„Само Янко е треньор“…

„Само Янко е треньор“…
Само „Марек“, само „Марек“ – само „Марек“ е отбор/
Само Янко, само Янко – само Янко е треньор!
Това се пееше на стадион „Бончук“ / и при гостуването на тима по другите стадиони/ през 70-те години на миналия век. В славните времена на дупнишкия футбол, които този град дължи изцяло на Янко Динков.
На 28 април, месец и половина след като отпразнува своя 89-и рожден ден, Динков е починал. Вестта за кончината му предизвика почит сред цялата футболна общественост. Не само в Дупница. От “Марек“ с тъга отбелязаха, че Динков “пише със златни букви историята на клуба“. ПФК “Добруджа“ и ПФК “Пирин“ (Благоевград) изразиха своите дълбоки съболезнования, подчертавайки, че той не е бил просто треньор, а учител и човек, изградил футболна култура сред поколението, с което е работил и сред злителите на тази игра на местно ниво.
Роден на 16 март 1937 г. в Дупница. Динков оставя след себе си не просто статистика, а епоха, в която “Марек“ караше цяла България и Европа да гледа към стадион “Бончук“ с респект. Янко Динков е архитектът на най-впечатляващия период в историята на дупнишкия футбол. Той пое тима, когато се състезаваше в “Б“ група, и през 1977 г. изведе “Марек“ до елита. С него на кормилото отборът се превърна в истинска футболна сензация. Под негово ръководство “Марек“ спечели Купата на Съветската армия след незабравим финал срещу ЦСКА, завоюва бронзови медали в първенството и се превърна в кошмар за европейските грандове. Стадион “Бончук“ се превърна в непревземаема крепост. Дупничани надиграха и отстраниха унгарския “Ференцварош“ /1977г/ и “Абърдийн“, в чийто щаб тогава е и младият Алекс Фъргюсън. В историята остава паметната победа над “Байерн“ (Мюнхен) – отбор, в който блестяха звезди като Сеп Майер, Герд Мюлер и Карл-Хайнц Румениге. Легендарна остава емоцията на коментатора Тихомир Бенчев, който в ефир възкликна: “Драги слушатели, на стадион “Бончук“ става истинско чудо – Марек води на Байерн с 2:0!“.
В периода 1981–1983 г. той води олимпийския отбор на България, бил е начело и на националния тим. Пътят му преминава през редица значими български клубове – “Славия“, “Миньор“ (Перник), “Пирин“ (Благоевград) и “Добруджа“. Именно с добричлии Динков постигна едно от най-силните класирания в историята на клуба – 7-о място в “А“ група през сезон 1995/1996, белязано от победи над водещите ни отбори. Остави ярка следа и извън граница. Печелеше трофеи с гранда на Кипър “Омония“ (Никозия), където работеше с българските звезди Спас Джевизов и Бойко Димитров, а по-късно води и “Спорт Африка“ в Кот д’Ивоар.
“Бате Янко“ – пример за отдаденост, дисциплина и хуманизъм. Човекът, за когото спортът винаги е бил път към изграждане на характер и сила на духа. И скромен и свестен. С всеки говореше ей така, на улицата, ако го спреш.
Последно сбогом! И медали и слава и там, отвъд!!