Май нещо с пафтата
С общо хоро на участиците – състави от Армения, Индия, Сърбия, Северна Македония, Гърция и България на пл. Велбъжд, тази вечер в Кюстендил бе открит 15-ят международен фестивал на музикалното и танцовото фолклорно изкуство „Сребърна пафта“. Оргазинатор е общината и градското читалище /ансамбъл/ „Путалия“. Фестивалът продължава три вечери, на сцената на Арката ще покажат уменията си състави от Европа и Азия. Спазва се традицията – всяко издание да е с различни участници, каза директорът на форума хореографът Валентин Кенов. Резонно участниците бяха приветствани от кмета на Кюстендил Петър Паунов
Добре, ама май нещо с пафтата не се получава с това, което очакват поприседналите на пейките по амфитеатъра. Безпомощни индийци – не знаеха къде са, имало проблем с пристигането им на летището. Групата от Армения също се чудеше какво става. Комшиите от Чачак /Сърбия/ само вода могат да носят на предшествениците си – бащи и родственици, които часове преди нападението на НАТО над Белград /март 1999 г./ изнесоха 4-часов зашеметяващ концерт на сцената на другия край на същия тоя пл. Велбъжд пред функциониращия тогава хотел „Пауталия“. Днешната смяна играорчета от Чачак бледнее пред ония, пред натовското нападение изпълнители. Ясно е, че трудно се осигуряват добри състави и класни формации през граница и оттатък окените /предишни години имаше чак от Мексико/, ама все пак. Пари ли, тичането ли – нещо трябва да се подобри. За догодина. Пафтата е символ, реликва, метафора. Традиция. Задължаваща.
Юг News
Последни коментари