В материални затруднения, лишения и ограничения през 2019 г. в област Кюстендил е живяло 16,9 процента от населението, а увеличението спрямо предходната година е с 2,1 на сто, обявиха от Териториалното статистическо бюро. И още – 45,7 процента от децата на възраст 0 – 17 години в областта са изложени на риск от бедност, което е с над 26 процента повече спрямо 2018 година. И още. По данни на статистиката в област Кюстендил 41 400 души /34,6 процента от населението/ се нуждае от специални грижи за преодоляване на бедността, социалното неравенство и изключването от активна трудова дейност. Областта е на 13 място в страната по размер на линията на бедност. През миналата година размерът на линията на бедност за областта се е увеличил с 18,9 процента, а относителният дял на бедното население – с 14,1 на сто.
Кой ли вярва на статистики. Бедността и на кюстендилско ниво е видима, усещаща се, необратима и неизкоренима. 16,9% трябва да се умножат поне по 2. Тогава ще е реална картината на мизерията. Но да не ровим в статистика. Ето го КОВИД-а. Щели сме да излезем от пандемията по-добри, по-единни. Ръсеха ни какви ли не глупости, че „заедно срещу заразата“. „Само така ще преборим вируса“. И т.н. Каква ли ще е статистиката за бедност-2020. Ще я натаманят статистиците. Богатите стават по-богати, бедните по-бедни. Богатите стават по-алчни, брутални, дори злорадстват, че има хора, които агонизират от бедност. И хора, които продължават да са на мижави кредити, които ще връщат месеци. А иначе уж заедно минаваме през пандемията и кризата. Точно не! Никаква заедност. Бедността е несподелима и необратима.