Партизани, партизани-и-и…
Най-партизанското село в Кюстендилско – Полетинци, с 16 жители при последното преброяване, бедства за вода цяло лято, че и от пролетта е така, оплакват се местни. Проблемът е, че от „Кюстендилска вода“ не отстраняват многото аварии, които си текат от години. Вода за Полетинци се подава с помпи от каптаж край близкото с. Брест. Пълни се резервоар, изграден по времето на соца. Но водата си изтича по авариите, а от ВиК-Кюстендил отказват пак да пускат помпите, защото били натрупали заради Полетинци близо 1000 лева разходи към Енергото. И се получава омагьосан кръг. „Подавал съм десетки жалби и сигнали в „Кюстендилска вода“ за авариите в Полетинци, пазя си и входните номера, квитанциите. Но това не помага. Вода няма и няма. Аз съм в Полетинци по цели седмици, ремонтирам наследствената ми къща. И софиянец, който е шеф на федерацията по триатлон, има къща в селцето, точно под паметника на паратизанския отряд е. Прати човекът майстори да я възстановяват, но като няма вода, – бригадата се изнесе, заминаха си. Нетърпимо положение. Но ще продължавам да им досаждам в „Кюстендилска вода“ с жалбите. Веднаж, след една авария ме накараха аз да сложа дървена тапа на един кран, който оставили незарит, беше през зимата. Та те да не пътуват до Полетинци от ВиК, мен накараха. Пропусна тапата, всичко се заля с вода, замръзна. Лоша работа. Сега водата тече из ливадите, а по чешмите я няма“, ядосва се бившият миньор по мините в Чехия, сега пенсионер, Васил Ш. /53г/. В същата паланка глобяват старица, която имала 7 нерегламентирани чешми в двора – трябвало да ги декларира и регистрира, водомер да сложи и т.н. Тя горката и хабер си няма какво трябва да се направи. Ама…
И така – с помпи от Брест, където до лани се подвизаваше сал един жител – партизанинът от Босилеградския отряд Райчо Стоев, качват вода на партизанското Полетинци. Докато обикновеният от нашенско носеше вода в стомни. Оная власт и пътища им направи до последната махаличка. В Полетинци имало и къща с музейна сбирка за кюстендилския партизански отряд, зимата покривът хлътнал, фотосите, вещите, снаряжението на бившите антифашисти мухлясва. Сега и водата така тече по ливадите, по които за малко партизанска кръв не се е проляла преди 70 и няколко години. Е, ако това не е най-красноречивото доказателство, че времената се менят, какво друго да си помислим. „Където е текло, пак ще тече“. Май е вярно. Преди две-три години бежанци напипаха партизанските пътеки тъкмо при Полетинци и успешно се придвижваха до Босилеградско. Пак партизанско завещание и наследство по стратегия и тактика. Бежанци, пресъхнали извори и чешми, срутени музеи на героизма и славата. Ще се обърнат в гроба партизаните, ако станат и видят какво е станало. Нека, а дали пак не си казват, че и да запеят : „Бой последен е този-и-и … “
Юг News
Последни коментари