Сметосъбиране в чували въведе за летния сезон, когато битовите отпадъци се увеличават, с.Соволяно, каза кметът Пламен Илиев. В селото се отказали от контейнерите, където сметта се трупа и изхвърля безразборно..Минали само на кофия и на чували. Соволяно е с около 1000 жители, а лятото пристигат и от градовете, за да карат отпуска си или за по-задълго. Сметта по домакинствата се увеличава, а една кофа на семейство не е не е достатъчна. Затова кметът наредил домакинствата да си закупят и чували. Два пъти в месеца камиони на ОП „Чистота“ минават да ги събират. Ефектът е повече от добър. Соволяно е чисто. В чували в чували. Нека. Само да не е безразборно хвърляне до контейнерите / не вътре в тях/ или – още по-лошо, по деретата и в селската река каквато е масовата практика.
С боклука е все по-трудно и скъпо. Старите официално закрити, но иначе – не, сметища пушат ли пушат, прокуратурата разпореди проверки, току-виж глобили някой от кметовете. Да се кара на модерните депа е скъпо – малки общини като Рила, Кочериново, Бобошево изпищяха, харчат непосилно пари да транспортират до депото в Благоевград. Рила също се отказа от контейнерите – мина на кофи от 1,1 куб. м. По-лесно и по-евтино се събират. Сега се мина и на чувалите в Соволяно. Сиромах човек жив дявол, го е казал народът.

Весо
С мнозинство беше прието предложението за удостояване със званието „Почетен гражданин на град Кюстендил” на Веселин Костадинов Лучански по повод неговата 80 годишнина. Това е решение на Общинския съвет-Кюстендил с днешна дата,29 юли 2021 год. Йогата легенда Веселин Лучански, създател на федерацията по това учение-религия-спорт. Заради КОВИД епидемията не е бил на родна земя вече две години. А така да му се идва. От Канада. Дано да успее да прескочи – сега около Паневритмията на Седемте рилски езера, изобщо – лято е. И да седне с приятели на някое бистро на Алеята. Дано да не е загубил форма. За два часа сменя две-три марки от твърдия алкохол – изобщо не му личи да се е черпил. „Ако дойдат от КАТ и ми поднесат апарата да духам – ще покаже „нула“, сериозно отбелязва Лучански. Постигал го с регулирано дишане, което само йога от неговата класа може да постигне.
Сигурно пак си е тоя. Не млъква да говори за историите си – има ги по целия свят. „Емигрирал“ през 1994 год. в Гърция и Кипър. На 14 април 2000-та стъпил в далечна Канада. „Като тръгвах, в Кюстендилско черешите едва завръзваха, всичко беше окъпано в цвьят и зеленина. В Канада ме посрещна студ, голи клони, строги и навъсени физиономии. Не пропускам година, в която да не си дойда. Може за хляб да нямам пари, но за пътуване до България и до Кюстендил ще намеря колкото и да трябват за самолета и такси от София след кацането“, отсичаше той. Не крие и колко често сменял любовите – имал роман с еврейка, с англичанка, с рускиня /20-годишна/, последната му спътница в емигрантството беше китайка. Изгората му прогнозирала твърдо изравняване на юана.
Освен другите са заслуги йогата Лучански е категоричен, че пръв в България създал черната каса – като явление. Било през 1973 год. Тогава бил шеф на дружеството за физкултура и спорт „Велбъжд“. Привикали го тукашните големци и му разпоредили да вкара града /отбора/ в майсторската група. Така да издигне престижа на Кюстендил пред съседните Перник и Дупница, че да предизвика завистта на целия Югозапад. Предисторията започва от доста високо ниво. Тогавашният секретар на ГК на БКП в Кюстендил Васил Лисички /отдавна покойник/ извикал Лучански и му поставил поръчение – като шеф на физкултурното дружество да направи всичко възможно, но от следващия сезон „Велбъжд“ /Кюстендил/ да е при майсторите. Като, за да се застрахова, му отбелязал: „И всичко да е законно, ей!“. Къде ти! „Казах му на другаря Лисички, че аз съм специалист по лечебна физкултура /такава специалност е завършил в тогавашния ВИФ/, по масажи, признат съм в йогизма. Във футбола въобще ме няма. Ама той остана непреклонен. „Искам „А“ група – нищо повече, нищо по-малко!“. Лучански споделил в ЦС на БСФС, оглавявано тогава от Трендафил Мартински. Негов заместник обяснил на Лучански „човешки“ – за предстоящия сезон 1972-1973 год. в майсторската група ще влезе Перник, защото в миньорския град предстои да бъдат обявени няколко нови орденоносци, та радостта в града на Кракра да е пълна – и техният „Миньор“ става член на „А“ РФГ. „Това адски ни амбицира. Защо да е Перник, а не ние. И взех да търся начин как да влезем ние, „Миньор“ /Перник/ да чака“, връща се десетилетия назад Лучански. И го измислил. За да стимулира играчите, трябват пари. Хванал художника Давид Атанасов, местен талант, и го вкарал и него в „интригата“. Давид рисувал разни неща, правел рекламни пана, нагледна агитация. От СБХ оценявали творенията му на баснословни суми – по 2-3 хиляди лева, тогава нямало таван колко да струва една картина, плод на социалистическия реализъм. Значи от надутите оценки ще има и за футбола. Шефовете на предприятията в града купували „нарисуваното“ от Атанасов. На автора Лучански давал утешителните 50-100 лева да се почерпи, като художникът подписвал старателно ведомостта за пред счетоводството. „Семейството на Давид няма една негова картина – всичко е раздавал – за футбола“, коментират по Кюстендил. Останалите пари влизали в „черната каса“.
Футболистите веднага усетили, че ако се раздават на терена, ще взимат хубави премии. В столичните отбори плащали по 50 лева на мач или на точка, във „Велбъжд“ – по 80-100 лева. Привлекли за старши треньор на тима прославения по това време национал Иван Колев-Ване. Наскоро приключил със състезателната си дейност – последно облякъл фланелката на „Сливен“. „За времето си Колев беше нещо като Христо Стоичков. Светило, истинска легенда. Докарахме го в Кюстендил, давахме му хубава заплата. Осигурихме му апартамент в 15-етажните блокове до река Банщица. Човекът си докара „ситроен“-а с четирите седмици на регистрационните номера. Паркираше го на самия пл. Велбъжд. Народът се събираше да гледа френския луксавтомобил, на децата очите им ще изскочат от възхищение и почуда“, разказва Лучански. Добрите премии се изразили и в дръпване в таблицата за класирането – „Велбъжд“ логично оглавил южната „Б“ група, запътвайки се за при майсторите. Жънел победа след победа. „Помня, че в града дойде „Динамо“ /Москва/. На съветските другари им предстоеше мач с „Партизан“ в Белград, в европейските турнири. Та, им включиха в подготовката една контрола с „Велбъжд“ в Кюстендил. Нашите момчета бяха фурии – нали им давахме премии, бяха неудържими. На полувремето ги превъзхождахме напълно, поведохме и в резултата. На почивката в съблекалнята слезе кметът Тодор Гогов и ни нахока. „Как може – съветските другари какво ще си помислят. Трябва резултатът да се обърне. И така и стана – завършихме 1:3“, спомня си в подробности Лучански. Нещата вървели към триумф и влизане в лелеяната майсторска група. Феновете и цялата общественост на града са в еуфория. Цялото общество е включено. Кметът Тодор Гогов уредил основните футболисти да служат като войници в града си, за това помогнал и тогавашният зам.-министър на отбраната ген. полковник Мирчо Асенов, родом от кюстендилското с. Горно Уйно. „Велбъжд“ мачка наред! Неизвестните досега футболисти, някои от които доскоро бяха и са живи, стават звезди – от това поколение е и Стефан Михайлов, екзекуторът на „Аякс“, но вече като играч на ЦСКА през ноември 1973 год. Футболният възход, подкрепен от пачките в черната каса, на Кюстендил учудва цяла България.
Намира се обаче предател – съвсем по български. Един от активистите в ОК на БКП, чието име и Весо Лучански и тогавашни партийни работници добре знаят, но ще го спестим заради наследниците му /той също е покойник/. Той донесъл за футболните успехи и за начина, по който са постигнати, до самия Тодор Живков. „Тоя неприятен мъж беше член на централната ревизионна комисия на партията и се познаваше там горе и с Тато, с членовете на Политбюро.Беше даже и писател, драматург някакъв. Използва момента, през който първият секретар на ОК на БКП в Кюстендил Станко Димитров беше на почивка на Балатон /Унгария/, и заминал за София. Наковал ни добре пред Първия. „Другарю Живков – в Кюстендил се правят безобразия, вършат се грозни и уродливи явления, несъвместими със социалистическия морал и обществения живот“. От тоя сорт ги наговорил и изпял всичко. После научихме, че този е искал да става първи секретар на партията в Кюстендил. Не му се отвори парашутът, прецакаха го и него. Ама направи белята, предаде ни. Щяхме да влезем в „А“ група, пък „каквото сабя покажеше“ после“, възмущава се от долни предатели, каквито ги имало по Кюстендил, и с късна дата Лучански.
От ЦК веднага нареждат проверка – от ЦС на БСФС, от Държавен и партиен контрол, от окръжния съвет в Кюстендил, от стопанска полиция при регионалната /окръжната/ дирекция на МВР. Търсят доказателства и уличаващи неща сред вдъхновителите и изпълнителите на поръчението градът да влезе при майсторите във футболната ни група на всяка цена. Ровели за далавери, за кражби, за присвоявания. Правили обиски по домовете на някои от „изпълнителите“. Най-напред в жилището на Лучански претършували. „Нищо не намериха. Само така нар. черна каса. А тя представляваше една чанта, в която държехме постъпващите суми от картините на Давид и отделеното от предприятията. Никой не се е облагодетелствал и със стотинка. За всяко нещо си имаше разписка, кое за кое е било, всичко се знаеше. Заключението „беше нередовна каса, редовно отчетена – обаче“, обобщи с финансова вещина Лучански. В чантата /в касата/ се оказали малко над 480 лева в повече. Брал доста ядове, карали го в милицията да обяснява, да пише „самопризнания“. Накрая се сетил, че това са дарени от феновете на отбора дребни пари. И за тях имал документи до стотинка. Къде е престъплението.
Наказанието за Лучански е неизбежно и доста строго. Изключване от партията, 3 месеца – без работа. „Бях млад, работеше ми се. Не съжалявам – целият живот е една авантюра /смее се – бел.авт./. Това ме закали, подготви ме да не се плаша от никакви трудности. Пък и ме направи дисидент за онова време – нали ме подгониха, изключиха ме от БКП, останах без работа“, усмихва се от дистанцията на времето йогата ветеран Лучански. А и цитира тогавашният първи секретар в Кюстендил Станко Димитров. Който, като се върнал от почивна на Балатон, отрязал пред окръжния комитет: „Другари, вкарахме си голям автогол, другари“… Весо Лучански е песионер, но тази му статут е само по папките. Българскаат пенсия му я превеждат по банкова сметка. Иначе изкарва с лечебни масажи, каквито прави по всяка географска точка на света. Носи със себе си една дъсчица, на която пациентът ляга. „И умрели от гроба съм вдигал“, предразполагащо към моабети за събеседниците си твърди легендата йога. Който от двадесетина годиин е по Канада. Последните дни с приятели прави преходи по планините на Северна Канада и гребат с кану по тамошните езера. Вреоятно още не е научил, че вече е почетен гражданин на любимия Кюстендил. Ще го научи – по Фейса. Идва му се в България. Ама правилата са жестоки. Дойде ли си – като се връща, отива на задължителна 10-денвна карантина. Която се изтърпява в хотел под охрана. И за нея карантинираният заплаща $ 2 хил. Както и да е.
Честито, Весо!

Каузата пердута

Частен инвеститор от София / знае се кой е/ е обявил готовност да реализира проект, свързан с експлоатацията на част от Здравния център за долекуване в Кюстендил, започнат преди 10 години и за чието изграждане общината взе облигационен заем от 6,5 мил. евро. Комплексът е в центъра на града, за неговото изграждане бяха похарчени около 7 мил. лева – три пъти по 2,5 мил. лева при различни правителства и властващи. Докладната записка по искането на столичната фирма ще бъде разгледана от съветниците на предстоящата сесия в четвъртък, 29 юли. Здравният център е мегапроект и мега кауза за Кюстендил, чието реализиране подложи общината на сериозни и непосилни финансови натоварвания. Той е завършен /заедно с парк хотел „Кюстендил“/, но не може все още да бъде пуснат в експлоатация. От страна на инвеститора е заявена готовност за стартиране на предварителна подготовка за очертаване на основните елементи на модела на здравния център – чрез формата на публично-частно партньорство, като твърдят, че в максимална степен ще бъдат защитени и развити интересите както на община Кюстендил, така и на частния партнъор. ОбС ще реши дали да даде съгласие за предварителни проучвания и подготовка на проекта, както и последващото представяне пред съветниците не по-късно от 30 ноември тази година.
Съветникът от левицата банкерът Атанас Гергинов си спомня, че такъв блъф за интерес и пускане на така нар Ниско тяло от Здравния център е имало и през юни м.г. И нищо не последвало .Нама и да последва. Това начинание на кмета и Общината, стартирало 2011 год., е кауза пердута отвсякъде. Няма да се намери кюстендилец – като се почне от кмета и се стигне и до бебетата, който да вярва, че тоя център ще отвори някога. И всички занят, че това беше едно безумно заглабяне на града с около 20 мил. лева, от което трудно ще се намери изход. То и досъдебни производства има образувани по случая, идеха мъки и пак нищо и нищо. Нищо. Каузата пердута.

8-те общини / без Сапарева баня, която не е член/ от региона отхвърлиха бизнес плана на оператора „Кюстендилска вода“ за периода 2021-2026 год., съобщи областният управител инж.Александър Пандурски след заседанието на областната ВиК асоциация. Планът е внесен за разглеждане в КЕВР, след което, ако го върнат, ще се вземат предвид и исканията на общините, добави той. В бизнесплана е заложена нова цена на водата за потребителите от 1 януари 2022 год от 2,74 лв. за кубик вода /без ДДС/ , при положение, че в някои общини цената сега е 1,37 лв. за кубик. До 2026г – нищо не се знае. Докато през 2020 год. загубите по износената на повечето места ВиК мрежа са 66% или малко над 9 мил. куб. метра, за 2026 год. се прогнозират загуби от 66,7 % , т.е. увеличение, което смущава и притеснява общинските ръководства по места. Община Кюстендил пък не приема заложените незначителни инвестиции в сектора – едва 1,24% от общите приходи на дружеството. „Трабва да се знае конкретно какво и как за всяка община, да се гарантира качествена усуга“, обобщи и теоритизира областният шеф Пандурски. С проблемите на ВиК сектора в региона кметове и абонати запознаха и депутата и бивш омбудсман Мая Маналова. „ВиК-Кюстендил е пред фалит. Веднаж фалира и беше спасено, сега – отново“, произнесе се Манолова.
Нищо неочаквано. Все по с водата. В регион с 8-10 планини /какво да кажат в Добруджа/ да стигнеш до фалити с водата. И да се ежат една срещу друга общините коя да напуска, коя да остава, коя – изобщо. Има села с по два язовира /Жиленци например/, един като рекорд по капацитет язовир -„Дяково“, един започнат през 1971 год. – „Кюстендил“. И сме на това дередже – едно Соволяно втори месец е на режим. И да ти обещават след 5 години течовете по ВиК мрежата да стават повече .И да наричат това бизнес план. Майко мила!

Кланячка

Депутатката и лидер на „Изправи се, БГ“ Мая Манолова днес се срещна с кюстендилци. Даде и пресконференция /заедно с ухаещата на свежест новоизбрана депутатка д-р Галина Таваличка/. Мая си извъртя нейните си. Предложението на служебния социален министър Гълъб Донев и това на „Изправи се! Ние идваме!“ са в известна конкуренция. Добре е да се случат и двата варианта и да се постигне най-справедливият – това каза Манолова. Предложението на министър Гълъб Донев би засилило още повече диспропорцията между пенсиите, докато „Изправи се!Ние идваме“ са за преизчисляването да стане на база осигурителен доход за 2018 год. Хората харесват повече втория вариант, отбеляза тя. Обяви, че внася промени в Закона за ВиК и водите. Стана ясно, че ВиК-Кюстендил,т.е. „Кюстендилска вода“ пак е пред фалит…
Това от нея. От кюстендилци – кланячка. Пак се заувъртаха хора да искат едно друго. Светът ще свърши, кланячката няма да свърши. Така при соца стотици роболепничеха и се кланяха на Миланка Грозданова, десетилетен секретар на ОК на БКП в Кюстендил. При демокрацията – на силните на деня, депутати, министри, родом в Кюстендил или свързани. На Ваня Цветкова се докарваха, на Мая Манолова – особено като беше зам.-председател на НС .Що директори дължат на нея просперитета и оставането си, що хора уреди тук-там на хубава позиция. Сега пак е силна – нищо, че парламентарната и група е само 13 депутата. И на днешната пресконференция току се изпречкват на входа на офиса на „Изправи се!“ на централния бул. „Цар Освободител“. И занапред ще е така – светът ще свърши, кланячката при кюстендилци – не.

Районна прокуратура- Кюстендил образува досъдебно производство за пожара на сметището край Дупница за управление на отпадъци не по установения ред, като с това е създадена опасност за живота и здравето на другите, на населението – досъдебното производство е за престъпление по чл.353б от НК. Пожарът на сметището възникна в петък. Пламъците са угасени, но задимяването в тази част на града и околните населени места продължава трети ден, с което са налице предпоставки за опасност за здравето и живота на населението в условията на неотложност, се казва в официалното съобщение на Районна прокуратура Кюстендил. По случая е образувано досъдебно производство. Уведомен е дежурен прокурор от Районна прокуратура – Кюстендил, Териториално отделение Дупница, под чието ръководство са извършени неотложни действия по разследването – оглед на местопроизшествие от разследващ полицай при Районно управление -Дупница, разпити на свидетели, иззети са веществени доказателства. Представители на РИОСВ на място са поставили подвижна измервателна станция, която да установи евентуално степента на замърсяване на въздуха. Предстоят разпити на свидетели, назначаване на експертизи и други процесуално-следствени действия. Работата по случая продължава под ръководството и надзора на Районна прокуратура – Кюстендил. Няма превишаване на средночасовите норми на показателите за качеството на атмосферния въздух в местността Злево, Община Дупница, след като там се самозапали депо за неопасни отпадъци, обявиха от екоминистерството. Бившият депутат, сега общински съветник в Дупница, д-р Лорета Николова пък отправя питане до Изпълнителната агенция за околна среда за конкретна информация от замерванията на мобилната станция на агенцията в района на сметището, такава информация липсва, коментира д-р Николова. Тя е тази, която поиска общината да закупи своя измервателна станция, която постоянно да мери чистотата на въздуха в града. Разбира се – не става, справка – управляващите.
Ще дими, не само в Дупница ще дими, в Кюстендил – също. Тия сметища и още немалко нелегални из цяло Българско са напълно безконтролни. Там и ядрена бомба да закараш – готово. Няма охрана, камери, няма кой да те спре. Затова да ги скъсат от глоби и съдебни дела разните кметове, еколози, от дежурните звена, разните патрули и пр. Да ги скъсат. И понеже няма да ги скъсат – ще си дими.

Община Дупница е сред водещите в страната ни по най-много автомобили на глава от населението, хвалят се от местнаат управа. Към днешна дата общият брой регистрирани МПС-та в Дупнишко е 28 497, при население от 49 264 жители. Леките автомобили са 24 305, а тежкотоварните са 4 192. И още математика. По последна справка от изборите за парламент на 11 юли т.г., броят на пълнолетните е 40 705 жители, което означава, че на 1,43 жители навършили 18 години се пада едно МПС. Или – само за 2 години броят на МПС-тата в общината е скочил с почти 1000 – през 2019 година броят им е бил 23 409 леки коли, докато тежкотоварните са били 4 162. В бройката не попадат автомобилите от 80-та автокъщи. И нататък. Със сигурност, община Дупница е рекордьор по брой автомобили на глава от пълнолетните в провинцията и отстъпва само на София. Регистрираните автомобили в София към месец март тази година са 835 000, а общият брой за страната е 3,75 млн. МПС-та, при 6,7 млн. пълнолетни, което прави по 1 МПС на средно 1,79 жители за страната.
И с друго е известна Дупница -тук са най-ниските ставки /данъци и такси/, свързаин с продажбата, прехвърлянето, притежаването и пр. на МПС. Това си е политика на Общината, която дава резултати.Старо правило е – ниски данъци, за да ги плащат повеме хора. Или – „става като у София“ /стар лаф в Дупнишко/, поне с колите .Само да не стане като у София и със замърсения въздух, никаквите варианти да паркираш, кражбите на и от коли и т.н. А иначе – Дупница се храни „с втората употреба“. И лошо нема.

Пак ли

Отново фестивални емоции завладяха най-централата градска част на Кюстендил. Върви международният фестивал „Сребърна пафта“ – по площадките при читалище Братство-Галерията. С участие на групички чак от Мексико, Уругвай, Украйна, разбира се – Сърбия, и др. Още неотшумял фестът „Паутали-2021“ и сега Пафта. Наесен ще има „Пей сърце“, преди това може в Шишковци отново да завъртят „Шарена черга“. И т.н. Откъде тоя мерак за пеене, танцуване, веселие, събирания под знака на фолклора и народната носия. В тия тъпи и лоши времена. Няма материален стимул, една грамота получават всичко на всичко участващите. Ей, така. Неизчерпаемо желание у българина. Десетки и от страничните по тротоара се хващат с тацьорите и играорците в носия. Няма никакви притеснения от КОВИД зарази, делта варианти и пр. Играе се с радост. Дано да е знак за вътрешна сила, характер и дух. Дали ще се нарича Пафта, Черга, Вълна и др. – няма значение. Да върви. И дано да е на хубаво. Нищо, че докторите взеха да бият нова тревога за нова КОВИД вълна. Пак ли. Да се хващаме на хорото.

Бог да ги прости!

Паметна плоча с имената на починалите при КОВИД епидемията медици и хора от екипите на първа линия срущу заболяването беше поставена до входа на районната болница в Кюстендил, а в двора до параклиса „Св.Георги“ медиците от здравното заведение и кметът на Общината Петър Паунов засадиха бреза в тяхна памет Идеята и предложението за плочата е на кюстендилката Катя Иванова, координатор и активист на здравни, червенокръстки и благотворителни организации в Италия. Средствата са събрани от дарители и всичко е напълно доброволно, отбеляза тя. Катя сама почистила параклиса в двора на болницата, за да изглежда всичко по-така за случая. Но за плочата. Изписани са имената на д-р Даниела Панайотова, която почина при повторно заболяване от КОВИД, а след това починаха и лекарят Георги Колешански, който придружи линейката за закарването и до Пирогов, почина и шофьорът на линейката, както и имената на психиатъра д-р Кирил Димитров, на хората от екипа Румен Сираков, Николай Фудулки, Иво|Величков и Иван Александров, някои от тях са от екипите на Спешния център в Кюстендил.
Българката полуемигрант Катя Иванова, видяла безброй кошмари и ужаси покрай КОВИД пандемията не само на Апенините, изглеждаше доста притеснена как ще се получи с плочата за починалите медици в родния и Кюстендил. Има защо да е притеснена. Не се появиха техни пациенти, оживели при пиковите стойности заболеваемост в кюстендилската болница, споминаха се сигурно към 400 /дано да не са толкова/. Самото събитие на беше разгласено, и медиците от здравното заведение не му обърнаха много внимание. Излязоха 5-6-ма, почти служебно .Затова най-адекватна беше реакцията на градоначалника П.Паунов .Прекръсти се – „Бог да ги прости!“

Снимането с дрон в района на Рилския манастир е забранено отскоро – за това предупреждава и специален знак-табела, поставен до пътя преди влизането на паркинга при Дупнишката порта на Светата обител, казаха туристи. Според коментари това е станало по нареждане на игумена Адрианополския епископ Евлогий. Който роптаел срещу един такъв ракурс да се заснеме най-българскоот място, какот го наримат публицистите. Многобройни са клиповете и материалите по мрежите, съдържащи кадри, заснети от птичи поглед, т.е. – от дрон. Очевидно това снимане става невъзможно. Шефът на Полицейското управление в Рила ст. инспектор Иван Кавлачки каза че те, в полоцията, не знаят нищо по темата. Така го е решил дядото. Снимането и в централния манастирски храм, по параклиси и на молитвени места със смарфони, мобилни иил фотоапарати в Рилската обител е забранено. За спазването на тази забрана следят гардовете на частна фирма, наета от манастира да охранява вътре и за спазването на реда в двора на Светата обител.
Хайде в храма, в музея, да има забрана. Мощите на св.Иван Рилски, на гроба му, безценните хрисовули, грамоти, печати, Рафаелов кръст и пр. Ама защо и от дрон да не става. Мярка за сигурност ли от страна на монасите. Един клип, заснет от високо, прави страхотан реклама на Манастира. И другото – кой ще хваен дронаджиите, тая частна фирма, наета от дядото да следи за правилата и реда в манастира ли. Дрон можеш да „пуснеш“ например от папските площадки /двете на които кацна вертолетът с папа Йоан Павел II на 25 май 2002 год./ . Кой ще те хване. Ама и дядото – „умре за забранява“!“ Имаме няколко случая вече на увреждания или изпускане от контрол на дроновете от страна на техните собственици, което застрашава посетителите в Светата обител. Безразборно се извършва всичко, никои не ги контролира, нито те по между си, от различни места се пускат- освен това знаете. че Рилският манастир е обект от национално и световно значение и при изпускане на по голям дрон може да падне върху сгради, храмове, а ние сме длъжни да ги запазим и съхраним“, обясни игуменът на Рилския манастир Адрианополски епископ Евлогий. Да, бе!