Зле е с хумора

Зле е с хумора
1 април – Ден на хумора и шегата /и на лъжата, доуточнява нашенецът/. Габровци си имат център /дом/ на хумора и спазват някаква траадиция, ама и там не се смеят истински. Другаде положението е зле. В Кюстендил и тая вечер се пръкна нова поетеса – Анна Пенева, изглежда на средна възраст и над, а първа стихосбирка – Пътуване с облак. Така си е. Стихове и стихоплети много. Белетристи и прозаици – по-малко, но и те. Роман нямаме. А за хумор – трагедията. Някога – и най-ниското и безобинто, зевзешкото ниво, бъкаще от амтори . Наричащи се сатитири, мърфолози ли, ако щете. В Кюстендил десетина /поне/, още толкова в Дупница /тогава Станке Димитров/, по някой в Бобов дол, в Рила и пр. издааваха сборници, правеха вечери, конкурси, трапези, на които се и ръфаха и карааха, аама не вземаха нещата наа сериозно. В Рила действаше дружеството „Пакост“ с Румен Тренев и техния Краатунмесец. И т.н.
Кое уби хумора в по-ново време. Фейсбук и Интернет, където по всяко време можеш да си изкараш някой виц, афоризъм, скеч. Но това е готово, кефи те за малко, не те хваща. По-възрастните току възпроизвеждат стари истории, вицове и лафове. И току ги приписват на Радой Ралин, какъвто хуморист, сатирик от Езопов тип и класа вече няма да имаме. Тъжна работа. В Кюстендилско няма автор на една по-нова епиграма, сатирично стихче, камо ли поема.Или умна карикатура… Тъжна работа. Просто времето е такова – подло, несигурно, мизерно, пошло, нехумаанно. И как да е хуморът тогава. Няма. И на 1 април само тъпи битови лъжи, и между приятели – дори. Не става…