Цъ-единението

Областният управител Виктор Янев и представители на областната администрация, кметът Петър Паунов, съветници, от ръководствата на политически партии, граждани отбелязаха Деня на Съединението в Кюстендил. Пред паметника на Булаирци бяха поднесени венци и цветя, момиченце в национална носия издигна националния флаг. Толкоз за честванията. Според местни историци кюстендилци на са взели пряко участие в събитията преди 131 години. Но в града – като граничен район, активисти, населението е имало готовност да защити България и българската територия, ако това се наложи, кюстенидлци са били напълно съпричастни с каузата на съединистите. Дори след получаване вестта за Съединението в Кюстендил, който по това време е бил център на четири околии – Кюстендил, Радомир, Босилеград и Извор, се събират на митинг повече от 2 000 души. Гласувана е телеграма до министър-председателя с призив за защита на Съединението. „Кюстендилските граждани се присъединяват към изразената официална воля на нашите братя в Южна България и искат от негово височество българския княз и от неговото правителство да приемат управлението на Южна България, досегашна Източна Румелия. Тукашното население е готово по всякакъв начин да помогне на правителството ни и да подкрепи за достиженията на това свято и желано от целия български народ дело”. Аналогични телеграми са изпратени от Дупница, Радомир и село Извор.

 
Значи преди 131 години 2 хиляди излезли в подкрепа, днес до пл. Велбъжд бяха 50-60. В близкото кафене си споделяха, че имат да берат ябълки, чакат първите партиди грозде да докарат търговците, та да наложат вино. Десетки бяха по Гърция – какво ти Съединение. „Ще се съединя с жена си, ама не днеска, а довечера“, остроумничеше друг. Висок е процентът на такива, които не знаят нищо за това събитие. Голям процент от днешните българи бъркат хронологията и участниците. Дори и от микрофоните на честванията се чуват от оратори – „да сведем глави пред паметта на тези, които загинаха за тази кауза – Съединението“. Има само един загинал – майор Райчо Николов и слава богу, че не се стигнало до кръвопролития.

Eдинственият паметник на Съединението в Кюстендил е в двора на Регионалния граничен сектор – с. Лозно. Построен е през 1998 година в двора на казармите на бившите Гранични войски. Композицията е дело на четиримата творци – Иван Русев, Мите Чудомиров, Вальо Господинов и Свилен Блажев. За изграждането на монумента са използвани три от най-хубавите антични колони, открити при археологически разкопки в Кюстендил. Издигнатите колони символизират разпокъсаната на три части България – Мизия, Тракия и Македония. Върху колоните е поставен трънлив венец, символ на изпитанията, трудностите, несбъднатият идеал на българския народ за единение. Трите колони са издигнати върху пресечена пирамида, а в подножието й са изписани трите години – 681, 1885 и 1908 г. Пресилено е да се твърди, че този паметник е правен специално за 6 септември. По-скоро обобщенията и внушенията му са по-национални. Но както и да е – и това, че паметникът стои затворен 20 години и клеясва, е показателно колко ни пука за разните Съединения. Друга интерпретация също е неуместна и не издържа  – че Съединението ни призовава и ни води към единение. Кое ни обединява. Мизерията ли. Материалната и духовната. Ще ни обединят ли празници като днешния – Цъ, най-малкото  те. И изобщо.

Юг News