Меракът е последен

Първи фестивал на мераклиите стяга усилено село Слокощица, обявиха кметът Румен Калфин и организатори. Събитието е насрочено за 28 октомври от 11 часа в двора на бившето училище. Ще помага община Кюстендил, но основното тичане си е на кметството и на местното читалище „Просвета 1922“. Празникът е посветен на 95 години читалищно дело и 40 години танцов състав в Слокощица с ръководител Симеон Васев. Ще има конкурси за мераклии – за най-добра баница, зелник и пита, както и конкурс за най-добро домашно вино и ракия. В програмата ще вземат участие ТА „Багреница“, ФФ „Гайтанче“, ТС „Жива вода“, ТС „Родолюбие“, ФГ „Бисери“ и други. Предвижда се откриването да бъде направено с дефиле, предвождано от местната кукерска група.
Нищо, ама нищо ново. Тоя мерак е повсеместен. Всички се скъсват да правят празник на баницата, на виното и ракията, на плодородието, на чергата /в Шишковци/, на петела /в Жабокрът/, даже на пеперудата /в Полска Скакавица /. В Слокощица са се спрели на мерака. По речниците думата е многозначна. Мъжкият мерак е едно, по Хайтов, така е и озаглавен разказът му – „Мерак“. И по народните песни мераклисващите се са безброй – най-вече „по едно моме убаво“. Мерак на работата е друго. Особено по майсторлъка. „Направено с мерак“. Има и „Мераклийско вино“. Абе, „меракът умира последен“ е харесвана от жените „терминология“, когато не дават особени шансове на някой ухажьор заграждач.
Та в Слокощица да си изяснят кой мерак ги гони – освен баналния. Каквото и да става – да има сбирки, купони, събори, конкурси, надпивания и пр.

Юг News