Да избираме наистина

Да избираме наистина
79-годишният Васил Костадинов от Кюстендил е възмутен, че нямаше как да може да гласува на балотажа в неделя, след като преди седмица счупил крак, сега е на домашно лечение и е обездвижен – както наредили докторите, а от Общината и РИК му казват, че не може да бъде посетен от подвижна урна, защото не е подал заявление до 8 ноември. Такъв бил срокът. Ако си беше счупил крака /да пази бог!/ на 7 ноември, щеше да се класира за пред подвижната урна. Ако и от болницаат подадежше заявление същия ден. Костадинов бил член на секционна комисия в близкото с.Скриняно за вота на 14 ноември. Навреме се обадил да сложат на неговото място от резервите. Сега двамата със съпругата му са у дома, трудно подвижни, но не са карантнирани и затова подвижната урна не стигна до тях.
Пълни тъпотии .За Швейцария се знае, че освен страната на банките, на шоколада и кравата Милка пр. е и страната на референдумите. При това всеки може да гласува в първата секция и урна, пред която се озове. Гласът му се зачита – нищо, че е „Сульо Пульо“. А при нас – не може и не може. Как му е сега на дядо Васил. Ами, ако партията му го привика, че не е сложил рамо на Румен Радев. Какво става? Време е за избираме истински. И най-после да има един умен Избирателен кодекс. Всеки да може, всеки.