Сръбското задимяване
За втори път това лято Кюстендилско беше задимено от пожар в Сърбия. В късния следобед в неделя медиите получиха кратко разяснение: „Задимяването над части от Кюстендилска област се дължи на пожар в района на град Сурдулица, Р. Сърбия. Огънят гори на около 40 километра от Българската граница, в посока югозапад, съобщи областният управител Атанас Гергинов „. Край на цитата. А населението се поразтревожи. И в Кюстендил, и по Бобовдолско, по Бобошевско. От Бобошево звънели тревожно и по Кюстендил /на приятели/ и по Невестинско откъде ли се взе тоя пушек /дим/. Никой не знаел нищо. По-отворените качиха по Фейса „термокарта“ – точките по Северна Македония и Сърбия, където гори. Който разбира, да чете и да се ориентира.
Първия път сърбите ни обдимиха на 18-и август. За Успението на Св.Иван Рилски. Тогава облстнят шеф задейства БГ леър системата – па макар и да се отнасяло само за Треклянско. Както и да е. Ама какви са тия пожари по Сърбия, бе. Не ги ли гасят, толкова ли са мощни, та до Бобошево да стигат. Журналист от Босилеград в неделя вечерта каза: „При нас нема нищо“… Да се чудиш. А сърбите, дали покрай войните, които водиха през 90-те години, родиха една максима: „Всичко е п….ка и дим“…