Да заиграш

Поредната „Сребърна пафта“ се изсипа на преддъждовния пл.Велбъжд тази вечер. Звук, мелодии, ритъм, багри, движения, усмивки, радостни детски и юношески лица. От широк географски диапазон – от Мексико до Грузия и от по-наблизо – от Турция до кюстендилските приятели от Чачак /Сърбия/. И как няма – всички завъртяха такова площадно хоро, че едва стигнаха квадратите на площада за хоровата препъстра от носии ивица. Под български ритъм и стъпка. И под десетина национални широко развени от левенти играорци и чаровни танцьори знамена от групите участващи.
Толкова дълго хоро пл. Велбъжд извъртя в не толкова далечната вечер на 4 февруари 1997 год. Когато барикадите дадоха отбой и кюстенидлци се стекоха да отпразнуват победата и илюзорния триумф срещу комунистиечското управление. После – знаем какво стана.
Докато при „Пафтата“ няма такова нещо – хорото си е хоро и е за хубаво и радост. Да заиграш, не можеш се стърпя. Можеше и под дъжда да стане, нали е истинско. Като нищо.

Юг News