Еднонационализъм в действие

Еднонационализъм в действие

Около 200 кюстендилци заминаха на Мала Богородица за Босилеград, Сърбия, за събора и най-големия празник на града – 21 септември, Малка /Мала/ Богородица. По този повод гостувала и група от културни дейци и администратори от Перник, както и екип от столицата. Във фоайето на центъра за културата в Босилеград е открита изложба под наслов „Да бъдем равнопоставени на европейските народи“, експозицията е от картини, собственост на Факултета по библиотекознание и информационни технологии от София, включва и 16 платна за Васил Левски по повод честваната през юли 180-годишнина от рождението на Апостола. Кметът, четвърти мандат, на общината Владимир Захариев поздравил съгражданите си. Празненствата ще продължат до късно тази вечер. В късната петъчна вечер в двора на местното училище ще има концерт на рок формация от Търговище /България/. 21 септември е официален празник на Босилеград от десетина години, по народно-църковния календар се чества от векове, „от памтивека – както се изразяват местните. Населението на Босилеград е вече под 5 хиляди души, за общината – около 7-8 хиляди, сочи неофициална статистика. Поне за празника са позабравени противоборствата между културния център на сънародниците ни в Босилеград и местната управа, както и миждуличностните крамоли, политическите и партийните ежби и пр., каза поетът от село Белут и гл. счетоводител на КИЦ-а Радко Стоенчов.

На 22 септември пък е съборът на добросъседството и приятелството на Бобешино, при храма „Св. Йоан Предтеча“, чиито стрехи буквално са надвесени над Сръбско, текат по граничната бразда. Бобешинци и до днес споменават евроземлемерите, които трябвало да прокарат новата граница след Ньойския договор 1919 год. С черпене и молби местните измолили границата да мине оттатък и храмът да остане при нас. Успели. В края на август имаше събор на трите граници над с. Жеравино – пак същото. През юли – на Петровден, на Голеш. В дните 22-24 септември е „Балканската черга -2017“ в Шишковци, селото на Майстора. И отново. Знамена, сцена, танци и песни, кебапчета, срещи и раздумки, прегръдки и веселба. Има хора, които ходят от-до на тия сбирки. И минават границата и за Сърбия, и за Македония, ако ги поведат, и по Черна гора ще тръгнат, абе – навсякъде! Интернационалисти. Всъщност – еднонационалисти, все българи. И затова всяка среща си прилича толкова много в сценария и изпълнението му. „Джамборе да става“, Някога при соца една от комунистическите добродетели беше интернационализмът. Особено, ако е действен. Какво да искаме повече. И по Сръбско, и по Македония и по Нашенско – тъжно да ти стане. Необработени земи, неугледни села, грозни дворове, пустеещи и сухи до отчаяние поля. На съборянстващите – не им пука. Важното е да се видят и да заседнат. Еднонационално – границите не важат.