Късо и добро
Методи Джонев посреща Игнажден и Коледа със седемнадесета книга – „Заекващ мрак“. Представи я на светулкова вечер във фоайето на галерията „Владимир Димитров – Майстора“. Без заекване може да се каже – „къса и добра поезия“. С много попадения. В максимална краткост на думите. Малко пишещи го могат. На Методи му се е удало и му се удава. Спор няма. Взето произволно:
Самичък на върха
трябва да се учиш
и да зъзнеш
Или
Понякога и раните
са преносим багаж
В някои от късоредията му и ма и сюжет, персонаж – дори. А всички са с дълбок, личен, ежедневен, философски, човешки, съвременен негов си подтекст. И това е поезия и никой не може да го оспори. И е странно, че в залата имаше и такива, които не четат. Камо ли поедия. А трябва. А отсъствето на поети и поетеси, словопробващи се от Кюстендил е обяснимо, но не е оправдано. Но – по кюстендилски. Я, па тоя – виж как пише, бе!
Методи е тъжен, проницателно замислен и тъжен,не толкова куражлив и оптимист. Разбираемо. Да пишеш така и да се самопревъзнасяш. Не. И все по крайъгълен ставал. Не му се вярва и на него самия. Всичко е толкова сложно,, трудно,, дори обречено.
И защо ли ме лъжеш,Господи,
че си загрижен за моята праведност.
Давай, Методи!
Последни коментари