Зле сме и с празниците

С поклонение и поднасяне на венци и цветя пред Паметника на 12-и Рилски пехотен полк, наричани Булаирци, и в Кюстендил отбелязаха 136 години от Съдинението на Бълария. Духов оркестър изпълни химна на България, прозвучаха обичани от всички българи маршове. Областният управител инж.Александър Пандурски, представители на областната управа и на Общината, от политически партии и сдружения, свещеници от Архирейското наместничество в града, граждани дойдоха на поклонението – мнозина чакаха реда си при Амфитеатъра, за да положат цветя пред Паметника и да си честитят Празника. От микрофоните прозвучаха думи на възхвала и благодарност към активистите и тези, които извоюваха и защитиха Съединеинето. С рецитал по стихове на Яворов и поклонение пред паметната плоча на дупнишките опълченци в града беше отбелязана 136-годишнината от Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Предвиденият концерт на празника беше отменен заради противоепидемичните мерки, които влизат в сила от утре, обявиха от Общината. На поклонението пред паметната плоча на опълченците дойдоха общински съветници, хора от общинската администарция, читалищни дейци, общински служители, кметове на села, представители на обществени организации. В програмата се включиха Симона и Ивона Гюрини, които представиха стихотворението „6 септември“ от добруджанския поет Генчо Златев, а Георги и Петър Захаринови от НЧ „Пробуда“- с. Яхиново, представиха кратък рецитал с „Арменци“ по Пейо Яворов. Водещата Валерия Попева представи събитията от есента на 1885 година. За празника на Съединението в Дупница на пл.Свобода гостува пътуващото читалище „Бащино огнище“, което показа изложба с въстанически униформи, карти с обозначението на исторически места, на забележители сгради и личности. Нито в Кюстендил, нито в Дупница се всключиха кметовете П.Паунов и М.Чимев. Ама – то все тая.
На народа изобщо не му е ясно какво е станало преди136 години. Какви са тия Княжество България, хеле пък – Източна Румелия. Коя е тая Румелия. Камо ли да се вникне в самите сабития и хронологията им. Няма такова нещо. Българинът ва 6 септември прави лютеници и туршии. На 22 септември, когато е Независимостта, ще прави гроздобера. И изобщо не вдява кой какъв празник е. Важното е да му е почивен ден. Изобщо сме зле с итя празници. Аби, толкова много са и на масовия българин не му е изяснено кое как е ставало. Редно е да имаме един национален празник – само един. В никакъв случай това да не е 3 март. Защо да не е Въстанието на Асен и Петър и Освобожението от Византия. То комай само това сме направили напълно самостоятелно. Много са празниците, много са.