Банщица. Човекът си докара „ситроен“-а с четирите седмици на регистрационните номера. Паркираше го на самия пл. Велбъжд. Народът се събираше да гледа френския луксавтомобил, на децата очите им ще изскочат от възхищение и почуда“, разказва Лучански.

Добрите премии се изразили и в дръпване в таблицата за класирането – „Велбъжд“ логично оглавил южната „Б“ група, запътвайки се за при майсторите. Жънел победа след победа. „Помня, че в града дойде „Динамо“ /Москва/. На съветските другари им предстоеше мач с „Партизан“ в Белград, в европейските турнири. Та, им включиха в подготовката една контрола с „Велбъжд“ в Кюстендил. Нашите момчета бяха фурии – нали им давахме премии, бяха неудържими. На полувремето ги превъзхождахме напълно, поведохме и в резултата. На почивката в съблекалнята слезе кметът Тодор Гогов и ни нахока. „Как може – съветските другари какво ще си помислят. Трябва резултатът да се обърне. И така и стана – завършихме 1:3“, спомня си в подробности Лучански. Нещата вървели към триумф и влизане в лелеяната майсторска група. Феновете и цялата общественост на града са в еуфория. Цялото общество е включено. Кметът Тодор Гогов уредил основните футболисти да служат като войници в града си, за това помогнал и тогавашният зам.-министър на отбраната ген. полковник Мирчо Асенов, родом от кюстендилското с. Горно Уйно. „Велбъжд“ мачка наред! Неизвестните досега футболисти, доста от които са живи и сега, стават звезди – от това поколение е и Стефан Михайлов, екзекуторът на „Аякс“, но вече като играч на ЦСКА през ноември 1973 год. Футболният възход, подкрепен от пачките в черната каса, на Кюстендил учудва цяла България.
Намира се обаче предател – съвсем по български. Един от активистите в ОК на БКП, чието име и Весо Лучански и тогавашни партийни работници добре знаят, но ще го спестим заради наследниците му /той вече е покойник/. Той донесъл за футболните успехи и за начина, по който са постигнати, до самия Тодор Живков. „Тоя неприятен мъж беше член на централната ревизионна комисия на партията и се познаваше там горе и с Тато, с членовете на Политбюро.Беше даже и писател, драматург някакъв. Използва момента, през който първият секретар на ОК на БКП в Кюстендил Станко Димитров беше на почивка на Балатон /Унгария/, и заминал за София. Наковал ни добре пред Първия. „Другарю Живков – в Кюстендил се правят безобразия, вършат се грозни и уродливи явления, несъвместими със социалистическия морал и обществения живот“. От тоя сорт ги наговорил и изпял всичко. После научихме, че този е искал да става първи секретар на партията в Кюстендил. Не му се отвори парашутът, прецакаха го и него. Ама направи белята, предаде ни. Щяхме да влезем в „А“ група, пък каквото сабя покажеше“ после“, възмущава се от долни предатели, каквито ги имало по Кюстендил, и с късна дата Лучански.
От ЦК веднага нареждат проверка – от ЦС на БСФС, от Държавен и партиен контрол, от окръжния съвет в Кюстендил, от стопанска полиция при регионалната /окръжната/ дирекция на МВР. Търсят доказателства и уличаващи неща сред вдъхновителите и изпълнителите на поръчението градът да влезе при майсторите във футболната ни група на всяка цена. Ровели за далавери, за кражби, за присвоявания. Правили обиски по домовете на някои от „изпълнителите“. Най-напред в жилището на Лучански претършували. „Нищо не намериха. Само така нар. черна каса. А тя представляваше една чанта, в която държехме постъпващите суми от картините на Давид и отделеното от предприятията. Никой не се е облагодетелствал и със стотинка. За всяко нещо си имаше разписка, кое за кое е било, всичко се знаеше. Заключението „беше нередовна каса, редовно отчетена – обаче“, обобщи с финансова вещина Лучански. В чантата /в касата/ се оказали малко над 480 лева в повече. Брал доста ядове, карали го в милицията да обяснява, да пише „самопризнания“. Накрая се сетил, че това са дарени от феновете на отбора дребни пари. И за тях имал документи до стотинка. Къде е престъплението.
Наказанието за Лучански е неизбежно и доста строго. Изключване от партията, 3 месеца – без работа.
Дали е осъзнал какви са ги вършели преди 40 години. „Бях млад, работеше ми се. Не съжалявам – целият живот е една авантюра /смее се – бел.авт./. Това ме закали, подготви ме да не се плаша от никакви трудности. Пък и ме направи дисидент за онова време – нали ме подгониха, изключиха ме от БКП, останах без работа“, усмихва се от дистанцията на времето йогата ветеран Лучански. А и цитира тогавашният първи секретар в Кюстендил Станко Димитров. Който, като се върнал от почивна на Балатон, отрязал пред окръжния комитет: „Другари, вкарахме си голям автогол, другари“…

Весо Лучански е песионер, иначе се храни с лечебни масажи, каквито прави по всяка географска точка на света. Носи със себе си една дъсчица, на която пациентът ляга. „И умрели от гроба съм вдигал“, предразполагащо към моабети за събеседниците си твърди легендата йога.

Юг News

В Кюстендил не срещат униформа, не са виждали армейски пагон „на живо“ от двадесетина години. А някога на пл. Велбъжд на военната клетва строяваха по 10-12 блока – роти от тогавашното сапьорно поделение и от Гранични войски. Площадът тръпнеше под тържествения марш на натренираните войници. Сега не можеш да срещнеш жив военен в града – „да му отдадеш чест“. Така е и в съседна Дупница. И там 4- те бивши поделения, където офицер е бил бившият военен министър Николай Цонев, и не само той от „високопоставените“ са закрити. Поделеинето в близкото с. Самораново е вече затворническо общежитие. Всичко на всичко 5-6 униформени, сред които и жена, пътуват с един допотопен рейс от 80-те години на миналия век „Чавдар“ за секретния наблюдателен пункт в Локвата /над м.Черна нива/, където дават дежурство. Рейсът им едва качва стръмното до Черна нива. Няма по-апокалиптична гледка в областния Кюстендил от бившите казарми – всичко е изтърбушено и в бурени. Така е и в Дупница, където /добре, че стана така/ поне казармите на Вълча поляна бяха разрушения и изградиха петнадесетина блокчета за социално слаби. Напълно поломени са казармите, бивша ракетна бригада, и в Самоков.
Пълна демилитаризация! И това е добре. Читалище в Кюстендилско искало да отбележи Деня на победата 9 май, като на сцената, където вървяла тържествената програма, искали да сложат войнишки каски със засадени в тях цветя, вместо саксии. Никъде не открили каски. Не се сетили да минат през някой от битаците – циганите сигурно са щели да им извадят някоя каска, задигната от бившо поделение. Малчуганите могат да видят автомат само от пластмаса – пак на битака, и по селските събори. Средношколци от Дупница с нескрит интерес наблюдаваха „изложба“ с войсково оръжие в тамошното ДНА, показано им като устройство и принцип на действие от военни от благовградското поделение в навечерието на Гергьовден. Някога средношколците минаваха редовни часове по начално военно обучение и изкарваха двуседмичен лагер по военно обучение. И имаха упражнения по истинска бойна стрелба.
Слава Богу, че тези времена са минали. Но ако, поне на Гергьовден, изкарваме армейските символи и знамена, правим паради, демонстрации и пр., защо оставихме всичко армейско – казармите, полигоните и укритията др., да се разрушат до такава грозота, от която извръщаме очи. Какъв ти парад – във всеки град можеш да видиш бивши казарми в руини, каквито не оставят след себе си и бойците от ИДИЛ!

Та що за Гергьовден имаше в демилитаризирания Кюстендил. Някакъв ветеран в почти на патриршеска възраст, се изпъчи с „униформа“ и развя някакво знаме, връчено му от структурата на офицерите и сержантите от резерва при Арката. Почти никой не го забеляза. Тинейджъри и момичета под тинейджърската възраст по пейките на амфитеатъра старателно цъкаха на смартфоните си. Едва ли са гледали военния парад, който вървеше по това време в София и толкова превъзнасяха „събитието“ вкупом всички медии.

Юг News