Соцпътищата
Постоянно пътуващи по скоростния път при Боснек искат пълна корекция на маркировката и обезопасавянето на участъка, където изгоря македонският автобус с 45 загинали. Трагедията с изгорелия македонски автобус не отшумява .Кой ли не си каза мнението. Дали трябва – не е важно. Реакциите са много – и сред специалистите по пътна безопасност, експертите по организацията на движението, сред пътните строители. И сред шофьорите, разбира се. Особено сред тези, които пътуват постоянно по направлението. Кюстендилецът Антонио Златковски на два-три пъти е имал същото премеждие за ПТП и е оцелял на косъм. Често пътува по направлението – и нощем, по фаталния в случая скоростен път при с.Боснек. Извадил е голям късмет, че не е пострадал.
Какво излиза. Всички виждат несъстоятелността на родната пътна инфраструктура, решавана по критериите и изискванията на социализма. На някой шеф на служба или на комитетски човек му хрумва да прави чешма. Дори и на най-неподходящото място. Готово. После пътищарите решават къде да има маркировка и каква, знаци, мантинели. И ремонтите са по соца. Прави го македонската фирма „Маврово“, каква ирония на съдбата. Какво значи скоростен път. Полумагистрала ли. Неоградено, необезопасено, не маркирано как трябва. И стой, та гледай. Трагедия като с македонците при Боснек. Соц факторите и до ден днешен си падат по показността, нещо да оставят след себе си. Крайпътните чешми и отбивки, беседки и кътове за почивка и те стават и са подходящи за този уклон.Пък после… плач и трупове!