Манастир да куупи…

 

  
Архиерейският наместник на Кюстендил отец Генади Генадиев оглави службата в недовъзстановения манастир „Св. Йоаким Осоговски“ край с. Кутугерци за празника на светеца – 16 август. Храмът беше реставриран преди около 10 години с дарения и спомоществования. Има замисъл да се възстанови и административната част, но това не става по финансови причини, няма пари, отбеляза отец Генади. На един етап тук трябвало да служи отец Яков, със светското име Росен Дончев, родом от този край, съвипускник в Духовната академия на настоящия Пловдивски митрополит Николай. Години наред Росен се грижел самоотвержено за кутугерската обител. Впоследствие обаче я напуснал, поканен от Пловдивския митрополит Николай да ръководи богат манастир в Пазарджишко. Така там той приел монашество с името Яков. Мястото е труднодостъпно, в Кутугерци са останали под 10 постоянни жители. Луд е монахът Яков да се забие в тая пустош при Кутегерци. Къде къде е по-перспективно в някоя обител в Пазарджишко, под закрилата, наставленията и протекциите на дядо Николай.
Но да се върнем в Кутугерци. Според архивите и описания на краеведи като Йордан Захариев кутугерският манастир е съществувал до 1913 год. Със сигурност – до 1905 год, за което има неопровержими доказателства. „Имало е и пряк път по планината между този манастир и манастира „Св. Йоаким Осоговски“ край Крива паланка в Македония. И между двата манастира се е стигало бързо“, разказва сегашният архиерейски наместник на Кюстендил Генадий Генадиев. Недалеч от селото и днес могат да се видят стари основи на жилищна сграда, останали от този единствен манастир в пределите на България, посветен на осоговския пустиножител св. Йоаким Осоговски, казват информирани местни хора. Някога манастирският комплекс е служил като метох на Осоговския манастир, останал зад държавната ни граница в днешна Македония след трагичното за народа ни териториално прекрояване в миналото, пишат изследователи на Каменичко.
„Бях обещал пред Свети Йоаким и на моя приятел отец Яков, който служеше в района, да възстановим храма. Той сега е игумен на Батумския манастир в област Пазарджик. Надявам се в скоро време да изградим отново и целия манастир“, каза пред репортери основният дарител на кутугерската обител Димитър Стоянов. Нека се надява и да потананика песента „Продават се мамо – белите манастири…. Манастир да купиш, мила, мамо“. Нали така беше. Манастирът в Кутугерци е съществувал до 1913 година, когато е бил разрушен. Йоаким Осоговски, наричан понякога и Яким Осоговски или Сарандапорски, e български светец, който заедно с Гаврил Лесновски и Прохор Пчински били верни последователи и ученици на първия просиял български светец Иван Рилски. Не е известно от къде е родом, от житието му се знае, че дошъл от запад в Осоговската планина, където потърсил монашеско убежище. Неизвестен по име болярин от село Градец, недалеч от Крива паланка, днес в Македония, му посочвa търсеното oт него място за монашеско уединение – една пещера край река Сарандапор, днешната Крива река. Тук свeти Йоаким прекарва живота си като отшелник, в пост и молитва, а местните българи го почитат като свят човек. След смъртта му през 1105 година неколцина ловци го погребват пред неговата пещера. След още петдесет години овдовелият свещеник Теодор от Овче поле се заселва на същото място, приемайки монашеското име Теофан. Той открива чудотворните мощи на светеца, които са положени в построената в негова памет църква. В средата на 12 век, култът към свети Йоаким става толкова популярен, че около храма е изграден едноименният манастир, който се превръща в едно от огнищата на българщината в района. Манастирът е посетен от цар Калоян в началото на 13 век. В Осоговския манастир през 1393 година самостоятелният феодален владетел на Северна Македония Константин Драгаш пренася от Търново мощите на свети Иларион Мъгленски. Българската църква чества паметта на свети Йоаким Осоговски на 16 август. Още от Х век в Каменишкия край са формирани и действали богомилските общини: Кутугерци, Драговищици, Недокръщеници. В източните склонове на Осоговската планина са били разположени още две богомилски селища – Еремия и Богослов. И днес една малка пътечка, наречена Богомилска, слиза от село Богослов към Кюстендил. Наблизо се намира и манастирът „Св. Йоаким Осоговски”. Името на село Кутугерци е свързано с богомилите–кутугери, живели тук до XV век. По спомени на старите хора тук е имало три манастира и манастирски път, който ги свързвал със „Св. Йоаким Осоговски” (днес той е в пределите на Македония).
Толкоз като историко-църковна справка. Въпросът е дали ще се намери , мила мамо, някой да купи тоя манастир. Братя Галеви позлатиха и помрамориха ресиловския манастир „Покров Богородичен“, който е на около 500-600 метра от имението им. Вървят догадки кой праща пари за руенския манастир „Св. Иван Рилски“ над родното на светеца с. Скрино. Говори се за известна бизнес фамилия по София, чиято втора майка е от Бобошево. Черквата „Св. Иван Рилски“ е на няма и 2 км. в с. Пиперков чифлик, щедро и щедро финансирана заради личната мома оттук Ирина Борисова при премиер Сергей Станишев всеки момент ще сдобие статута и благосоловията на св. Синод на манастир. В Кутугерци едва ли ще се случи нещо такова. Покойният озеленител на Кюстендил Григор /Гришата/ Владимиров даваше мило и драго за възстановяването на кутугерската обител. Така си и отиде, без да дочака манастир край така обезлюдялата паланка. Две неща смущават – толкова е затънтен Каменичкия край, кой да дава излишна пари, като няма кой да стъпи после и да благославя такъв дарител /в повечето случаи – с гузна съвест/. Второто – Богомилството. То си остава ерес. Във всички времена след появяването на учението. Затова – един архиерейски един път на година в Кутугерци, и това е много.

Юг News

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.