Наздраве, Бобов дол
Цяла седмица, а тази вечер е кулминацията, е празнично на Бобов дол, обявен за град с указ, подписан от самия Тодор Живков на 27 октомври 1967 год. Стотици жители на миньорската община, гости от Дупница, Радомирско, Пернишко, дойдоха на площада за молебена и тържеството. В празнично си слово кметът кметът Елза Величкова поздрави хората от Разметаница. Тя припомни праисторията на селището – съществувало още от тракийско време. Основаването му през Средновековието, първото му споменаване в аналите в годините на робството. Въпреки стагнацията, качващата се безработица при закриването на част от рудниците, градът има самочувствие и настроение. „Миньорите сме весели хора и ще пийнем вино, ще замезим добре с кебапчета. Миньорите са добре – пенсионерите са още по-добре“, обобщи нещата дългогодишният шеф на минноспасителната служба инж. Сашо Стоичков. „Докогато издържим, дотогава е купонът. Цела нощ“, подмятаха от масите в близкото заведение. През седмицата за децата имаше бонуси – безплатни електронни игри и занимания, а и градският транспорт в петъка беше без билет – през цялото денонощие за празника.
Та, това е. Понамалели са бобовдолци – при първия кмет гражданин Вергил Велинов са били 13 700, сега са наполовина. Тогава работели 5 рудника с около 8 хиляди въгледобивници, сега работи само откритият и малка част от подземните рудници. Нещата са несравними. Бедни и дори бедстващи от беднотия хора могат да се видят по града. Изнурени физиономии. Груби нрави, ежедневни нелицеприятни неща, ако се поразходиш по диагонал из миньорските квартали. Но и зад тая грубост и нелицеприятия си личат силата и издръжливостта на хората тук. Просто се справят – а това изобщо не е малко.
Наздраве, Бобов дол!
Юг News
Последни коментари