Негово Високоподобие
Дядо Касиян, /доскоро/ игумен на манастира „Благовещение“ е издал нова книга. По богословие – разбира се. Самият той го казва, но някак свито, скромно. Предишните му книги изясняват до последната философска и богословска брънка повратите около смяната на календарите, църковните. Посвети книга и на „Кризата“. Осветлена нравствено. Защо всеки от нас, в мигове на свърхизпитание, отронва това :“О, боже!“, риторично пита монахът от Копиловци.
Впрочем самата нова книга е един подвиг негов. Пореден. Низвергнатият дядо Касиян. Неговите хора го плюха, ругаха, биха и прогониха от светата обител, която той съгради милиметър по милиметър. Приюти се в жаблянската обител „Св.Йоан Предтеча“. Като, че ли и от там са го прогонили. Сега е в светския живот, установил се в наследствена къща, сънаследство с брат си, в Кюстендил. Не е хвърлил монашеските одежди и няма да ги хвърли .Ще пише и ще поучава. Срещат го по улицата хора и ги благославя. Отнели са му и джиесема „братята“ от „Благовощение“. Но вярата, ерудицията, волята, смирението до исихазъм при него не могат да му вземат. Во името Господне, Ваше Високоподобие!